Чарли мереше с крачки малката си лаборатория и си мърмореше под нос.
— Това може и да проработи…
Беше проверявал отново и отново изчисленията си и бе провел още седем теста с кристала. Въпреки това съмненията си оставаха. Теорията беше едно, а практиката — съвсем друго. Искаше да се консултира с доктор Кортес в подводната база, преди да представи плана си. Но времето изтичаше, а нямаше начин да се свърже с геофизика. Бяха зависими. Трябваше те да чакат обаждане от базата.
Наведе се над компютъра си, натисна един клавиш и на монитора се появи триизмерно изображение на Земята. Около планетата обикаляха стотина малки хиксове, движейки се бавно в някакъв сложен балет. Отляво вълна от тънки линии приближаваше с всяка минута към центъра на екрана, към Земята. Линиите маркираха предния фронт на слънчевата буря. Чарли погледна горния десен ъгъл, където малък часовник отброяваше времето до сблъсъка на вълната с горните слоеве на атмосферата.
Четири часа.
Танцът на хиксовете около земното кълбо се базираше на реално времевите данни от Центъра за космически полети на Маршаловите острови, който следеше наближаващия фронт и изчисляваше по какъв начин той ще засегне сателитите в орбита.
Чарли постави пръст върху един от хиксовете. Почукване на вратата го прекъсна.
— Чарли, обажда се Карън — каза Лиза отвън. Чарли се изправи с облекчение.
— Слава Богу! Губим време, човече! — Измъкна диска с последните данни от зип-устройството на компютъра си и се хвърли към изхода.
Лиза и Миюки се бяха настанили пред преносимия суперкомпютър на японката. Веднага усети увисналото във въздуха напрежение. И двете не изглеждаха особено радостни.
— Какво се е случило? — попита той, докато заобикаляше масата.
Карън го чу и отговори:
— Обадих се да видя дали сте се чули с доктор Кортес. Чарли се наведе пред екрана.
— Какво искате да кажете? Защо не го попитате сама?
— Защото чух, че е излязъл на повърхността през нощта и оттогава нямам нито вест от него. Помислих си, че може да се е свързал с вас.
— Не. Не се е обаждал. — Чарли обмисляше информацията. — Това не ми харесва. Щом доктор Кортес се е самоотлъчил, трябва да решим как да се справим сами. Просто за всеки случай. Джак вече тръгна с подводницата. Ще ви свържа с „Наутилус“, за да се разберете с него как да ви измъкне оттам.
Изображението на Карън трепна за миг.
— Може би така е по-добре. Последните учени тръгват след час и аз оставам тук сама със заместника на Дейвид. Ако ще има спасителна операция, тя трябва да стане колкото се може по-скоро. Ами обелиска? Какво ще правим, ако доктор Кортес не се появи?
— Ще се молим да се появи. Ще се молим да е бил прекалено зает да спасява света, за да си направи труда да се свърже с нас. — Но дори Чарли ясно си даваше сметка, че подобна молитва едва ли ще бъде чута. — Вижте, Карън, работя върху нещо, което може би си струва да се опита. Нека оттук нататък поддържаме по-често връзка.
— Ще се опитам, но няма да е лесно. Ролф в момента помага за следващия курс. Престорих се, че трябва спешно да ида до тоалетната, за да ви се обадя. — Тя погледна часовника си. — И времето ми вече свършва. Трябва да се връщам долу.
— Тогава ви свързвам веднага с Джак. — Чарли се обърна към Миюки.
Тя натисна един клавиш и заговори с висок глас:
— Гейбриъл, би ли прехвърлил канала към „Наутилус“?
Пауза.
— Страхувам се, че не мога да го направя. Очевидно има някакви смущения.
Веждите на Карън се свиха тревожно, след което образът й затрептя и изчезна сред статичния шум, който погълна изцяло връзката.
— Гейбриъл, върни я! — нареди Миюки.
— Страхувам се, че не мога да го направя. Очевидно има някакви смущения.
Преди Чарли да успее да попита какво става, чу как някой тича надолу по стълбите.
— Имаме си… — разнесе се гласът на Робърт през малките високоговорители на интеркома.
— Компания — довърши Кендъл Макмилън, който изненадващо бързо се бе озовал в стаята. — Два военни кораба заобикалят острова от двете страни.
Всички се завтекоха към изхода с изключение на Миюки. Пръстите й летяха по клавиатурата на компютъра.
— Няма да оставя Карън — викна тя. — Ще се опитам сама да се свържа с нея и да й кажа какво става.
Чарли кимна.
— Направи всичко възможно. Но ако ни вземат на абордаж, скрий компютъра. Той може да е единственото нещо, което стои между нас и края на света.
После се изкачи на задната палуба и видя един издължен кораб да заобикаля южната страна на малкия остров. Разнесе се вой на сирена, последвана от заповед.
— Пригответе се да бъдете взети на абордаж! При най-малкия опит за съпротива ще използваме сила!
Макмилън се ококори.
— Какво ще правим?
— Нямаме избор — каза Чарли. — Не и този път. Предаваме се.
Карън отново въведе адреса на Гейбриъл. Не получи никакъв отговор. Погледна часовника си и стана. Не можеше да се забави повече, без да събуди подозрения. Погледна за последен път компютъра. Внезапното прекъсване на връзката с „Дийп фатъм“ заплашваше да я хвърли в паника. Отиде до люка на Ниво 2 и се спусна долу, без да престава да мисли за комуникационния срив. Когато стъпи на следващата скоба, някой внезапно я сграбчи за глезена и рязко я дръпна.
Тя извика и падна от стълбата. Ролф я хвана и стисна ръката и.
— Къде се забави толкова много?
Карън с мъка преглътна, опитвайки се да избегне обвинителния му поглед. Накара гласа си да трепери. Не беше никак трудно.
— Ами… ами…
— Ами какво?
Тя го изгледа свирепо.
— Ами сега ми е месечният цикъл, щом трябва да знаеш! Лицето на Ролф се изчерви още повече. Явно тези професионални убийци не си правеха труда да знаят някои подробности около женската физиология.
— Добре, добре. Стой плътно до мен. Тъкмо ще пускаме последния курс към повърхността.
Думите му не й се харесаха. Последния курс… Ами тя?
Ролф я замъкна до контролната кабина на пристана. Погледна през прозореца и се наведе към тънкия микрофон на таблото.
— Готови ли сте, „Аргус“?
Карън надзърна през прозореца. Пилотът и последните двама учени, натикани в отделението за пътници, се бяха настанили и херметизирали подводницата.
— Всички системи са в ред. Готови за старт — отвърна пилотът.
— Изравнявам налягането. — Ролф натисна големия син бутон, който стартираше процедурата.
Карън гледаше. Когато налягането се изравни, изходните тръби се отвориха и в пристана нахлу вода, която започна бързо да поглъща подводницата. Гледаше всичко много внимателно. При отсъствието на
