— Той… Той… Не искам да умра!
Тя го притисна към себе си, за да го успокои. След няколко минути изплака последните си сълзи.
— Обещавам ти, че ще те измъкна оттук — каза му тя. Надяваше, че ще може да изпълни обещанието си. — А сега си поеми дълбоко въздух и ми разкажи какво се случи.
Той повдигна ризата си. Тя се приведе към него с предположението, че ще открие някакви следи от физическо насилие. Това, което Джейсън и показа, обаче беше по-лошо.
— За Бога! Какво ти е сторил? — възкликна Линда. Джейсън внимателно докосна черния найлонов пояс, плътно обвит около кръста му и притискащ телцето му. Под пояса изпъкваха кубчета от сив пластичен взрив, свързани помежду си с многоцветни жици. Тя се взря по-внимателно в токата на широкия пояс. Към нея бе прикрепено устройство е осветен дисплей и с малка клавиатура с размерите на визитна картичка. Устройството бе свързано с кълбо от многоцветни жици. Върху дисплея имаше малки червени цифри, които намаляваха стойностите си.
— Защо? — промърмори тихо Линда.
— Каза, че по този начин ще ми даде урок по послушание — отвърна момчето. — На всеки два часа Халид трябва да набира секретен код, иначе бомбата ще се взриви. Ако направя опит да сваля колана, пак ще се взриви.
— Мръсно копеле — изруга Линда и раменете и се разтрепераха. — Значи сега, ако избягаме или пък ако нещо му се случи… — тя не довърши мисълта си.
— Тогава ще избухне — продължи детето. — Той ми каза, че нямало да ме боли.
— Той ти е обяснил всичко това? Що за чудовище този човек?
— Хитро — отвърна Джейсън с тънък гласец.
Глава 26
Ашли дръпна Хари за ръкава. Забеля за, че приликата му с майор Майкълсън е много голяма. Особено сега, когато бе стиснал устни и гледаше строго, като между веждите му се бе появила дълбока бръчка.
— За какво, по дяволите, спореха? — попита. Моамба вече бе последвал вожда, а и доста бойци с бяха пръснали в различни посоки. Тя се огледа. Все още бяха обградени от неколцина туземци с копия. В погледите им се четеше недоверие.
— Какви неприятности ще си имаме пък сега? — обърна се тя отново към Хари.
— „Неприятности“ е меко казано — отвърна той, след като изгледа известно време пазачите с присвити очи. Решили са, че вие двамата трябва да умрете.
— Защо? — попита Ашли с широко разтворени очи. А вие с Майкълсън?
— Ние двамата бяхме осиновени от групата на бойците. Те се придържат към строг кодекс на честта. Наричат го „ил-джан“. На това нещо не могат да попречат дори и старейшините. Вие двамата, за разлика от нас сте обявени за чужденци. Могат да ви използват като изкупителни жертви.
Ашли се обърна към Бен. Нормално бе да се разтревожи от заплахата, надвиснала над собствения и живот. Дишането и се учести и от мисълта за съдбата на нейния син. Тя не можеше да си позволи да умре. Поне не преди да се е убедила, че Джейсън е жив и здрав.
Бен продължаваше да наблюдава голите бойци около тях, но тя съумя да привлече вниманието му.
— Знам, знам — каза той, сякаш четеше мислите и. — Ще се измъкнем и ще открием Джейсън.
— Ами Моамба? — обърна се тя отново към Хари, след като си пое дълбоко дъх. Хари поклати глава.
— Борада, вождът, настрои останалата част от племето срещу вас. Старецът обаче показа характер. Издейства случаят да бъде поставен пред съвета на племето. Насрочен е за утре сутринта.
— Ами ако тази нощ избягаме? — каза Бен. Хари поклати глава и въздъхна.
— Изключено е. По пътя ще попаднете на много зверове и капани. А дори и да успеете да се промъкнете покрай тях, тези малки човечета познават чудесно територията си. Ще ви прережат гърлата още преди да сте чули стъпките им.
