опитваща се да достигне повърхността.
Опиянена от прегръдката му, тя му позволи да я вдигне и сетне нежно да я положи върху покрития с възглавници под.
Бен не можеше да заспи и продължаваше да гледа каменния таван. До него лежеше Ашли. Бе положила ръка върху гърдите му и прехвърлила крак върху корема му. Тя се раздвижи в съня си и желанието му отново се пробуди. Прояви сила на волята, за да не потъне отново във властта на тяхната страст. Знаеше, че тя се нуждае от сън. Следващият ден щеше да бъде изпълнен с предизвикателства. При все това не можа да се удържи и докосна с пръст извивката на дясната и гръд. Тя изстена тихо в съня си.
Тъкмо когато бе намислил да целуне слепоочието и, над него се спусна тъмна завеса. Той отново потъна в мрака, откъснат от светлината и от Ашли.
— Време е, Бени! — изненада го един глас.
В мрака отново се появи образът на неговия дядо, седнал със скръстени крака върху една възглавница само на няколко метра от него. Бен изстена и също приседна. Докато се опитваше да фокусира поглед върху дядо си, той се превърна в Моамба.
— Наложи се да изчакам доста време да чуеш зова ми — рече старецът.
Бен се изкашля и огледа голото си тяло. То още продължаваше да издава неговата страст. Бен се закри с ръце.
— Зает бях — рече.
— Струва ми се, че три пъти е повече от достатъчно — изкашля се Моамба. — Време е да поговорим.
— Прав си — отвърна Бен, като придърпа одеялото върху скута си. — Имам много въпроси към теб. За какво, по дяволите, на вашия вожд са му притрябвали нашите глави?
— Той и хората от селото са уплашени. Мнозина загинаха. Краканите зачестиха набезите си в нашата територия. Унищожиха цели стада от нашите домашни животни. Изненадаха нашите часовои, като нахлуха дълбоко в земите ни и убиха много от тях.
— Това какво общо има с нас?
— Битката ни с краканите се води от безброй поколения. След разпиляването на народа ни те останаха тук заедно с нас. Когато потърсихме убежище в подземния свят, за да избягаме от тях и от студа, те ни последваха. Сетне един голям катаклизъм затвори обратния път към горния свят и останахме тук, долу, всички.
— Как успяхте да оцелеете?
— Приспособихме се. Вие създадохте машини и железни сечива, за да ви помогнат във вашия живот. Ние пък създадохме живи сечива — растения и животни, — които да ни служат. Чрез много усилия се научихме да правим селекция на тези, които в най-голяма степен съответстваха на нашите потребности, и после ги размножихме. Научихме се да произвеждаме храна — каза старецът и след това посочи стените. — Научихме се да произвеждаме дори светлина, която да ни улеснява. Ние се адаптирахме. Краканите обаче не се адаптираха. Останаха тук, в периферията на нашите земи, като се препитаваха с остатъците от нашия труд. Не ме разбирай обаче зле — те са много хитри. Непрестанно се опитват да открият пролуки в нашата охрана.
— След като сте съобразителни, защо не направихте опит да ги изтребите до крак? Да им видите сметката…
— Не бива да го правим — поклати глава Моамба. — Както ние им трябваме, за да оцелеят, така и те са ни нужни със същата цел. Изпражненията им съдържат вещество, което ни е необходимо за производството на храната ни. Без него растенията биха загинали. А след тях — и ние. Съзнателно изпращаме нашите стари домашни животни, тези, които не дават мляко, в територията на краканите, за да има с какво да се хранят.
— Значи вие самите изхранвате тези чудовища. Нищо чудно, че са се размножили толкова.
— Трябва да поддържаме числеността им, за да произвеждат достатъчно тор. Основната работа на ловците ни е да събират тора и да го носят тук.
— Излиза, че са събирачи на лайна — вметна Бен. — Няма какво друго да кажа за тези доблестни воини.
— Те са наистина доблестни. Навлизането в царството на краканите представлява голям риск. Особено, ако не разполагат с помощта на един хери-хути — отвърна старецът и го погледна многозначително.
— Нека не говорим повече по този въпрос — каза Бен. Боеше се, че Моамба отново ще поиска от него да остане тук и да помогне на селото. На същото село, което сега искаше смъртта му. — Все още не си ми казал коя е причината за тази проклета смъртна присъда, която ни бе издадена.
— Тъкмо мислех да поговорим за това. В течение на много поколения създадохме редица средства, с които да се пазим от краканите, да ги държим по-далеч, от нас. Едно от основните ни средства за отбрана е тинайфори. Наскоро…
— Почакай малко — прекъсна го Бен. — Какво представлява това?
Моамба стисна замислено устни и присви очи.
— Вие нямате дума за нея — отговори. Присегна зад себе си и откъсна малко светеща гъба от стената. — Нещо като тази гъба, само че убива. Оградихме централната пещера с плътна преграда от тинайфори. С него защищаваме нашето село.
— И как така тези чудовища, краканите, започнаха изведнъж да преодоляват вашата защитна преграда и да ви нападат внезапно?
— Отговорът представлява тайна, известна само на сектата на бойците и на вождовете — каза Моамба и се изкашля. Продължи да говори по-тихо, сякаш се опасяваше да не бъде подслушван. — Тинайфори е започнало да умира. Почернява и се разлага, като бариерата между нас и краканите изтънява. След време тази преграда може напълно да изчезне. Бен си представи как глутници от зверовете нахлуват в долината. Макар тези хора да му бяха издали смъртна присъда, при мисълта за възможната касапница изтръпна.
— И все пак какво общо има това с нас?
— Тинайфори започна да загива малко след пристигането на твоите хора.
— Как така?
— Не знам. Някои от бойците и аз вярваме, че това е поличба. Че това е знак, че е време да се завърнем в горния свят. Мнозина от другите обаче смятат, че вие сте демони, които искате да ни изтребите.
— Предполагам, че сред тях е и вашият вожд.
— Да. Както и повечето от останалите.
— И как очакваш да го убедим, че не е така? Не ми се вярва да възприеме сериозно честната дума на един демон.
— Така е. Заради това утре прави това, което ще ти кажа. Ще ни помогне твоят другар Хари. Без това да му е известно, докато спи, го уча на основите на нашия език. Помагам му да го научи. Вслушай се в думите му.
— Какво си намислил?
Моамба вдигна ръка в знак на сбогуване, контактът бе прекъснат и фигурата му изчезна.
— Утре ще научиш — каза му преди това.
Глава 27
На следващата сутрин Ашли започна да се разхожда напред-назад из пещерата, като се опитваше да осмисли информацията, съобщена на Бен от Моамба, единствения им съюзник в племето.
Как бе възможно да се преборят със суеверието? Подобно на много мисионери, избити по най-различни краища на света от суеверни туземци, и тя се чудеше какво може да направи.
Бен се доближи отзад и я прегърна, като опря лице до нейното.
— Ако продължаваш да се разхождаш така, ще издълбаеш бразда на пода — каза и.
Тя въздъхна. Той бе прав. Сега не им оставаше нищо друго, освен да чакат. Мисълта и се превключи на друга тема.
