— Голяма услуга щеше да ни направиш. Насмалко да задушиш и нас заради непослушанието си.
— Аз само исках да…
— Стига детинщини! Вече разбрахме, че трябва да приемем реалността и да потърсим друг път. Този тунел представлява за нас задънена улица.
Джейсън се опита да запази лицето си.
— Успях обаче да видя, че това стеснение е дълго около шейсет сантиметра. След него тунелът отново се разширява. Според-мен само този малък участък не е наред. Ако успеем да преминем през него…
— Освен, ако случайно не криеш под ризата си лост за разкъртване на камъни, съобщението ти няма да ни е от голяма полза.
Джейсън се почувства победен и оклюма глава.
— Поне се опита да направиш нещо — реши да го утеши Линда, като положи ръка на коляното му. — А и с нищо не ни навреди. Дявол да го вземе, ако бях малко по-съобразителна, щях да открадна едно кубче в целофан от пластичния взрив на Халид. Щяхме да взривим прохода и да си пробием път — добави. После вдигна брадичката му с ръка. — Гордея се с теб.
— Благодаря — отвърна Джейсън, като се опита безуспешно да потисне усмивката си. Тя разроши косата му и се обърна отново към Блейкли:
— Бой се, че не ни остава друго, освен да потърсим нов тунел, Блейкли промърмори нещо в отговор, но Джейсън бе престанал да ги слуша. Вместо това се замисли над думите на Линда. Кубчета в целофан? Пластичен взрив? Ами ако случайно… Той се изправи.
Отиде до Линда и я дръпна за ръкава. Тя го погледна. Блейкли също го погледна и се намръщи. Намесата на Джейсън в разговора им не му бе приятна.
— Какво има, Джейсън? — попита Линда, като приглади русата си коса.
— Линда, ти спомена за някакъв взрив. Струва ми се, че имам малко такъв…
— За какво говориш? Откъде го имаш? — попит; Блейкли.
— Джейсън, кое те кара да мислиш, че разполагаш с взрив? — каза Линда, като положи ръка на рамото му.
Джейсън, забил поглед в краката си и без да поглежда никого в лицето, разказа за случая в тоалетната, когато раницата на Халид се бе отворила и съдържанието и се бе разпиляло.
— Струва ми се, че имам такова едно кубче в сака си — завърши, като посочи с поглед червения сак с надпи „Найк“. — Ей, сега ще ви го покажа.
Разтвори ципа на сака си и започна да се рови него. Трябваше да им разкаже това по-рано. Сега щеш да си има неприятности. Търсенето бе трудно, тъй като сакът бе пълен със спортна екипировка. В него освен това имаше и оранжева хартия, тесте карти, които се бяха разпилели, и много монети за машината за видеоигри. Къде обаче бе кубчето?
— Просто изсипи съдържанието му на земята — кае отчаяно Блейкли и понечи да вземе сака от Джейсън.
— Почакайте! — каза Джейсън и измъкна своята игра „Нинтендо“ от сака. — Може да се счупи — поясни и прибра в джоба на якето си.
Докторът обърна сака и го разтърси. Цялото му съдържание се изсипа на земята. И тримата започнаха да търсят.
Джейсън внимателно прибра резервния си комплект бельо така, че да не се вижда. Щеше да го е срам, ако Линда видеше боксерките му. Докато ги наместваше в хавлиената кърпа, забеляза добре познатия му сив материал. Взе го и го подаде на Линда.
— Ето го.
— Много хубаво самолетче — каза тя, като се усмихна, след като огледа фигурката.
— Помислих си, че е някакъв вид пластилин, само доста твърд — каза той и повдигна рамене.
— Ти сигурен ли си, че точно това е взривното вещество? — попита Блейкли с известно съмнение в гласа.
Линда откри сред вещите и парче смачкан целофан.
— Да, това е същият целофан, с който бяха опаковани и останалите кубчета — потвърди.
Блейкли взе самолета и започна да го разглежда, сякаш бе крехко и скъпо произведение на изкуството.
— Добре. Разполагаме с взрив, но няма с какво да го възпламеним. Трябва ни детонатор.
— Какво представлява детонаторът? — попита Джейсън.
В отговор Блейкли само се намръщи, но Линда обясни.
— Това е малко взривно устройство, което възпламенява пластичния взрив.
— Нещо като пиратка?
— Да — отвърна Блейкли. — За съжаление тук няма будки за продажба на пиратки.
Като се порови в страничното джобче на сака, Джейсън извади оттам малката тъмночервена пиратка, която дотогава бе успял да укрие от любопитни погледи.
— Това ще свърши ли работа?
— Вие как мислите? — обърна се Линда към Блейкли. — Дали ще свърши работа?
— Според мен да — отвърна Блейкли, като се усмихна. В отговор Линда също се усмихна, извърна се и притисна Джейсън.
— Ти си пълен с изненади, млади човече. — Той поруменя.
— Моля ви, не казвайте на мама нищо за пиратката. Направо ще ме убие.
Халид приклекна при разклона на тунелите. Пъхна се първо в единия, сетне, в другия. Започна да души въздуха, подобно на хрътка, попаднала на следа. В левия тунел имаше слаба миризма, дразнеща обонянието. Дим. Продължи вляво, като държеше запалката пред себе си. Внимателно бе настроил пламъка на минимум, за да пести бутана. Ако той свършеше, Халид нямаше да може да изпълни мисията си. Затова и пазеше грижливо малкото пламъче.
В пълния мрак дори и то се оказа достатъчно, за да освети пътя му на няколко метра пред него. Той продължи с бързи крачки напред, без да си позволява почивки. Нямаше представа на какво разстояние се бяха отдалечили Линда и нейната група. Така или иначе бяха оставили следи, от които разбра, че се движи във вярна посока: стъпки в калта, обвивка от хранителен продукт, място, където някой бе уринирал и миризмата на амоняк се бе запазила. Бяха наблизо.
Размишляваше за различни неща, докато напредваше по еднообразните тунели. Тренираното му тяло продължи преследването, като заобикаляше сипеите, прескачаше пукнатините и преодоляваше свлачищата. То бе изпълнено с адска воля да съкрати разстоянието, делящо го от бегълците.
Линда дръпна Джейсън още по-назад зад завоя, като се надяваше Блейкли наистина да знае какво върши. Не бе изключено цялата система от тунели да се стовари върху главите им. При все това тя бе убедена, че са длъжни да рискуват. Връщането по обратния път можеше да бъде само гибелно.
— Искам и аз да наблюдавам — каза Джейсън.
— Не, миличък, опасно е. По-добре вземи това и го пъхни в ушите си — отвърна Линда и му подаде два тампона за уши, взети от аптечката. — Когато ти дам знак, закрий си ушите и си запуши устата.
— Защо?
— Защото експлозията ще е много силна. Би могла да повреди тъпанчетата ти.
— Но моля те, нека да наблюдавам — продължи да настоява Джейсън.
Внезапно пред тях се появи Блейкли. Изглеждаше напрегнат.
— Всичко е наред. Оформих така заряда, че взривната вълна да не се насочи към нас. Готови ли сте?
— Да. Добър стрелец ли си? — попита Линда.
— Приличен. Но при това налягане… — той не довърши мисълта си и повдигна рамене.
— Имаш възможност само за един изстрел.
— Знам — каза той и вдигна сигналния пистолет. Пиратката на Джейсън бе пъхната в пластичния взрив и целта бе тя да бъде запалена от безопасно разстояние с точен изстрел. Блейкли даде знак и на двамата да се отдръпнат повече.
