разбере.
Опита се да измъкне следващия камък. Зрението му се замъгли. Студът и въглеродният двуокис си казваха думата. Докато се мъчеше да остане в съзнание, манипулаторът замръзна. Дръпна лостовете. Нямаше достатъчно енергия.
Опита за последен път да се свърже по радиото. Капките енергия в акумулаторите щяха да му стигнат само за това.
— Някой чува ли ме? Чарли… който и да е…
Джак изстена и се свлече в ледената седалка. Никакъв отговор. Разтрепери се целият и не можеше да спре. Зачака. Дълбините изсмукваха и последната топлина от малката подводница. Зрението му отново се замъгли. Започна да изпада в безсъзнание и после да идва на себе си. Бореше се с всички сили, но океанът бе по-силен.
Последното нещо, което видя, бе някакво черно чудовище, спускащо се към него… и мракът го погълна. 10:21. Базата „Нептун“ Карън седеше в контролната станция в Ниво 1. С помощта на лоста се мъчеше да накара робота, наречен Хюи, да хване с манипулаторите подводницата на Джак. Наблюдаваше резултата от работата си на монитора. Щипците на робота се протегнаха и сграбчиха Титаниевите тръби на „Наутилус“.
След като се увери, че захватът е здрав, накара Хюи да тръгне назад към базата. Подводницата отначало сякаш се възпротиви, но след това бавно се размърда. Карън изтри потта от очите си.
— Хайде, Хюи. Можеш да го направиш.
Роботът с размерите на Фолксваген бръмбар продължи да отстъпва назад, като влачеше подводницата със себе си. Карън непрекъснато въртеше камерата му, за да избегне евентуални препятствия и същевременно да не изпусне Джак.
През акрилния купол виждаше как фигурата му се люлее безжизнено напред-назад от друсането по морското дъно. Ръцете му висяха, раменете бяха отпуснати. Дали бе в безсъзнание? Или мъртъв? Нямаше как да разбере, но не искаше да се отказва.
Погледът й се стрелкаше между монитора и часовника на стената. Дланите й бяха мокри от пот. Оставаха по-малко от два часа. Защо изобщо се надяваше, че ще успее? Гледаше как Хюи се тътри назад, помъкнал мъртвата подводница. Каквото и да ставаше, нямаше намерение да остави Джак навън.
Като се бореше с лоста, Карън продължи да влачи подводницата по дъното. За щастие пътят между обелиска и базата вече бе разчистен. Бяха махнати дори малките парчета от катастрофиралия самолет. Карън работеше с максималната безопасна скорост и се молеше за още малко време.
От високоговорителите се разнесе познат глас.
— Доктор Грейс, ако ме чувате, моля, отговорете.
Карън извика от радост и облекчение. Без да изпуска лоста за управление, включи със свободната ръка комуникационната система.
— Гейбриъл!
— Добро утро, доктор Грейс! Моля, изчакайте включване от „Дийн фатъм“.
На монитора Хюи най-сетне стигна до станцията. Карън намали скоростта му и внимателно изтегли подводницата. Наклони камерата, за да нагласи „Наутилус“ под входния люк на пристана.
— Карън!
— Миюки! Ох, слава Богу!
Преди приятелката й да отговори, се намеси друг глас. Беше корабният геолог — издаваше го силният му ямайски акцент.
— Доктор Грейс, времето е от жизнена важност. Свързахте ли се с доктор Кортес? Какво става?
Карън му разказа сбито случилото се в базата, докато изчакваше процедурата по изравняването на налягането. Той също й разказа събитията горе. Корабите напуснали мястото на катастрофата с максимална скорост и изоставили „Дийп фатъм“. След като се махнали, комуникацията се възстановила.
— Но защо бягат? — попита тя.
— Гейбриъл засече кодирана линия и успя да я дешифрира. Очевидно е задействана някаква предохранителна система, която да унищожи района. Явно не искат да рискуват и да оставят ресурсите долу в ръцете на чужда сила. Мястото ще бъде подложено на ракетна атака.
— Кога?
— Гейбриъл все още се опитва да разбере.
Карън внезапно се почувства отпаднала. Зави и се свят. От колко различни посоки смъртта щеше да се цели в тях?
— Какво става с Джак? — попита Чарли. Карън фокусира зрението си върху монитора.
— Опитвам се да го изтегля в станцията, но не знам дали ще успея. Роботът не може да повдигне подводницата толкова високо. Джак трябва да го направи сам, но мисля, че е останал без захранване.
— Ще накарам Гейбриъл да ви свърже с подводницата. Опитайте да го събудите.
— Добре.
Докато чакаше, Карън се наведе напред и погледна през прозорчето. Пристанът беше пълен с вода и вратите се плъзгаха настрани.
— Доктор Грейс, имате радиовръзка с „Наутилус“.
Карън заговори в микрофона.
— Джак, ако ме чуваш, събуди се! — Насочи камерата на Хюи към стъкления купол и използва ръцете му, за да разтърси подводницата. — Събуди се, по дяволите!
Джак плуваше в мрака и слушаше шепота. Познат глас. Последва го нагоре към ярката светлина. Гласът на ангел…
— По дяволите, Джак! Размърдай си задника! Раздруса се в седалката си, изтощен и ослепен. Отметна глава назад. Светлините бяха навсякъде. Не можеше да види нищо.
— Джак, това съм аз, Карън!
— Карън? — Не беше сигурен дали говори на глас или в мислите си. Светът плуваше в светлина.
— Джак, трябва да издигнеш подводницата четири метра нагоре. Искам да влезеш в пристана над теб.
Джак вдигна глава. Когато очите му свикнаха със светлината, видя над себе си широк отвор. Бавно започна да схваща.
— Не мога… — промърмори той. — Нямам мощност.
— Трябва да има някакъв начин. Почти вътре си!
Джак се взираше нагоре и си спомни смъртта на Спенглър. Може би наистина имаше начин.
Гласът на Карън звучеше отчаяно.
— Джак, ще проверя дали роботът е достатъчно силен, за да те бутне.
— Не…
Езикът му бе надебелял и едва се мърдаше. Потърси между краката си. Пръстите му намериха лоста за ръчно освобождаване на външната рамка. Дръпна го. Беше заял или той бе прекалено слаб.
— Джак…
Като пое дълбоко дъх, той отново сграбчи лоста с безчувствените си пръсти. Намери опора за краката си и използва двете си ръце и цялото си тяло, за да го издърпа. Чу приглушеното изпукване на малките заряди. Външната рамка се разлетя настрани и освободи вътрешната пилотска капсула.
Тя се измъкна от черупката си, подобно на насекомо, което се отърсва от старата си какавида, и се понесе нагоре през отворения люк. Джак не видя нищо. Отново изгуби съзнание.
Карън гледаше на екрана как подводницата сякаш се разцепи на две. Възкликна уплашено, но видя, че
