тояга, вероятно вождът на селото, едва ли желае да се мотаем тук. Може би…
Зад гърба им внезапно настъпи оживление. Бен се обърна и видя една добре позната му фигура да куцука към тях измежду колоните. Последва я малка група въоръжени същества, които разклатиха с копията си червените гъби.
— Та това е Майкълсън! — възкликна Ашли.
Погледът на Бен се плъзна върху множеството копия, които следваха майора. Огледа групата въоръжени бойци. Повечето държаха небрежно преметнати през рамо копия, а други бяха подпрели ръце върху ножниците си.
Бен отиде до Майкълсън и го потупа по рамото. Забеляза кървавите петна по лицето му.
— Какво се случи? Изглежда, че и ти си минал през месомелачката.
Ашли се присъедини към тях. Лицето и придоби загрижено изражение, когато огледа раните му.
— Нищо ми няма — заяви Майкълсън смутено, като избягваше да среща погледите им. — Повечето от тази кръв не е моя. А и това не е най-важното. Вижте какво, не разполагаме с много време.
Групата бойци зад тях се раздвижи. Майкълсън се обърна. През тълпата си проби път висока фигура на мъж, облечен с извехтяла и разкъсана военна униформа. Когато се доближи до Майкълсън, Бен успя да забележи родовата връзка между двамата. Същото съчетание от черна коса и сини очи. Същия крив нос.
— Това е брат ми Хари — поясни Майкълсън.
— Не се шегуваш, нали? — попита Ашли. — Значи най-сетне успя да го откриеш.
— Всъщност той ме откри. От три месеца живее в компанията на тези… тези същества.
Бен забеляза как Хари одобрително разглежда тялото на Ашли.
— Каза ли им? — обърна се Хари към брат си.
— Не. Тъкмо щях да го направя.
— Съжалявам — каза Хари на Бен и Ашли. — Помислих си, че сте бегълци.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бен.
— Мислех, че вече знаете — каза Хари. — Иначе щях да се постарая да ви открия по-рано.
— За какво става дума? — настоя Ашли. Искаше и се да накара Хари да им съобщи най-сетне това, което продължаваше да премълчава.
— Става дума за базата Алфа — отвърна вместо него Майкълсън, след като се изкашля. — Разрушена е. Била е нападната от тези динозаври.
Ашли застина с отворена уста. Сетне се извърна бавно към Бен. Очите и бяха изпълнени със страх.
— Това не може да бъде — прошепна тя. — Ами Джейсън?
— Успокой се — каза Бен, като я прегърна и притисна към себе си. — Сигурен съм, че още при първите признаци за опасност Блейкли го е извел на подходящо място.
Неговите думи сякаш и подействаха. Поне и дадоха основание, върху което да гради надеждите си. Тялото и престана да трепери. Измъкна се от прегръдката на Бен и на лицето и се изписа решителност.
— Трябва по-скоро да отидем там — каза. — Длъжна съм да узная какво точно се е случило.
Бен почувства, че тя е готова да се разплаче.
— Разбирам те — отвърна. — Ще тръгнем незабавно за базата.
— Слушайте, не можем просто така да… — започна Хари. Спря по средата на изречението и подскочи, прекъснат от силен шум.
Бен рязко се извърна и видя как към тях се е устремил вождът на селото. Удари с новата си тояга по пода и шумът от удара закънтя в пещерата.
— Май някой е много ядосан — прошепна съвсем тихичко Бен.
При появата на селския вожд Моамба се изправи с усилия, помагайки си с тоягата. Обърна се към него и го заговори. Размениха си разгорещени реплики и накрая вождът след поредица от ръмжения удари с тоягата си по тоягата на Моамба. Лишен от опора, старецът се свлече на пода.
Бойците, обкръжили групата, изохкаха от ужас. Неколцина от тях се обърнаха с гръб. Вождът изгледа уморено останалите, като дишаше тежко. Накрая донякъде се поуспокои и помогна на Моамба да се изправи. Спорът между двамата продължи по-тихо и накрая дори настъпи момент на неловко мълчание, след като погледите им се срещнаха. Вождът изръмжа, удари още веднъж с тояга по земята, сякаш, за да даде знак, че разговорът е приключил, и се отдалечи.
