доктор Кортес може би щеше да й се наложи сама да повтори операцията.
Цялата сутрин вървеше след Ролф, наблюдаваше мълчаливо и се учеше как работи базата. Всичко бе лесно благодарение най-вече на тази компактна контролна станция. Четири монитора показваха района около „Нептун“. Два други монитора се мъдреха над контролните лостове, които управляваха роботите. Останалата част от таблото управляваше самата процедура по акостиране и отпътуване.
Гледаше през малкото прозорче как нивото на водата се покачва. Докато пристанът се пълнеше, погледът й бе привлечен от проблясък на метал. Нещо малко се носеше свободно във водата. Помисли го за някакъв забравен инструмент и отново насочи вниманието си към подводницата. Пилотът изпробва дюзите и се издигна малко над палубата.
Проблясъкът отново привлече погледа и. Беше същият предмет и сега мина покрай прозорчето.
Карън се наведе напред и го разпозна.
Чифт очила. Със счупени стъкла и смачкана рамка.
Затисна устата си с длан, за да не изпищи.
Скрит в облака тиня, Джак плъзна подводницата покрай основата на стената, като се държеше плътно до нея, за да не оставя сянка на хидролокатора на противника си. Докосваше педалите едва-едва и се мъчеше да не се движи по-бързо от течението. Не смееше да увеличи скоростта, за да не остави следа в облака и да разкрие местонахождението си. Прожекторите на „Персей“ кръстосваха тъмнината. Врагът го дебнеше и чакаше тинята да се утаи.
Трябваше да се махне, преди това да се случи.
Въпреки това си наложи да поддържа бавния ход и управляваше подводницата сляпо, без светлини, само с помощта на хидролокатора. Целта му бе страничният каньон отпред. Нямаше представа дали води нанякъде или свършва малко по-нататък, но знаеше, че трябва да излезе от централния каньон, преди облакът да се е разнесъл.
В ухото му прогърмя глас:
— Знам, че си тук, Къркланд. Не можеш да се криеш вечно.
„Спенглър… страхотно… дотук нищо ново.“
Не отговори. Правеше се на умрял.
— Държа мацката ти в подводната база, а корабът ти е арестуван. Покажи се и другите може и да живеят.
Джак потисна порива си да се разсмее. „Да бе, как ли пък не.“ Мълчанието се проточи. Накрая гласът на Дейвид се завърна. Този път звучеше по-гневно.
— Искаш ли да науча професор Грейс на това-онова, докато те няма? Или да я чуеш как крещи, докато лейтенант Ролф я чука?
Джак стисна юмруци, но запази мълчание. Ако се разкриеше, щеше да навреди на Карън, вместо да и помогне. Най-доброто решение бе да остане невидим.
Най-сетне стигна до входа на страничния каньон. Насочи „Наутилус“ през тесния процеп и даде газ. Сонарното изображение се появи на навигационния дисплей на компютъра. Въздъхна облекчено. Каньонът не свършваше сляпо, а продължаваше далеч напред и се разклоняваше.
Нетърпеливо увеличи скоростта още повече и се понесе през дълбоката цепнатина. Стените профучаваха покрай него. Трябваше му време и разстояние, за да се отърве от копелето.
— Накъде си тръгнал, Джак? — Зад него пламнаха светлини.
Джак подскочи и се обърна. По дяволите…
„Персей“ се гмурна в каньона след него подобно на атакуваща акула.
Докато гледаше назад, Джак разбра грешката си. Зад подводницата се издигаше дълга опашка от тиня. Идеална следа. Глупава грешка.
Отказа се от всякакви опити да се крие, включи светлините и натисна педалите до дупка. „Наутилус“ полетя нагоре от каньона като тапа от бутилка шампанско.
Рязко се завъртя и едно миниторпедо профуча на косъм от купола. Отляво избухна малка експлозия, когато торпедото удари подводен хълм. От хидрофоните се разнесе грохот.
Яхнал ударната вълна, Джак насочи подводницата стръмно надолу и се гмурна в съседния каньон. Вдигна носа в последния момент и шасито задра дъното, вдигайки облак тиня.
Онова, което го беше издало преди малко, сега трябваше да го спаси. Изключи прожектора и продължи по инерция в разширяващия се облак.
Дейвид изруга в ухото му. Увлечен в преследването, беше забравил радиовръзката отворена. Джак не си направи труда да поправи грешката му. Предпочете да подслушва.
— Мамка ти, Къркланд! Ще те видя да умираш, преди денят да е свършил.
Джак се ухили. „Продължавай с опитите, скапаняко.“ Понесе се нататък по каньона, като се плъзгаше покрай издатините. Прозвуча предупредителен сигнал. Каньонът завършваше със сляпа скала само на двадесет метра напред.
— Ох, мамка му…
Рязко завъртя дюзите в обратна посока, което предизвика протестен вой, и насочи носа право нагоре. Но това не беше достатъчно. Дъното на „Наутилус“ силно се удари в стената.
Предпазните колани се впиха в раменете му. Намести се обратно на седалката, натисна газта и започна да се изкачва право нагоре.
Компютърът подаде нов предупредителен сигнал. Акумулаторите започваха да се изтощават.
— Страхотно… просто страхотно…
Изкачи се до върха на стената, изправи подводницата и се понесе над възвишенията. Молеше се да има достатъчно енергия. Усетил движение от лявата си страна, Джак се обър-на и бе заслепен от ярка светлина. „Персей“ излетя от съседния каньон право към него. За да не бъде блъснат отстрани, Джак се извъртя, за да поеме удара с дъното. „Наутилус“ се разтресе жестоко и се завъртя на място — ударът бе попаднал в кърмата. Джак се опита да я стабилизира, но безуспешно. Подводницата удари хълма и заби нос в дебелия пласт тиня. Изпотен, с кънтящи уши, Джак се мъчеше да я измъкне. „Наутилус“ се освободи със стон на метал. Изправи подводницата и видя с периферното си зрение как „Персей“ рязко зави. Торпедната установка се завъртя към него.
Време беше да се маха!
Натисна педалите. Дюзите нададоха вой. Подводницата се разтресе, но не помръдна. Предната дюза се беше напълнила с пясък.
— Хайде, хайде…
Рязко даде заден ход и освободи дюзата. „Персей“ бързо се приближаваше, този път решен на всяка цена да не пропусне целта. — Готов ли си да умреш, Къркланд? Вече свободен, Джак натисна педалите. Нямаше време да избяга, затова се насочи право срещу противника си. Рискована игра, в която можеше да разчита единствено на малодушието на Дейвид. Прекалено близката експлозия можеше да повреди и неговата подводница.
Вместо да се отклони, „Персей“ продължи право по курса си.
Джак включи прожектора. Лъчът се заби в другата подводница и ослепи пилота й. В последния миг Спенглър зави настрани.
Джак се стрелна под него. За част от секундата мярна Дейвид, легнал по корем в издължената си стъклена капсула. След това „Персей“ изчезна.
Докато гледаше отстъплението му, Джак забеляза как торпедната установка се завърта. Към него се протегна огнен пръст.
— Ох, мамка му!
Замръзна на седалката. Най-близкият каньон бе прекалено далеч. Приближаващото торпедо се виждаше като зловеща точка на хидролокатора. Приведе се напред, сякаш така щеше да увеличи скоростта.
— Давай…
