— Това отдавна е установено и доказано — реагира Халид.
Останалите членове на екипа замълчаха, изумени от чутото.
Ашли настръхна. Блейкли бе пропуснал да ги информира и за този аспект от мисията им. Първо, въоръжена охрана, а сега и това.
— Това никак не ми харесва — отбеляза тя. — Ще се изнасилва континент. Кой ще извлече полза от това?
Линда я подкрепи с кимване.
Всички се умълчаха, погълнати от отрезвяващата новина.
Бен изведнъж наруши тягостното мълчание.
— Майната му! Хайде да танцуваме! Забравихме, че сме в родния град на тангото! Хайде! Буенос Айрес едва сега започва да се събужда!
Ашли се намръщи. Този австралийски овчар така и не ще да миряса, помисли си.
— Аз няма да мога да дойда. В стаята ме чака синът ми.
Халид също поклати глава.
— В моята страна не танцуваме танго.
Затова пък Линда засия.
— Аз ще дойда! Не ми се стои в този задушен хотел!
— Чудесно! — каза Бен. — Знам един бар в квартала Сан Телмо. Старовремски и автентичен.
Бен се измъкна от сепарето и подаде ръка на Линда.
— Очакват ни нощта и звездите! — произнесе патетично и леко се поклони.
Линда реагира със стеснителна усмивка на тази реплика.
Ашли забеляза как Халид присви вежди, докато двамата се отдалечаваха. Той промърмори нещо под носа си на арабски, взе си довиждане и също напусна масата.
Тя проследи с поглед как Бен извежда Линда от бара. Когато излязоха на улицата, оттам се разнесе звънкият и смях.
Ашли остана сама с остатъка от питието си. От високоговорителите на бара внезапно се разнесоха стенанията на танго. Тъжната музика я накара да се почувства още по-самотна.
КНИГА ВТОРА
ПОД ЛЕДА
Глава 5
Пак съм в самолет, помисли си тъжно Ашли, прилепила нос на прозореца. Далеч под нея от единия до другия край на хоризонта се простираха ледници и гранитни зъбери.
Това бе последният етап от двудневното пътешествие. Вчера бяха прелетели хиляда и триста километра от Буенос Айрес до Есперанса, базата на аржентинската армия накрая на Антарктида. Там Ашли за пръв път вдъхна антарктически въздух и и се стори, че белите и дробове се изпълват с ледена вода. Прекараха нощта в местната казарма и на другия ден се качиха отново на аржентинския самолет. Блейкли бе обещал, че преди обяд ще достигнат назначението си — военноморската база на САЩ Мак Мърдо. Ашли изгаряше от желание да прекара повече от двайсет и четири часа извън самолет. Надигна се, за да провери дали Джейсън се държи добре. Бе се настанил до Бен и му обясняваше нещо оживено, като не пестеше ръкомаханията. Бяха се сприятелили, след като спаха заедно в мъжката спалня на казармата в Есперанса.
Бен забеляза погледа и и и се усмихна. Австралиецът показваше забележително търпение. Разказите на Джейсън понякога бяха много дълги.
— С него всичко е наред — каза седналият до нея майор Майкълсън.
Удивена, тя му се озъби.
— Не съм искала вашето мнение.
— Просто исках… — Той леко се намръщи. — Както и да е, няма значение.
Ашли захапа долната си устна. Човекът очевидно се бе опитал да я успокои.
— Съжалявам за думите си. Не исках да ви обидя. Но започнах да се чудя дали постъпих правилно, като доведох Джейсън тук.
Раменете на майора станаха по-малко напрегнати.
— Синът ви има характер. Ще се справи.
— Благодаря. Какво обаче ще прави Бен? Не се е включил в тази мисия, за да става детегледач.
Майорът се усмихна.
— Може би Джейсън ще успее да му предаде част от зрелостта си.
Тя се засмя.
— Този човек-наистина прилича на странстващ панаирджия.
— Обаче си разбира от работата — каза майорът, като кимна в посока към Бен. — Четох досието му. Известен спасител, специализирал се в спасяването в пещери. Преди две години спасил екип от опитни пещерняци в пещерата Лечугиля. Нямало ги осем дни и никой не успял да ги открие. Бен влязъл сам в пещерата и излязъл оттам със счупен крак и четири спасени пещерняци. Познава пещерите. Има сякаш шесто чувство за тях.
— Нямах представа, че… — Тя отново погледна Бен, който бе започнал да играе на карти с Джейсън. Замисли се върху току-що чутото.
— Вашето досие бе също много впечатляващо — каза майорът.
— Моето досие ли?
— Вие сякаш притежавате удивителната дарба да правите нови открития на разкопки, огледани от безброй експедиции.
Тя реагира на похвалата му само с повдигане на рамене. Майорът бе станал много по-разговорлив. А доскоро бе мълчалив и сдържан. Тя се обърна към него.
— Очевидно знаете много за нас. Самата аз обаче получих единствено билети и разписание на полета. Не знам дори собственото ви име.
— Казвам се Денис — представи се майорът. — Доктор Блейкли ще проведе пълен инструктаж на базата Алфа.
Значи майор Денис Майкълсън, помисли си тя. Със собствено име майорът вече почти приличаше на човешко същество. Тя се настани по-удобно в креслото си.
— Откъде сте, Денис?
— От Небраска. Нашата семейна ферма се намира непосредствено извън Норт Плат.
— Защо постъпихте в Морската пехота?
— С брат ми Хари се записахме заедно. Той-си пада много по машините само му дай коли и мотоциклети. Имаше желанието да се заеме с по-големи машини. Чувстваше се щастлив само тогава, когато ръцете му бяха изцапани с масло. — На лицето на Майкълсън се появи топла усмивка, когато спомена брат си.
— А вие? Вас кое ви откъсна от фермата?
— Трябваше да наглеждам Хари. А и както вече казах, фермата ни е непосредствено извън Норт Плат. А Норт Плат е извън света.
— И така, постъпихте на служба, за да видите свят. И сега сте тук, служите на дъното на света.
— Да — каза той почти ожесточено. — Норт Плат никога не ми е домилявал толкова, колкото в този момент.
— Защо тогава не напуснете армията и не се завърнете във фермата?
Лицето му внезапно помрачня. Той свъси черните си вежди и поклати глава, но не каза нищо. Опита се да научи още нещо от него.
— И как така се вързахте с тази скучна мисия? Да пазите група учени?
— Сам подадох молба да бъда включен в нея.
Тя се навъси. Такова решение изглеждаше необяснимо за професионален военен. Една командировка в най-затънтената част на света не носеше нито уважение, нито слава.
— Защо го направихте?
