Миюки изчезна от обхвата на камерата и след малко се появиха Джак и Чарли. Представиха се бързо.
— Имате ли някакви препоръки? — попита Кортес. — Ще предам информацията на подходящи хора, но после какво? От наличните данни мога само да заключа, че трябва да намерим начин да попречим ударът на слънчевата буря да достигне до основните залежи. Това ни оставя малко възможности.
Джак кимна.
— Вече обсъждахме въпроса. Най-лесният метод е да се екранира колоната. Да се закопае или да се постави в оловна кутия… нещо подобно. Не знам дали някое от двете е изпълнимо за такъв кратък срок. Ако не може да стане, тогава трябва да рискуваме и да насочим експлозивите така, че да отделят стълба от основата му.
Кортес се намръщи.
— Но кинетичната енергия от взрива…
— Знаем, но както казах, това е втората възможност. И все пак тя е по-добра от нищо, защото след това ни остава само едно.
— И какво е то?
— Целувка отзад за сбогом. Лицето на Кортес помръкна.
— Ще продължа да работя с кристала, може и да измисля нещо… — наруши тишината Чарли, но не изглеждаше особено обнадежден.
— Остава само едно препятствие — продължи Джак. — Спенглър. Не мога да рискувам Карън да остане там повече от необходимото. Ако Дейвид научи, че действате зад гърба му, животът й няма да струва и пукнат грош. Тя трябва да се махне оттам, преди Спенглър да разбере какво правим.
Кортес се намръщи.
— Това няма да е лесно. Утре сутринта ще евакуират станцията от съображения за сигурност, преди да взривят експлозивите. Вече проверих разписанието. Двамата с Карън ще напуснем последни заедно със Спенглър.
Карън се премести пред камерата.
— А след днешния инцидент не вярвам утре Спенглър да ме остави и секунда без наблюдение.
— Тогава пак вие трябва да ни помогнете, професор Кортес. Корабът ми е на половин ден път от вашия периметър. Когато се доближим достатъчно, ще се спусна с моята подводница. Ще трябва да координираме действията си така, че да измъкнем Карън изпод носа му.
— Ще направя всичко възможно. Ще обясня на доктор Грейс това, което знам за „Нептун“, и ще измислим някакъв план.
Джак кимна.
— Ще се свържа с вас, преди да тръгна.
Някъде зад Карън се затвори люк. Двамата с Кортес подскочиха.
— Някой идва — изсъска Карън и обърна лице към екрана. — Трябва да се изключваме.
Джак я погледна.
— Ще се видим утре.
Карън докосна екрана и връзката прекъсна.
Кортес извади DVD диска и го прибра в джоба си.
— Ще се свържа веднага щом ви отведа в каютата ви. Утре ще настъпи същински нов ден. Ще преодолеем това — и вие, и светът.
Карън се усмихна, залята от вълна надежда. Спомни си последните думи на Джак. „Ще се видим утре.“ Смяташе да го накара да спази обещанието си.
— Прав бяхте, сър — каза Ролф и свали слушалките.
Дейвид също свали своите. С помощта на Джефрис от повърхността двамата бяха подслушали тайната връзка с кораба на Къркланд. Дейвид яростно запрати слушалките в стената на каютата.
— Копелето още е живо. Следващия път ще се погрижа да натикам граната в задника му. Да съм сигурен, че ще си остане мъртъв.
— Да, сър. Какво ще наредите?
Дейвид се облегна назад в стола и скръсти ръце на гърдите си. Беше чул само последната част от разговора. Джефрис, специалистът по комуникациите в групата, държеше под око канала и беше разбрал за осъществяването на връзката, но тя бе кодирана много хитроумно. Когато Джефрис се справи, разговорът приключваше. Въпреки това Дейвид чу достатъчно. Групата планираше да саботира станцията и да освободи жената.
— Сър?
Дейвид се изкашля и оформи плана.
— Ще си мълчим. Нека си помислят, че са спечелили. — А кога ще действаме?
— Когато разберем, че Къркланд е тръгнал насам. Щом се отдалечи от кораба си. Сам. — Той стана. — Тогава приключваме играта. Превземаш кораба, прекъсваш комуникациите му и оставяш Джак на мен. Щом жената е при мен, той ще дойде.
Ролф кимна.
— Много добре, сър. А какво ще правим с Кортес? Дейвид се ухили и свали ръцете си.
— Май довечера ще се наложи да поизчистим къщата.
Кортес се спускаше на пристанищното ниво и си мърмореше.
Най-долният пръстен бе разделен на три секции — големият пристан, помпената станция е четирите мощни помпи и малката контролна стая със съседните й складови помещения, които наричаха „гаражи“. В момента там се съхраняваха тежководолазните костюми на сапьорите.
Кортес отиде до контролния пулт. Беше напълно автоматизиран. Натискаш един бутон — и цялата процедура по акостирането минава като по учебник. Налягането на пристана се изравнява с външното, след което се отваря люкът, за да могат подводниците да влязат или излязат. После подът се затваряше отново.
Или поне така пишеше в ръководството.
След като бе оставил Карън в каютата й, го информираха за проблем с контролния пулт. Помисли си дали да не прати някой от техниците, но никой не познаваше системите на „Нептун“ по-добре от него. А и след като вече се бе обадил на приятеля си в Лос Аламос, целият кипеше от нерви и енергия.
Приклекна до пулта, извади инструментите си и бързо го отвори. Лесно откри повредата. Съпротивлението на едната от помпите бе изгоряло. Нищо работа. Пристанът можеше да функционира и с останалите три помпи, макар и малко по-бавно.
Проклинайки досадната повреда, провери дали в куфарчето има нужния вид съпротивления и влезе в празния пристан. Двете подводници — „Персей“ и „Аргус“ — в момента бяха на повърхността. Преди утрешната евакуация и двете бяха извадени на сух док за преглед. Пристанът приличаше на голям склад с обрамчени в големи тръби стени.
Кортес се насочи към отсрещния край. Лесно щеше да поправи нещата.
Изведнъж усети, че не е сам. Някакво първично предчувствие за опасност опъна нервите му. Забави крачка, обърна се и видя, че сенките от другата страна на вратата се раздвижиха.
Сърцето му бясно заби.
— Кой е там?
Огледа вратата и малкото прозорче над контролната станция. Никой не отговори. Никой не помръдна. Вероятно му се беше привидяло.
Бавно се обърна и продължи нататък към панела в далечния край на помещението. Нервите му бяха опънати до скъсване. Напрягаше слух да чуе и най-малкия шум. Но не чуваше нищо, освен собствените си стъпки.
