— Ами за всичко.
— О, а — предаде се Дърк.
— Не е тайна, че за боговете настанаха трудни времена — мрачно произнесе човекът. — Ясно е на всички, дори и на ония, на които им дреме само за прасетата, а пък повечето са от тях. А когато се чувствуваш вече никому ненужен, е доста трудно да мислиш за нещо друго освен за следващото прасе, дори и навремето да си притежавал целия свят. Всеки го приема просто като неизбежност. Без Тор, искам да кажа. А сега и той се предаде. Не си направи труда поне да се появи и да сподели с нас някое прасе. Отказа се от предизвикателството. О, а.
— О, а — съгласи се Дърк.
— О, а.
— Та такова, предизвикателството на Тор… — Дърк опипа почвата.
— О, а.
— Какво беше?
— О, а.
И последните запаси от търпение на Дърк се изчерпаха и той се озъби на стареца:
— Какво предизвикателство е отправил Тор към Один?!
Човекът се втренчи изненадано в него, а после го огледа от горе до долу с големите си хлътнали очи.
— Ама ти си смъртен, нали?
— Да! — наежи се Дърк. — Смъртен съм. Смъртен съм, че какъв да съм друг. И като съм смъртен, та какво?
— Как попадна тук?
— Проследих те — и Дърк измъкна смачкания празен пакет цигари от джоба си и го остави на масата. — Благодаря — рече той. — Задължен съм ти.
Много тъпо извинение си беше, помисли си той, но за друго не се сещаше.
— О, а. — Човекът отмести поглед.
— Та с какво Тор е предизвикал Один? — Дърк се мъчеше с всички сили да прикрие нетърпението в гласа си.
— На тебе пък какво ти пука? — намръщи се безсмъртният дъртак. — Ти си смъртен. К’во си се загрижил? Вие сте си получили онова, което искате — и ти, и другите като тебе, — макар то вече да не струва почти нищо.
— Какво сме си получили от какво?
— От сделката — поясни безсмъртният дъртак. — От договора, който Тор твърди, че Один е сключил.
— Договор ли? — възкликна Дърк. — Що за договор?
Лицето на мъжа бавно се изкриви от гняв. Огньовете на Валхала танцуваха дълбоко в очите му. Погледна Дърк.
— Продажба на безсмъртна душа — заяви той мрачно.
— Какво? — възкликна Дърк. Вече се беше замислял над тази идея и я беше отхвърлил. — Искаш да кажеш, някой човек му е продал душата си? Кой? Не ми се вижда много смислено.
— Не — рече старецът. — Как да ти се вижда, като не е. Нали ти казах: безсмъртна душа. Душа на безсмъртен. Тор разправя, че Один си е продал душата на Човека.
Дърк се облещи с ужас насреща му, после бавно вдигна очи към балкона. Там ставаше нещо. Големият тъпан отекна отново и патърдията лека-полека взе пак да стихва. Но не последва нито втори, нито трети удар. Като че ли се беше случило нещо неочаквано и фигурите на балкона бяха започнали объркано да щъкат насам-натам. Часът на предизвикателството изтичаше, но сякаш там някой беше успял да отправи някакво предизвикателство.
Дърк се плесна по челото и залитна назад. Най-накрая всичко му беше просветнало. Открай докрай.
— Не на Човека — възкликна той, — ами на двама човеци. На един мъж и на една жена. Той е адвокат, а тя — специалистка по рекламата. Още щом я видях, си казах, че тя е виновна за всичко. Нямах представа колко съм бил прав. — Той настоятелно сръчка събеседника си. — Трябва да се кача там горе. В името на всички богове, помогни ми!
Глава 29
— О… дддииииииииинннннн!!!!!!!
Тор ревна така, че небето се затресе. Тежките облаци изсумтяха, изненадани от внезапния мощен полъх. Пребледняла от уплаха и шок, Кейт залитна назад. Ушите й кънтяха.
— Тоу РАГ!!!!!!!
Той запокити чука право в нозете си. Метна го с такава смайваща сила, че чукът се удари о земята и отскочи на тридесетина метра във въздуха.
— Ггггррраааааа! — Дъхът избликна от дробовете му и той изхвърча във въздуха подир чука, хвана го, размаха го яростно и го метна с такава сила, че го запрати чак към морето, преди сам да тупне по гръб на земята и да издълбае в нея с глезени, лакти и юмруци невероятната татуировка на гнева.
Чукът се стрелна над морето по много ниска траектория. Главата му цопна във водата и започна да я пори на постоянна дълбочина от около петнадесет сантиметра. Бавно, ала леко на повърхността се надигна остра вълна и се разля на километър и половина наоколо, а чукът я разрязваше като скалпела на хирург. Вътрешните стени на вълната бавно се разтваряха надолу подире му — силата му направо ги разнищваше. Най-накрая сред морето зейна дълбоко дере. Стените му се залюшкаха и затресоха несигурно, след това рухнаха и се блъснаха една в друга с гръмотевичен трясък. Чукът надигна глава и изхвърча високо във въздуха. Тор скочи на крака и впери поглед в него — продължаваше да подскача на едно място като боксьор, но като боксьор, който сякаш се готви да напердаши някое страхотно земетресение. Щом чукът стигна до връхната точка на траекторията си, Тор замахна надолу с юмрук като някой диригент и чукът се устреми обратно към разпенените, бушуващи вълни.
Те като че ли се поуспокоиха от това — също както някой истерик би се поуспокоил, ако му фраснеш един по мутрата. От удара се надигна огромен воден стълб и само миг по-късно от него изскочи чукът, метна се нагоре и повлече след себе си втори воден стълб, който измъкна от първия.
Тор мигом скочи пак на крака. Взе да се върти на едно място, като подскачаше от крак на крак. Разкрачът му беше близо три метра. Въртеше чука около себе си на една ръка разстояние. Когато пак го запокити, чукът отново се втурна към морето, но този път описа по повърхността му гигантски полукръг и накара морето да се дръпне назад по цялото му протежение и да оформи за миг гигантски воден амфитеатър. След това амфитеатърът залитна напред и се разля в приливна вълна, която се втурна и яростно връхлетя върху ниските скали.
Чукът се върна при Тор, който моментално го запокити обратно. Той връхлетя върху една скала, удари се о нея и изпод него ядосано изхвърча тлъста искра. Чукът отскочи и изби искра от втора скала, после — от трета, от четвърта… Тор се хвърли на колене. Всеки път, когато чукът се удряше о скала, той биеше с юмрук по земята, за да се издигне нова скала, на която чукът да налети. От скалите изригваха искра след искра. Чукът се удряше о всяка следваща скала все по-силно и по-силно, докато най-накрая поредната искра накара една светкавица да близне предупредително облаците.
После небето бавно се раздвижи — като огромно разгневено чудовище, което бавно се размърдва в леговището си. Искрите изскачаха все по-стремително изпод чука и бяха все по-едри, от небето насреща им се спускаха все повече езичета на светкавици, а самата земя вече се беше разтреперила — сякаш от вълнение и ужас.
Тор вдигна лакти над главата си, а след това рязко ги смъкна надолу. Ревът му отново разтърси небето:
— Оооддддиииииинннннн!
Небето като че аха-аха щеше да се пропука.
— Тоу Рааааааг!!!