— Какво мислиш за всичко това? — обърна се Майкълсън към Хари.
— Предстоят ни неприятности — отвърна Хари. Лицето му бе изцяло побледняло.
Глава 25
Джейсън разбра, че става нещо неприятно още в момента, когато двамата възрастни започнаха да си говорят тихо. Тунелът непосредствено пред тях бе блокиран от старо свлачище. Останал бе единствено малък отвор с размерите на тиква. От него се просмукваше задимен въздух, който вееше в лицата им. Джейсън се вгледа в двамата възрастни, приклекнали до свлачището.
— Не можем да се върнем — каза Линда. — Той ще ни издебне.
— В такъв случай ще трябва да открием друг път към базата Алфа — каза Блейкли. — Може би ще трябва да преминем през някой от страничните тунели — добави. Гласът му бе дрезгав, а очите му, възпалени и влажни.
Джейсън огледа пътя, по който бяха дошли. Като стисна носа си, за да не усеща вонята, погледна ивиците черен дим, които преминаваха покрай него. Миришеха на изгорели автомобилни гуми. Можеше да долови неприятната им миризма дори и с езика си. Влажната кърпа, с която бе обвил лицето си, не помагаше кой знае колко.
При все това никой не се оплакваше от дима, тъй като той им сочеше посоката, която трябва да следват. Предния ден бяха преминали покрай множество кръстовища и понякога се колебаеха откъде точно трябва да продължат. Сега димът, просмукващ се през тунелите, безпогрешно им сочеше верния път.
— Да опитаме страничните тунели ли? — попита Линда. — Не знам дали трябва да го направим. В другите тунели не се усеща въздушно течение. Там въздухът изглежда застоял.
— Нима имаме друг избор? — възрази докторът, като се закашля. — Пък и най-сетне ще се измъкнем от този проклет дим.
— Може би ще успея да се промъкна през дупката — каза Джейсън, като застана до Линда.
— Прекалено тясна е, миличък. Няма да успееш — отвърна му Линда с тъжна усмивка.
— Нека самият аз да проверя — помоли Джейсън, като се промуши между Линда и Блейкли. Закашля се от гъстия дим, просмукващ се през Отвора.
— Не бързай, Джейсън — каза Блейкли, като го прегърна през рамо. — Не знаем доколко е устойчиво това свлачище. Пък и Линда е права. Отворът е прекалено малък.
— Нека проверя! — настоя Джейсън, промуши се под ръката на Блейкли и приклекна. Димният поток, понесъл се към него, бе толкова плътен, сякаш можеше да се пипне с ръце. Като пъхна ръка в него, той се удиви от силата на течението. Имаше усещането, че си е подал ръката от движещ се автомобил. Изумлението му обаче веднага премина в гадене, тъй като отклони част от пушека и той се насочи право към лицето му. Закашля се и отдръпна ръката си. Пое си силно дъх, за да изпълни дробовете си с чист въздух, при което пред очите му заблестяха искрици.
— Внимавай, момче, това може и да те убие! — скара му се Блейкли, като положи ръка на рамото му. На лицето му се появи лека усмивка.
Джейсън с почервеняло лице отблъсна ръката му. Вече бе изпълнен с решимост да изследва отвора. Преди да успеят да му попречат, той пое чист въздух и стисна очи и устни. После се пъхна направо в димния поток.
Силното въздушно течение започна да го отблъсква назад, но той заби пръстите на краката си в почвата, за да се задържи. Успя да вкара ръка и рамо през отвора и сетне започна да се върти, за да си пробие път през него. Само ако можеше да вкара и главата си… След секунди обаче осъзна, че отворът бе твърде тесен, за да успее да се промуши през него. Разочарован се отдръпна и се изтърколи встрани, като изпусна с усилие задържания в дробовете въздух. След малко видя как Блейкли размахва ръка пред носа му.
