За миг сърцето и се изпълни с надежда. Видя как от устните на доктора капеше кръв и чу затрудненото му дишане. Навярно експлозията го бе наранила.
— Остави детето — повтори Блейкли с измъчен глас. — Пусни го.
Сигналният пистолет се залюля несигурно в отслабващата му ръка.
— Пусни го веднага! — извика Блейкли, като се озова между Линда и Халид.
Халид си даде вид, че се отдръпва от пистолета. Но с бързината на нападаща кобра изби пистолета от ръката на Блейкли с удар на своето оръжие.
— Празните закани са опасни, докторе — предупреди го той. — Видях как използвахте заряда, за да пробиете отвора. Впрочем да не забравя да ви благодаря за това.
Блейкли се закашля и се отпусна до стената. От болката и изтощението устните му бяха станали тесни и сини. От устата му продължаваше да се стича струйка кръв.
— Съжалявам — прошепна на Линда.
Тя отиде при Блейкли, докато Халид направи крачка назад и отново опря пистолета до слепоочието на Джейсън. Провери пулса на доктора. Бе слаб и с прекъсвания. Трябваше да му се окаже незабавна медицинска помощ. Обърна се към застаналия на няколко метра зад нея Халид.
— Моля те, прекрати това — започна да го умолява. — Всички можем да тръгнем заедно на път. Пусни момчето.
Без да откъсва поглед от нея, Халид направи нещо удивително. Приведе се и остави пистолета си на земята. За миг сърцето и се изпълни с радост. Халид обаче от тайно място над обувката си извади друг пистолет, по-малък. Притисна новото оръжие към Джейсън, когото все още държеше здраво. Момчето не можеше да помръдне от прегръдката на Халид.
— Искаш момчето да живее, така ли? — попита Халид с присвити очи. Ритна пистолета към Линда. — Убий доктора!
Тя погледна оръжието така, сякаш бе нещо отровно. Нещо, което се боеше да докосне.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се към Халид.
— Натоварени сме с твърде много баласт. Ще взема с нас или момчето, или доктора. Ти решавай. В пистолета има един куршум. Искам да застреляш Блейкли. Ако не то направиш, ще застрелям момчето.
— Не! — изкрещя тя, като се отдръпна от пистолета.
— Тогава ще умре момчето. Изборът е твой. Аз съм само инструментът.
— Халид… Моля те… Не ме карай да правя това! — проплака тя с очи, плувнали в сълзи.
Обади се Блейкли:
— Вземи пистолета. — Думите му бяха толкова спокойни и делови, че тя присегна неволно към пистолета. Ръката и обаче застина над него.
— Хайде!
Тя взе пистолета. Той бе все още горещ от изстрелите. Стисна го с две ръце, сякаш се боеше да го държи само в едната. Погледна към Халид.
— Разполагаш само с един патрон, мила моя — каза той, сякаш четеше мислите и. — Дори и да успееш да ме улучиш, момчето ще е мъртво, преди да си натиснала спусъка.
— Защо? — попита тя с изтънял глас. — Защо ме караш да правя това?
— Защото се нуждая от помощ. И от подчинение. Ще те науча да се подчиняваш.
— Не мога. Не мога просто така да убия човек.
— Виж какво, ще трябва да направиш това — намеси се Блейкли с грапав и измъчен глас. — Трябва да спечелиш време. Той така или иначе смята да избие всички ни.
— Но…
Блейкли се изкашля. Очите му бяха изпълнени със със сълзи. Лицето му бе изкривено от болка.
— Направи го. Аз така или иначе няма да успея да се измъкна оттук жив.
— Не мога… — прошепна тя с оклюмала глава. Блейкли се доближи до нея, положи ръка на главата и и задочна да говори на ухото и:
— Жена ми умря преди четири години. Децата ми са големи. Радвал съм се на седем внука. Животът ми бе пълноценен. Животът на Джейсън обаче едва сега започва. — Повдигна главата и, а сетне и ръцете, в които стискаше пистолета. Намести цевта на челото си. — Бъди силна, Линда.
