Джак погледна към тавана. Чарли се изкиска.
— Какво виждаш, когато нощем погледнеш небето?
— Звезди?
— Точно така, човече. Тях астрономите наричат светла материя. Неща, които можем да видим. Неща, които светят в небето. Но те не са достатъчни, за да обяснят движението на галактиките или разширяването на вселената. Според изчисленията на физиците на всеки грам светла материя трябва да има девет грама материя, която не можем да видим. Невидима материя.
— Тъмна материя.
— Точно така — кимна Чарли и стрелна с поглед кристала. — Знаем, че голяма част от липсващата материя се дължи на черни дупки, тъмни планети, кафяви джуджета и други такива неща, които нашите телескопи просто не са в състояние да засекат. И тъй като липсват още деветдесет процента от материята на вселената, повечето физици предполагат, че истинският източник на тъмна материя ще се окаже нещо абсолютно неочаквано.
— Като нашия излъчващ тъмна енергия кристал ли?
— Защо не? Кристалът действа като перфектен свръхпроводник и поглъща енергията толкова ефективно, че повечето методи за сканиране на присъствието му ще се провалят.
— Значи астрономите през цялото време са търсели в погрешна посока. Вместо в небето, е трябвало да гледат под собствените си крака.
Геологът сви рамене.
Джак най-накрая разбра кое стимулира Чарли. Ако беше прав, отговорът на фундаменталните загадки за произхода на вселената се намираше в тази стая… без да се говори за източника на огромна мощност. Мощност, невиждана никога досега. Джак си представи масивния кристал на дъното на океана. Какво би могъл да направи светът с подобен източник на енергия?
През отворената врата влезе Джордж, като шумолеше с някакви листа.
— Чарли, трябва… О, Джак, и ти си бил тук.
Историкът беше разрошен и очевидно не в добро настроение.
— Успя ли да намериш онова, за което те помолих? — попита Чарли.
Джордж кимна. В очите му се четеше страх.
— Какво става тук? — попита Джак.
Чарли кимна към Джордж.
— Неговата графика. Фактът, че на всеки единадесет години има пик в броя на изчезналите кораби. Това също ме накара да се замисля. Струваше ми се познато, особено датите. Проверих изходните му данни. Графиката следва почти абсолютно точно цикъла на слънчевата активност. На всеки единадесет години Слънцето навлиза в период на засилени магнитни бури. Слънчевите петна и протуберансите тогава са най- активни. Тези пикове съответстват на годините, през които в района са изчезвали най-много съдове.
— И се сети за този слънчев цикъл просто ей така?
— Не точно. Вече работих в тази насока. Спомни си, че в деня на Тихоокеанското земетресение имаше слънчево затъмнение, съвпадащо с една от най-силните слънчеви бури. Чудех се дали между двете събития няма връзка.
— Да не би да смяташ, че слънчевите бури са предизвикали земетресенията… и че кристалният обелиск има нещо общо с това?
— Помисли си за платинената книга. Авторът и споменава за странни светлини в небето на север преди голямото земетресение. Северното сияние. То става по-ярко и се вижда още по на юг по време на слънчеви бури. Имало е пик в слънчевата активност преди катастрофата.
— Твърде много ми дойде — поклати глава Джак.
— Нека тогава да сглобим всички части заедно. Помниш ли разговора ни за Триъгълника на Дракона преди няколко дни?
Джак кимна.
— Тогава ти казах, че той е разположен точно срещу Бермудския триъгълник. И че двата са върхове на някаква ос, която причинява объркване на магнитните линии на Земята. Е, мисля, че вече разполагам с обяснение. Готов съм да се обзаложа, че има два големи депозита от този кристал от „тъмна материя“ — единият в Триъгълника на Дракона, а другият — в Бермудския триъгълник. Те действат като положителен и отрицателен полюс на батерия и създават мощно електромагнитно поле. Сигурен съм, че именно това поле кара земната магма да се движи.
Джак се опита да осмисли концепцията.
— Земята е батерия? Сериозно ли говориш?
— Започвам да си мисля така. И ако съм прав, тогава онези древни са направили ужасна грешка, като са разкопали парче от тази батерия и са изложили оста на пряка слънчева светлина. Направили са я уязвима за силната слънчева буря. Нещо като гръмоотвод, ако ти харесва. Кристалът е поел слънчевата енергия, превърнал я в тъмна енергия и я изстрелял в земното ядро, което довело до истинска тектонична експлозия, унищожила континента.
— И смяташ, че нещо подобно се е случило тук преди две седмици?
— Да, някаква подводна версия. Спомни си, че в миналото стълбът се е намирал на сушата. Днес той е под шестстотин метра вода. Дълбините са му служили като щит и срещу най-силните слънчеви бури. Трябва да е настъпило някакво особено слънчево събитие, което е предизвикало неотдавнашния катаклизъм.
Джордж вдигна ръка, за да иска думата, но Джак го прекъсна, уплашен, че съвсем ще изгуби нишката на мисълта си.
— Какво общо има всичко това с президентския самолет?
— Ако е минавал оттук по времето, когато кристалът е излъчвал, тъмната енергия би могла да повреди системите му. Аз самият наблюдавах странни изменения, докато експериментирах с кристала — магнитни пикове, електромагнитни удари, дори малки промени във времето, не по-различни от твоите в подводницата. Обзалагам се, че тези изригвания на енергия са влияели върху корабите в района векове наред.
— Ако това е истина. Чарли сви рамене.
— Не претендирам да съм експерт по тъмна енергия… поне засега. Но можеш ли да си представиш катаклизма, станал тук преди хилядолетия? Земетресения, които разкъсват цели континенти. Силни вулканични изригвания. Облаци пепел, обикалящи цялата планета. Наводнения.
Джак си спомни думите от древния текст: „време на мрак“. Прашните облаци предизвикали парников ефект, който довел до разтопяване на ледниците и заливането на опустошените земи.
— На нас ни е лесно — каза Чарли. — Представяш ли си какво е било да живееш по онова време?
— Може и да го видим наистина — рязко каза Джордж. Джак и Чарли се обърнаха към него.
Той вдигна един лист.
— Свързах се с Центъра за космически полети на Маршаловите острови. Изпълних молбата ти, Чарли. На двадесет и първи юли, четири дни преди земетресенията, сателитът Йоко засякъл масивно ИКМ от повърхността на Слънцето.
— ИКМ? — не разбра Джак.
— Изхвърляне на коронарна маса — преведе му Чарли. — Нещо като свръхпротуберанс. Понякога биват изхвърляни милиарди тонове йонизиран газ. На експлозията са и нужни четири дни, за да стигне до Земята и да предизвика геомагнитна буря. Съобразно теорията си предположих, че вероятно се е случило подобно събитие, за да реагира така силно подводният стълб.
Джордж въздъхна.
— Освен това потвърдиха, че епицентърът на трусовете според изчисленията съвпада с мястото, където се намира обелискът. Точно там, където се е разбил и Еър Форс 1.
Лицето на Чарли светна.
— Значи съм бил прав! Не е зле за двудневна работа. Джак се обърна към Джордж. Историкът държеше втори лист и нервно поглеждаше към него.
— Имаш още новини, така ли? Джордж преглътна.
— От Космическия център ми препратиха последните снимки от японския сателит. Преди три дни е имало още едно коронарно изхвърляне на маса. Най-силното регистрирано досега. — Джордж ги изгледа. — Сто пъти по-мощно от предишното.
