и се обърна, за да избяга. Но Джак също се завъртя и сграбчи задната рамка на „Персей“. Ролите се смениха. Акулата беше хваната за опашката.
— Накъде си се разбързал?
Огромни камъни падаха право към тях.
— Пусни ме! Ще убиеш и двама ни!
— И двама ни? Не мисля.
Малки скални блокове започнаха да падат около тях, като издълбаваха кратери в тинята. С помощта на втория манипулатор Джак разкъса основната дюза на „Персей“, счупи перката му, след което освободи щипците и даде пълен назад.
Подводницата на Дейвид се разтресе, опитвайки се да изпълзи далеч от скалния порой, но безуспешно. Големите камъни се забиваха дълбоко в тинята.
Около „Персей“ внезапно експлодира малък облак мехурчета. Отначало Джак си помисли, че подводницата е имплодирала, но когато мехурчетата се вдигнаха, от външната титаниевата обвивка се отдели малка акрилна капсула. Спенглър бе задействал спасителния механизъм. Капсулата изхвръкна от тежката външна черупка, която моментално бе смазана от тонове скала.
Копелето се измъкваше!
Джак гледаше намръщено, докато се издигаше над разширяващия се облак от тиня.
В леката капсула единственият пътник се изкачваше бързо нагоре. Малка червена светлинка в края й подигравателно му намигаше. Джак нямаше никакъв шанс да го настигне с тежката си подводница. Проследи с прожектора си капсулата, която се издигна над каньона и се насочи към повърхността.
Стиснал зъби, Джак държеше лостовете за управление, без да знае какво да направи. Изведнъж някакво рязко движение привлече погледа му.
Огромно създание се протегна от скалистата си бърлога към отдалечаващия се стъклен мехур. Очевидно експлозиите и нарушаването на територията му го бяха раздразнили.
Джак докосна микрофона на гърлото си.
— Дейвид, мисля, че някой е решил да закуси с теб.
Дейвид се намръщи на съобщението на Джак. Какви ги приказваше? Какво можеше да му направи? Никога нямаше да го настигне. Макар че капсулата беше невъоръжена и слабоманеврена, тя бе бърза. Издълженото акрилно торпедо бе изключително леко и бързо се издигаше към повърхността.
Дейвид въведе в компютъра кода, за да се свърже с базата. Щеше да нареди антроположката да бъде убита бавно. Ролф бе много изкусен „събеседник“. Беше накарал мнозина да развържат езиците си. Дейвид щеше да се погрижи Джак да чуе виковете и молбите й, преди да умре.
Докато набираше последните знаци, капсулата внезапно се разтърси и Дейвид се озова легнал на една страна. Огледа се наоколо, но не видя нищо на слабата мигаща светлина на опашката. Повдигна се на лакът. В същия миг капсулата се разтърси отново, след което изведнъж бе повлечена право надолу. Главата на Дейвид се удари в стената.
— Какво по…
Погледна към краката си и думите умряха непроизнесени. На светлината на червения маяк видя голямо смукало с размерите на чиния. Едно дълго пипало се уви около капсулата и го понесе надолу към дъното като хваната на въдица риба.
Гигантска сепия!
Беше чел доклада на Джак за битката със същото чудовище. Долепи длани за стъклото, обхванат от паника. Не беше въоръжен. Трескаво огледа водата наоколо. Видя още пипала, които се появяваха и изчезваха на мигащата червена светлина, насочени към жертвата.
Капсулата грубо се разтърси. Дейвид се претърколи и видя огромно черно око, взиращо се право в него.
Тихо изпъшка.
Капсулата се завъртя и окото изчезна. Дейвид се сви. Всичко около него бе само плът и пипала.
Загледан назад, Дейвид изведнъж усети опасността над главата си. Рязко се обърна… и изпищя.
На една ръка разстояние от него се отвори огромна паст, обрамчена с остра като бръснач човка, достатъчно голяма, за да разкъса тънката капсула на две. Все още пищейки от ужас, Дейвид хлътна с главата напред в устата на гладното чудовище. То загриза стъклото по края и подобната на менгеме човка застърга повърхността на мехура.
Дейвид панически се сви в задната част на капсулата. Лакътят му се удари в комуникационната система.
Погледът му попадна върху екрана с размерите на длан. Все още работеше! Можеше да се обади за помощ. Може би бронираното стъкло щеше да издържи достатъчно дълго. Или пък сепията ще се умори да се занимава с костеливата си жертва и просто ще го изплюе.
Хванал се за тази надежда като удавник за сламка, той си наложи да се отърси от паниката, да се концентрира, да запази ситуацията под контрол.
Запълзя на лакти напред към предавателя. Докато се мъчеше да се свърже, през капсулата се разнесе ужасяващо пропукване.
Погледна нагоре. Малки цепнатини плъзнаха по стъклото. „О, Господи… не…“ Той си спомни смъртта на доктор Кортес — смазан, с имплодирал череп.
Чудовището продължаваше да дъвче. Пукнатините го обвиха като паяжина. При огромното налягане тук имплозията бе неминуема.
Дейвид стисна юмруци. Всяка надежда отлетя. Остана едно-единствено желание — за мъст.
Никълъс Ружиков, параноик до мозъка на костите си, бе наредил да се инсталира предохранителна система, в случай че мястото на катастрофата бъде изложено на опасност. Шефът на ЦРУ не искаше потенциалният източник на мощ да попадне в чужди ръце. По-добре да го няма — бе обяснил той.
Дейвид включи специалния екран и набра кода. Пръстът му увисна над клавиша Enter.
Погледна нагоре. Челюстите на чудовището продължаваха да дъвчат. Появиха се още пукнатини.
Чудовището или налягането… коя ли смърт е по-лоша?
Натисна клавиша.
ПРЕДОХРАНИТЕЛНАТА СИСТЕМА АКТИВИРАНА — светна надпис за част от секундата.
Капсулата се сплеска и изтръгна от него живота преди следващия удар на сърцето.
Седнала до надзирателя си, Карън знаеше, че времето изтича. Слънчевата буря щеше да ги връхлети след по-малко от два часа. Трябваше да се свърже с „Дийп фатъм“ и да им съобщи, че доктор Кортес е убит. Но Ролф ней позволяваше да се отдалечава.
Седеше така със стиснати в скута ръце, когато лейтенантът се наведе над радиото. Получи се обаждане от повърхността. Макар че той шепнеше, Карън успя да различи думите „евакуация“ и „предохранителна“. Напрегна се в опит да чуе още от разговора.
Накрая лейтенантът прекъсна връзката и се обърна към нея.
— Пращат „Аргус“. Напускаме незабавно.
Карън забеляза, че мъжът избягва да я погледне в очите. Лъжеше я — той може би щеше да напусне, но не и тя.
Престори се, че приема обяснението му, и стана.
— Крайно време беше.
Лейтенантът също се изправи на крака. Карън видя как лявата му ръка посяга към ножа, закопчан на бедрото му. Никакви куршуми. Не и при това налягане.
Тя се обърна и забързано тръгна към стълбата, водеща към пристана. Стъпи на нея първа, без да изпуска от поглед противника си.