— Не, моля ви, не — извика тя и по бузите и се стекоха сълзи.
Той затвори очи, като все още придържаше ръката и със своята. Тя усети как неговият пръст изтласква нейния от спусъка.
— Знам какво правя — прошепна той. — Няма да позволя на това мръсно копеле да победи — добави и намести пръста си върху спусъка. Тя видя как пръстът му помръдва от изстрела и от отката пистолетът изскочи от ръцете и. Падна на земята, като от цевта му се показа струйка дим.
Изумена от случилото се, тя застина на мястото си. Ръцете и все още бяха повдигнати, сякаш продължаваше да държи пистолета. Блейкли се бе свлякъл встрани и погледът му бе втренчен в насрещната стена. На челото му се бе появила дупчица с размерите на десет центова монета. Раната изглеждаше съвсем малка. Можеше да бъде закрита от обикновена лепенка.
— Не! — изстена тя, като започна да се мята. — Не, не, не…
Внезапно до нея се появи Джейсън и я прегърна. Халид бе пуснал момчето. Джейсън не каза нищо и се вгледа с широко отворени очи в неподвижното тяло на Блейкли.
Линда се обърна към Халид. Пистолетът му бе насочен към нея.
— Ти обеща, че няма да сториш зло на детето.
— Няма — отвърна той. Гласът му бе хладен, лишен от каквото и да е съчувствие към мъртвеца, лежащ неподвижно върху земята. — За разлика от твоята дума моята има стойност. Време е обаче да ти преподам следващия урок.
— Не можеш да ме държиш вързана през цялото време — възрази Линда. Бе се опитала да се освободи от въжетата, но те само още по-силно се врязаха в плътта и.
— Съобразителна си, Линда — рече той подигравателно, развеселен от опитите ида се освободи. — Ще ни се наложи да изминем доста дълъг път, преди да стигнем до базата Алфа. Не искам да те изгубя отново — добави. Сетне сграбчи Джейсън за ръката и го поведе надолу по тунела. — Можеш да си сигурна в това.
— Какво правиш? Та ти обеща да не му причиниш: нищо лошо? — извика тя, уплашена, че може да направи нещо на Джейсън.
— Не се безпокой, ще изпълня обещанието си — отвърна той и изчезна зад един завой.
Тя погледна към тунела до себе си. Сърцето и туптеше така силно, че и бе трудно да диша. Какво бе намислил? Направи още един опит да разхлаби въжетата, с които бе омотана.
Огледа се отново. Лъчът на каската и бе съвсем слаб. Димът обаче се бе поразсеял и вече можеше да се диша без маски. Въпреки това все още продължаваше да дразни очите и носа.
Изви глава в другата посока, за да се опита да разбере какво прави Халид. От време на време оттам се чуваха някакви звуци. Какво ли вършеше?
Изминаха близо два часа, преди да чуе стъпки по каменния под. Халид и Джейсън се връщаха. От изтощение насмалко не заспа. За последен път бе спала около четирийсет часа преди това.
— Добре ли си, Джейсън?
Той кимна утвърдително, но изражението на лицето му бе странно.
Халид се приближи до нея и развърза ръцете и.
— Ще ида да устроя бивак. Ще останем тук около шест часа и после ще продължим.
Докато разтриваше почервенелите си китки, тя забеляза, че Халид не държеше пистолет. Това и се стори странно, тъй като след смъртта на Блейкли той през цялото време бе с пистолет в ръка. Обърна и гръб и се отдалечи, като я остави насаме с Джейсън. Безгрижието му я изненада. Тя можеше да вземе момчето със себе си и да побегне. Знаеше обаче, че не си струва да прави това. Той щеше отново да ги открие. Все пак това внезапно отсъствие на предпазливост у него я хвърли в недоумение.
— Стори ли ти нещо лошо? — обърна се тя към Джейсън, като коленичи до него.
— Не… Обаче… не можах да му попреча — отвърна той и внезапно избухна в сълзи.
— Какво стана, Джейсън? Разкажи ми. Плачът на детето премина в конвулсии:
