— Ох, мамка му! — усмивката изчезна от лицето на Чарли. — Кога енергийната вълна ще достигне Земята според НАСА? — Утре следобед. — По дяволите…
— Какво? Какво ще се случи тогава? — попита Джак. Чарли вдигна очи към него.
— Този път не става дума само за трусове и приливни вълни. А за края на света.
Миюки седеше на работната маса в лабораторията по морска биология. Някъде наблизо се чуваха приглушените гласове на Джак и на двама членове от екипажа, които оживено обсъждаха някакви геоложки въпроси. Хиляди очи се взираха в нея от прозрачните пластмасови буркани, подредени по лавиците и шкафовете покрай стените. Не можеше да се съсредоточи.
Тръсна глава, за да се освободи от дразнителите, и се зае със собственото си проучване. Малко по-рано бе накарала Гейбриъл да издири всички запазени образци на ронго-ронго от Великденския остров и да види дали в тях не се споменава нещо за кристалния стълб или за древния катаклизъм. Нямаше особен късмет. Няколко мъгляви алюзии, но нищо значимо. Зае се да чете платинения дневник.
Монтираният в куфара компютър иззвъня до лакътя й. От малките тонколони се разнесе гласът на Гейбриъл. Беше натоварен да разработи лингвистичен еквивалент на езика, използвайки за основа фонетиката, която бе приел от Мваху. Миюки вдигна глава от листата.
— Извинете за безпокойството, професор Накано. — Какво има, Гейбриъл?
— Получи се обаждане от доктор Грейс. Желаете ли да отговорите?
Миюки едва не падна от стола си. — Карън? — Бързо се премести пред компютъра. — Гейбриъл, свържи ме веднага! Малката камера над плоския монитор примигна. Безразборните пиксели на екрана бавно оформиха неясно изображение на лицето на приятелката й. Миюки се наведе към микрофона.
— Карън? Къде си? Изображението на Карън трепна.
— Нямам много време. Свързах се с Гейбриъл през интернет адреса ти. Той успя да кодира видеоизображението, но не мога да съм сигурна, че някой няма да го прихване.
— Къде си?
— В някаква подводна изследователска база до обелиска на Джак. Той там ли е?
Миюки кимна и се отдръпна назад.
— Джак! Ела бързо!
Капитанът на „Дийп фатъм“ подаде глава през вратата. Беше разтревожен.
— Какво има?
Миюки стана и посочи към екрана.
— Карън се обажда!
Очите му се ококориха. Препъна се, докато заобикаляше масата.
— Какво? — Едва тогава видя екрана. — Карън, ти ли си?
Карън гледаше лицето на Джак на малкия прозорец в долния десен ъгъл на екрана. Беше жив! Очите й се напълниха със сълзи.
— Карън, къде си?
Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си, и набързо разказа за изминалите двадесет и четири часа — залавянето й, пътуването с хеликоптера и затварянето й в подводната база. Подхвърлих кокал на изследователите — продължи тя. — Казах им за връзката с ронго-ронго. Следата е безполезна без другите примери, които открихме, но те не го знаят. Преструвам се, че им помагам, и в замяна получих малко повече свобода. — Тя погледна през рамо, когато в коридора избухна смях. — Другите вечерят или са се оттеглили да работят. Не зная колко дълго ще мога да задържа тази линия, без да събудя подозрения.
— Ще намеря начин да те изкарам оттам — каза Джак. — Вярвай ми.
Карън се наведе по-близо до екрана.
— Искам да ти съобщя нещо. Планират да взривят обелиска по някое време утре следобед. Сондирали са района и смятат, че отдолу има по-голям депозит. И че обелискът е като върха на прословутия айсберг.
Джак погледна встрани от монитора.
— Оказа се прав, Чарли!
— Естествено, че съм прав — каза някой до него. Карън се намръщи.
— Какво искаш да кажеш? Какво си научил?
Джак разказа сбито за наученото от платинената книга и теориите на Чарли. Карън слушаше потресена — древни катаклизми, тъмна материя, слънчеви бури… Челюстта и увисна, когато Джаки каза за приближаващата опасност.
— Господи! Кога ще удари бурята?
— Утре. В ранния следобед.
На екрана се появи непознато лице.
— Това е Чарли Мълиър — представи го Джак. — Геологът на кораба.
— И какво ще правим? — попита Карън. По гърба и се стичаха капчици пот. Беше сигурна, че всеки момент ще я хванат.
— Разкажете ми за експлозивите и намеренията на сапьорите — каза Чарли.
Карън изложи плана на военните да взривят сърцевината на кристала.
— Може и да е за добро — обади се Джак. — Поне обелискът няма да действа повече.
— Не — възрази Чарли. — Ако успеят, положението ще стане още по-лошо. Ще отворят самото сърце на депозита и така ще увеличат площта, която ще бъде изложена на слънчевата буря. Единственият начин да се предотврати катастрофата е стълбът да се погребе или да се отреже в основата без остатък.
— С други думи, да се събори гръмоотводът — каза Джак. Карън погледна часовника си. Ако геологът бе прав, оставаха едва седемнадесет часа.
— Ами ако експлозивите се насочат само към обелиска?
— Пак е опасно — промърмори Чарли. — Дори и да успеете да го направите, кинетичната енергия от взрива ще се абсорбира от основния депозит. — Той поклати глава, — Рисковано е. Силата на експлозия, способна да пречупи стълб с такива огромни размери, сама по себе си може да се окаже достатъчна, за да предизвика катастрофата, която се мъчим да избегнем.
Линията замлъкна. От двата й края размишляваха за безизходността на ситуацията.
— Ще ни трябва помощ — каза най-сетне Чарли. Карън помисли.
— Ще се опитам да привлека на наша страна главния изследовател тук, доктор Кортес. Предупреждавал е военните да не взривяват кристала, а и не мисля, че е пламенен почитател на Спенглър.
— Не знам — каза Джак. — Отнасям се с подозрение към всекиго, който работи заедно с онова копеле.
— Но той е геофизик — възрази Карън. — Светило в областта си.
— А и на мен наистина ще ми е необходима помощта на експерт — съгласи се Чарли.
Джак се намръщи и погледна право в камерата.
— Можем ли да му се доверим, Карън? Тя помълча малко, после въздъхна.
— Мисля, че да. Но ще ми трябват данни. Трябва да го убедя по някакъв начин.
Джак се обърна към Чарли.
— Можеш ли да прехвърлиш резултатите си? Той кимна и изчезна.
— А аз ще събера всички преводи и ще кажа на Гейбриъл да ти ги прати — обади се Миюки някъде встрани от екрана.
— Чудесно — отвърна Джак. Обърна се отново към камерата и Карън изпита чувството, че гледа право в сърцето й. — А ти как си? — меко попита той.
— Като се има предвид, че съм затворничка на океанското дъно и светът утре ще свърши — не чак толкова зле.