— Хич да не очакват, че ще им дам да ми отрежат главата ей така, без съпротива — каза Бен. — Ще им…
Ашли го прекъсна.
— Хари, ще ни дадат ли възможност да се изкажем на този съвет?
— Предполагам, че да.
— Ти ще можеш ли да преведеш думите ми?
— Да. В най-общи линии, но ще се постарая.
— Много добре. Спрямо нас се държат враждебно, но ако съдя по петроглифите им, изглеждат доброжелателно настроени. Всичките си помагат помежду си. Грижат се за слабите и за сакатите. Представляват едно голямо семейство.
— Мен ме възприеха като свой — съгласи се Хари. Ашли кимна утвърдително.
— Нещо ги е потресло и заради това са изнервени — каза. — Ако разберем какво е, може би ще успеем да спасим кожите си.
— А ако не успеем? — рече Бен.
— Ако не успеем, ще се бием — отвърна хладно Ашли.
Някъде вътре в пещерата се разнесе внезапно ударът на гонг, от който скалата едва ли не започна да вибрира. Въоръжените стражи възприеха това като сигнал и отведоха групата в съседна пещера, до която стигнаха през плетеница от тунели. Бен и Ашли бяха тикнати в нея, след което неколцина пазачи застанаха на пост до изхода, за да не им позволят да излязат.
— Заедно с Денис трябва да пренощуваме в пещерата на бойците — каза Хари. — Утре сутрин обаче веднага ще се явя тук. Може би ще успеем да ги разубедим.
— Постарай се наистина да си тук — отвърна му Бен. — Не обичам неясните обещания.
Ашли изчака братята да излязат и сетне огледа пещерата. На пода бяха оставени широки метър възглавници с одеяла с различни шарки, сгънати върху тях. В ъглите на стаята се виждаха каменни корита, пълни с вода.
— Предполагам, че това е нашата килия — каза Бен, като ритна една от възглавниците.
Ашли, скръстила ръце на гърдите си, кимна утвърдително. След напрегнатия ден се чувстваше без сили.
— Всичко ще се оправи — каза Бен, като я прегърна през рамо. Изрече тези думи толкова спокойно и уверено, че Ашли го погледна озадачено, сякаш очакваше на негово място да види друг човек. Къде бе изчезнала неговата обичайна нахаканост? Той я хвана за рамото.
— Тревожа се за Джейсън — каза тя, като се отпусна в прегръдката му. — Неизвестността е направо убийствена. Ами ако…
— Успокой се, на момчето нищо му няма — отвърна Бен, като положи пръст върху устните и. Думите му прозвучаха така убедително, че тя му повярва. Тя го погледна в сериозните сини очи. Те вече не бяха очите на лекомислен шегаджия. Изпита желание да му прехвърли грижите си, да положи всичките си страхове и тревоги върху тези широки рамене, поне за известно време.
Старите рани в душата и отново я заболяха. Опита се да ги преодолее. Без да и позволи да изрече и дума, Бен се надвеси над нея и на мястото на пръста, с който бе докоснал устните и, постави своите. Неговите устни притиснаха нейните и не им позволиха да изрекат и дума.
Тя едва успя леко да изстене. Сетне устните му се плъзнаха по гърлото и и брадясалата му буза докосна нейната, докато той се опитваше да достигне основата на шията и. Отпусна се в нежната му и силна прегръдка, отметна глава назад, като му предложи по-голям достъп до шията си.
За миг той се спря и я погледна в очите. Бузите му бяха поруменели от страст. Тя разбра, че това бе последната и възможност да го спре. Замря от уплаха при възможността да му се отдаде и да стане отново уязвима за болката и разочарованието.
Сякаш усещайки опасенията и, той се отдръпна назад. Пламъкът в очите му премина в топлота. Никога дотогава не бе срещала мъж, едновременно толкова страстен и изпълнен с нежност. Тя почувства как ръката и се повдигна и започна да гали гъстата му коса. Прилепи се към него, подобно на удавница,
