Въздъхна и се вгледа в електронния си калкулатор „И Дзин“.
Прецени, че ако наистина желаеше да въведе някакъв ред в мислите си, хронологичният вероятно би бил не по-лош от останалите. Реши да прехвърли разсъжденията си назад, към началото на деня, когато всичките тези отвратителни неща все още не бяха се случили — или поне не се бяха случили на него.
Първо трябваше да дойде хладилникът.
Сега вече му се струваше, че в сравнение с всичко останало въпросът, какво да прави с хладилника, беше придобил напълно човешки измерения. Стомахът му все още се присвиваше от чувство на страх и вина, но все пак, помисли си той, имаше поне един проблем, върху който можеше да се съсредоточи с относително спокоен ум.
В малката книжка с инструкции пишеше, че той трябвало да се съсредоточи „всесърдечно“ върху въпроса, който го „обсаждал“, да го запише, да се съсредоточи върху него, да се наслади на тишината и едва след като е постигнал вътрешна хармония и покой, да натисне червения бутон.
Нямаше червен бутон, но затова пък имаше син бутон с надпис „Червен“ и Дърк заключи, че вероятно ставаше въпрос именно за него.
Той се съсредоточи за малко върху въпроса, след това започна да бърка по джобовете си за парче хартия, но така и не откри. В крайна сметка изписа въпроса „Трябва ли да си купя нов хладилник?“ Върху ъгъла на салфетката. След това си помисли, че ако чакаше да постигне вътрешна хармония и спокойствие, щеше да откара тук поне до зори и натисна смело синия бутон с надпис „Червен“. В горното ъгълче на екрана се появи символ — хексаграма, която изглеждаше така:
След това върху екранчето на калкулатора „И Дзин“ се изписа следният текст:
СЪЖДЕНИЕТО НА ЦАР ВЕН:
Чун Означава Трудности В Началото, Както Когато Върхът На Тревата Се Блъска О Камъка. Времето Е Пълно С незакономерности И Неясноти: Висшият Мъж Ще Пригоди Своите Мерки, Както Се Изтегля Нишка От Вретено И Валмо. Непоколебимата Правилност Ще Донесе Краен Успех. Ранните Успехи Да Се Свързват С Много Предпазливост. Предимство Би Било Феодалните Принцове Да Са Назначени.
РЕД 6 — ПРОМЕНИ:
КОМЕНТАР НА ВЛАДЕТЕЛЯ НА ЧЖОУ:
Конете И Колесницата Са Длъжни Да Отстъпят.
Реки От Кървави Сълзи Ще Потекат.
Дърк се размисли над прочетеното и реши, че в крайна сметка то, изглежда, подкрепяше идеята за закупуването на нов хладилник, която пък, по невероятно съвпадение на обстоятелствата, беше предпочитаният от самия него ход.
Монетният телефон се намираше във възмрачния ъгъл, в който келнери стърчаха унило един до друг. Дърк се промъкна между тях, като се опита да се сети на кого му напомняха и накрая реши, че му приличаха на групичката голи мъже, скупчени зад Светото семейство в едноименната картина на Микеланджело, чието присъствие се оправдаваше единствено от вероятността Микеланджело доста да си е падал по тях.
Телефонира на един свой познат на име Ноби Пакстън, или поне така се представяше, който въртеше не чак дотам легален бизнес с домакински уреди. Дърк премина направо към въпроса.
— Доби, идкаб кладилниг.
— Дърк, запазил съм ти един за деня, в който ми го поискаш.
Дърк реши, че нещо не е наред.
— Дамо дже идкам добър, Доби, ядно ли е?
— Този е страхотия, Дърк. Японски. С микропроцесорен контрол.
— Кагво боже да дърдси мигропродедор в един кладилниг, Доби?
— Охлаждане, Дърк. Ще изпратя момчетата да ти го донесат веднага. Трябва да го разкарам на момента оттук по много наложителни причини, с които не бих искал да те разтакавам.
— Одзедяваб жедта ди, Доби — прогъгна Дърк. — Броблебът е, дже де дъб ди у доба.
— Проникването в домове в отсъствието на собствениците им е най-незначителното от изящните умения, с които са благословени моите момчета. Между другото, не е лошо да ме уведомиш, ако установиш някакви липси след доставката.
— Радбира де, Доби. Вброджеб, аго бобджедада ди ги дърбяд ръдзеде, нега иднедат дтария кладилниг. Бного би се жде да го идхвърля.
— Ще гледам да го уредя, Дърк. Напоследък по вашата улица все се навърта по някое ченге. А сега да се разберем, ще си платиш ли или направо да пратя някой да те пребие и да си спестим излишно губене на време и нерви?
Дърк никога не беше напълно сигурен дали Ноби не решаваше просто да се помайтапи, но и нямаше никакво желание да узнава. Увери го, че ще се разплатят още при следващата им среща.
— Гледай да е по-скоро, Дърк — каза Ноби. — Между другото, знаеш ли, че ми звучиш така, сякаш някой ти е счупил носа?
Мълчание.
— Там ли си, Дърк? — попита Ноби.
— Да — отговори Дърк. — Продто де бях задлужал в едно пардже.
В кафенето гърмеше „Врял картоф“.
Не го подбирай, подбирай, подбирай, бързо го предай, предай, предай.
— Попитах те дали знаеш, че ми звучиш така, сякаш някой ти е счупил носа?
Дърк каза, че знаел, благодари на Ноби, че му го е напомнил, каза довиждане, постоя замислено, проведе още два бързи телефонни разговора, провря се отново между групичката позиращи келнери и установи, че момичето, чието кафе беше присвоил, се беше преместило на неговата маса.
— Здравейте — каза многозначително тя.
Дърк се разтопи в галантност.
Той се поклони учтиво, свали шапка, тъй като всичко това му осигуряваше поне секунда-две за съвземане, след което поиска позволението й да седне.
— Сядайте — прикани го с щедър жест тя. — Това е вашата маса.
Беше на около двадесет и пет години, дребничка, с тъмна коса и спретната прическа и гледаше въпросително към полупразната чаша кафе в средата на масата.
Дърк седна срещу момичето и се наклони съзаклятнически към него.
— Дтрува би де — каза тихо той, — дже ди дързите гафедо.
— Улучихте.
— До е бдого вредно да вад.
— Така ли?
— Дака е. Дали днаеде, гофеин, холедтерол в блягодо.
— Разбирам, значи сте мислили само за здравето ми!
— Бидлех да бдого днежда — призна безгрижно Дърк.
— Значи ме виждате на съседната маса и си казвате: „Какво хубаво момиче, пък така да си съсипва здравето. Я да взема да я спася аз.“
— Обдто вдето.
— Знаете ли, че сте си счупили носа?
— Да, радбира де — отговори раздразнено Дърк. — Вдеки, гойто бе даговори…
— Преди колко време го счупихте? — попита момичето.
— Дтжупиха би го — обясни Дърк — бреди оголо двадедетина бинуди.
— И аз така си помислих — каза момичето. — Затворете очи за момент.
Дърк я изгледа подозрително.
— Даждо?
