Джак се подчини и почеса ръцете си, за да се отърве от усещането за гъдел.
— Какво направи?
Чарли вдигна звездата с помощта на щипци. Стоманата се бе зачервила от високата температура.
— Хмм… интересно…
— Какво?
Геологът наклони звездата така, че Джак да може да я види. През средата й минаваше пукнатина.
— Какво означава това? — попита Джак. Чарли го погледна.
— Още не съм сигурен.
Карън едва се сдържаше да не заплаче. Седеше на тясна койка в стая, не по-голяма от половин баня. Какво щеше да стане с нея? Дейвид беше събрал целия състав на станцията в столовата. В продължение на петнадесет минути им крещеше и ги заплашваше. Един от учените направи грешката да зададе някакъв въпрос. За тази дързост Дейвид внезапно го удари и му счупи носа. В помещението се бе възцарила мъртва тишина. Дейвид доказа своето. Той бе господарят тук. След демонстрацията на сила тръгна, като влачеше Карън след себе си.
Малко след това тя се озова заключена в тази каюта. Изгуби всякаква надежда. През последните два дни почти не беше спала. Бе ранена и изтощена.
Отпусна лице върху ръцете си. Не можеше да се справи сама.
Дълбоко в гърдите й се надигаха ридания. В същото време някой тихо почука на вратата.
— Доктор Грейс?
Тя уплашено скочи на крака.
— Кой е?
— Доктор Кортес. Мога ли да вляза?
Карън едва не се задави от облекчение.
— Разбира се.
Ключалката изщрака. Възрастният учен се промъкна вътре и затвори вратата след себе си. — Съжалявам, че ви безпокоя по това време.
— Няма нищо. Имам нужда от компания. — Гласът й прозвуча по-спокойно.
— Той е едно мръсно гадно копеле, нали? Не трябваше да ви оставям сама долу. Не съобразих. Бях толкова развълнуван от откритието ви за връзката с надписите от Рапа Нуи. Карън седна на койката и му посочи единствения стол.
— Вината не беше ваша.
— След като всичко това приключи, ще подам официално оплакване.
Тя кимна. Не разсея фантазиите му, че от подобно нещо щеше да има някакъв резултат. Спенглър действаше от името на най-висшестоящите в страната му. Можеше да направи каквото си иска и щеше да остане безнаказан.
— Дойдох, защото се питах дали не бихте могли да ни помогнете — продължи Кортес. — Все още имаме проблеми при дешифрирането на знаците.
Карън преглътна с мъка. Ако изобщо можеше да има надежда, сега беше времето да се довери на някого. Стига игри.
— Доктор Кортес, не бях докрай откровена.
— Какво искате да кажете?
— Притежавам пълния превод. Не само на надписа върху колоната, но и на други текстове, написани по времето на откриването й.
Кортес я погледна изумено, после се опита да проговори: — Не… как… но кога…
— Разполагам с информация, която трябва да предам на човек с власт — каза Карън. — Някой извън веригата на Спенглър.
— Каква информация?
— За края на света.
Кортес се намръщи и я погледна подозрително. Карън стана.
— Знам как звучи. Заведете ме до работната станция на Ниво 2 и ще ви покажа доказателството.
Той се колебаеше, Карън погледна надолу към него. — След неотдавнашната демонстрация на кого бихте се доверил — на Спенглър или на мен?
Кортес наведе глава за миг, после се изправи.
— Няма място за сравнение. Елате. Командирът е в каютата си, но заместникът му патрулира. Вървете с мен. Щом сме заедно, не би трябвало да има проблеми.
Той отвори вратата. Карън излезе след него. Макар че нямаше забрана да се движи свободно, когато е под нечие наблюдение, все пак й приличаше на бягство от затвор. Двамата тихо се промъкваха през жилищното ниво, надничаха зад ъгли, затаяваха дъх. Наоколо нямаше никого.
Стигнаха до стълбата за долното ниво и Кортес слезе първи. Направи й знак, че всичко е чисто и може да го последва. Люкът зад нея се затвори със съскане. Двамата безшумно отидоха до малката секция, която й бе отделена.
— И сега какво? — попита Кортес и огледа мястото.
Карън му посочи стола, а самата тя остана права.
— Цялата информация е записана.
Тя се пресегна и активира диска. Данните потекоха по екрана. Ориентира го в информацията, показа му текста от платинената книга и обясни къде и при какви обстоятелства беше открита. Предаде му сбита версия на онова, което бяха постигнали с Джак.
След малко Кортес я спря с ръка. Наведе се напред и пръстите му полетяха по клавиатурата, като извикваха прозорец след прозорец. По-голямата част от данните бяха прекалено технически за Карън, но Кортес направо ги поглъщаше.
— Този Чарлз Мълиър е изумителен учен. Да открие толкова много неща за кристала за такова кратко време… Невероятно! Но това съответства на резултатите от първоначалните ми тестове.
Той продължи да изучава текстове и графики. Карън наблюдаваше как изразът на лицето му постепенно преминава от изумление в ужас. Накрая Кортес се облегна назад и свали очилата си.
— Знаех си, че трябва да подходим по-предпазливо. Лудост е да си играем със сила с подобни размери.
Тя клекна до него.
— Ще го предадете ли на някого, който би ви изслушал? Остават ни само петнадесет часа, преди слънчевата буря да достигне Земята.
— Да, разбира се. На приятели в Лос Аламос и Националната лаборатория „Лоурънс Бъркли“. Има начини да се заобиколят обичайните правителствени канали.
У Карън се зароди искрица надежда.
— Има ли още данни? — разтърка очи Кортес.
— Не знам. Това е всичко, което ми изпратиха. Но мога да разбера.
— Как?
Тя набра кода на Гейбриъл. Почти незабавно от колонките се разнесе глас:
— Мога ли да ви помогна, доктор Грейс?
— Кой е този? — попита Кортес.
— Никой… наистина никой. — Карън насочи вниманието си обратно към компютъра. — Гейбриъл, трябва да се свържа с „Дийп фатъм“.
— Разбира се. Веднага.
В ъгъла на екрана се отвори прозорецът на видеовръзката. Образът трепна и се появи лицето на Миюки.
— Карън?
— Доктор Кортес е с мен. Готов е да помогне.
