окаже някаква реална помощ. Погледна към Линда, която все още трепереше в ръцете на Халид. Трябваше да се оттеглят към по-лесно защитима позиция.
Изтласка се от скалата и отиде при тях.
— Взимайте си раниците. Оттегляме се.
— Ами другите? — Линда обърна към него побелялото си лице.
— Незабавно! — каза той грубо и и подхвърли раницата и.
Халид нарами раницата си и помогна на Линда да вземе своята.
— Той е прав. С нищо не можем да им помогнем. Майкълсън с пушка в ръка поведе двамата си подопечни. След като заобиколиха първата скала, пред тях се разкри панорамна гледка на подобната на купа пещера. Застанал на горния и ръб, Майкълсън можа да огледа спокойно полегатата долина, която бяха прекосили само преди час.
— По дяволите! — изруга той и спря.
— Какво има? — понита застаналият до него Халид.
— Погледни ей там. При следващия зъбер.
Халид се обърна в тази посока и също изруга на родния си език. Линда притисна лице върху рамото му.
Майкълсън хвърли още веднъж поглед към разстлалата се пред очите му панорама. Над обсипаното със скали дъно на пещерата се подаваха четири глави на влечуги с дълги шии и гледаха в посока към тях. Досущ като зловещи огромни лалугери. Докато ги наблюдаваше, една от главите изчезна.
Нямаше представа колко може да са чудовищата, но едно бе сигурно: всеки опит да се прекоси равнината щеше да бъде самоубийствен. Нямаше накъде да се оттеглят. Смръщи лице и стисна още по- силно ремъка на пушката.
С края на окото си долови внезапно движение.
Насочи лъча на фенера наляво. На десетина метра от него се намираше масивен сталагмит, подобен на хилядите други, покрай които бяха преминали, преди да стигнат тук. Там сега нищо не се движеше. Стисна пушката още по-силно. Дали зад него не се криеше нещо? От сталагмита внезапно се подадоха змийска опашка и глава с остра муцуна. Мазната скала представляваше съвършено укритие. Дори и при силно осветление трудно можеше да се разбере къде свършва скалата и къде започва чудовището.
Погледът на черните очи на чудовището се извърна към него. Устата му се разтвори и разкри огромни зъби.
Ашли се присви, когато муцуната се насочи към нея. Звярът съскаше и дъхът му миришеше на леш. Ръката и автоматично започна сама да търси каквото и да е оръжие и докосна фенера, закачен на пояса и. Като грабна огромния фенер, тя го вдигна пред себе си.
Бен прекрати усилията си да освободи пушката.
— Включи го! — изкрещя. — На тесен лъч!
Като изпълни механично неговото нареждане, тя настрои фенера на този режим. От скривалището им излезе светлинно копие и улучи звяра точно в окото.
Създанието изрева и отмести глава.
Когато то я оттегли зад скалата, чу се пушечен изстрел. Това е Вилянуева, помисли си тя. Все още е там. Застана на колене. В този миг се чу втори пушечен изстрел. Този път, зад тях. Ашли обърна въпросителен поглед към Бен.
— Тръгвай! — изкрещя той.
Тя рязко се изправи и отскочи няколко крачки встрани, като освободи място на Бен. През това време пред тях се разнесе поредният пушечен изстрел.
Пещерата се изпълни с гневен рев, след което върху скалите се стовари нещо тежко.
— Пази се! — извика Бен и я бутна напред. Докато падаше, тя се претърколи встрани. Видя как между нея и Бен се изсипа каскада от едри камъни, която запълни мястото, където току-що бе стояла.
— Бен! — извика уплашено.
— Добре съм! — чу се глас отвъд каменната стена. — Не виждам обаче как мога да стигна до теб!
— Опитай се да стигнеш до Майкълсън!
— И дума да не става! Няма да те изоставя!
— Върви!
Тя изпитваше страх за съдбата на Вилянуева. Без да чака повече, тя предпазливо се изкатери до горната част на каменната купчина и надникна.
Очите и се разшириха от ужас.
Изстрелът на Вилянуева се оказа безполезен. Не успя да улучи чудовището в главата. Куршумът се плъзна по шията му, но това се оказа достатъчно, за да привлече вниманието му.
Реагира със скоростта на раздразнена змия. Челюстите му щракнаха там, където бе тюленът. Той обаче бе успял миг преди това да отскочи няколко метра назад. Животното отвори устата си и заръмжа. Очите му бяха станали червени. Несигурен, тюленът направи още една крачка назад. Главата на животното се наведе по-близко до земята. Мускулестото му тяло се напрегна. Готвеше се за скок.
Като се прицели от кръста, тюленът натисна спусъка, когато животното се устреми към него. Този път попадението бе точно. Улучи звяра в рамото и оттам бликна кръв.
Това обаче не спря устрема му.
Тюленът отскочи вдясно. Този път не бе достатъчно бърз. Както се опитваше да се извърне, ръката му бе захапана и той падна върху твърдата скала. След миг цялото му тяло се оказа във въздуха. Челюстите на звяра продължаваха да стискат ръката му. Стори му се, че от ужасяващата болка ще изгуби съзнание. Като стисна зъби, опита се да използва пушката си, чийто ремък все още се мотаеше в ръката му. Не можа обаче да я хване. Придърпа оръжието към гърдите си и се опита да го хване с една ръка.
Тъкмо когато го хвана, звярът го разтърси така, както куче разтърсва парцалена кукла. Раменната му кост се измъкна от ставата.
Чу се счупването на кост.
Той потъна в пълен мрак. Тъмнината го обгърна отвсякъде.
Пушката се изхлузи от неподвижните му пръсти.
— Върни се! — извика Майкълсън на Линда, като я избута зад себе си.
Зае позиция зад друга скала и се приготви за стрелба, за да прикрие оттеглянето им. Животното се доближаваше и се опитваше да ги накара да отстъпят към стената. Ако се съдеше по стрелбата, тикаше ги в посока към групата, която водеше бой с другото чудовище.
Умно действа, помисли си. То се опитваше да го натика в челюстите на другия звяр.
— Халид, ела насам! — изкрещя. — Приготви се за стрелба! Трябва ми време, за да презаредя!
Отговор не последва.
— Халид!
Погледна през рамото си.
Не видя нито Халид, нито Линда. Къде бяха?
Отново насочи поглед пред себе си. На два метра пред него иззад една скала се подаде глава, голяма като на бик. Подобни на китайски фенери, малки кожести образувания, прилепени към ноздрите и, душеха въздуха. Животното се стресна от светлината на фенера му. Непосредствено зад рамото на Бен се появи една вече добре позната на Майкълсън наранена муцуна. Той отново се прицели.
— Отмести се!
Без въобще да се колебае, Бен скочи при Майкълсън и се извърна назад с пушка в ръце.
Когато видя цялата глава, Майкълсън се прицели и натисна спусъка. Главата се отметна назад и от устата и бликна фонтан от кръв. Тялото на звяра рухна върху пътеката. Опашката му се загърчи няколко пъти, преди също да застине неподвижно.
— Колко са, за Бога? — попита изуменият Бен.
— Видях поне четири.
— Трябва да побързаме — настоя Бен. — Ашли и Вилянуева все още не са се справили с първото.
Точно в този момент се раздаде пистолетен изстрел, а после още един.
— Да вървим — каза Бен. Погледът му издаваше тревога.
