вътрешната капсула се изстреля нагоре — право през отвора. Натисна бутона на пулта и задейства процедурата по изравняване на налягането.
Отиде до прозореца. Капсулата на Джак се носеше под тавана. Под нея вратите на люка се затвориха. Помпите шумно заработиха.
Карън гледаше, затаила дъх. Джак висеше отпуснат в коланите си.
Петте минути, необходими за пресушаване и изравняване на налягането, й се сториха цяла вечност. Свърза се за малко с „Дийп фатъм“, за да им съобщи новините. Разбра, че Чарли разработва някакъв план заедно с Гейбриъл. Уплашена за Джак, Карън едва ги чуваше.
Най-сетне над входа към пристана светна зелена светлина. Завъртя бързо ключалката и отвори. Пилотската капсула — наполовина акрил, наполовина титан — лежеше на едната си страна. Карън вече бе инструктирана от Робърт как да я отвори. Грабна бутилката с кислород за спешни случаи и се втурна през вратата.
Изтича до капсулата, взе ръчния гаечен ключ и започна да го върти като манивела. Впери поглед към вътрешността на капсулата. Лицето на Джак бе посиняло. Натисна още ключа с всички сили. Връзките се отвориха със съскане. Надуши излизащия отвътре въздух — застоял, мъртъв.
Отвори с ритник освободения купол. Коленичи, освободи Джак от коланите и измъкна безжизненото му тяло навън. Кожата му бе студена и влажна. Реши, че е мъртъв.
Проснала се на пода на пристана, Карън провери пулса на врата му. Слаб и неравномерен. Дишането му бе плитко. Изправи се на колене, взе малката кислородна бутилка и освободи маската. Завъртя клапана и постави маската върху носа и устата му.
Наведе се над ухото му и прошепна:
— Дишай, Джак.
Сякаш я беше чул някъде дълбоко в себе си. Гърдите му се надигнаха и той пое въздух. Карън разкопча неопреновия костюм.
Джак вдигна ръка и слабо я хвана за китката.
Тя погледна към лицето му и откри, че я гледа.
— Карън… — Гласът под маската бе слаб и пресипнал.
Тя заплака и го прегърна нежно през врата. За миг и двамата останаха неподвижни.
Най-накрая Джак се опита да седне. Карън му помогна. Той махна кислородната маска и бутилката. Цветът на лицето му бе започнал да се възвръща.
— Кажи ми какво става — попита той. Зъбите му тракаха. Тя му разказа. Джак застана на колене и се изкашля дълбоко.
— Какъв е този план на Чарли?
— Не каза точно.
— Типично за него. — Джак се изправи с нейна помощ, като разтриваше ръцете си. — Колко време ни остава?
— Един час.
20.
Прозорец във времето
Джак седеше, увит в топли хавлии. Най-накрая бе започнал да чувства пръстите на краката си. На компютърния екран пред него се появи образът на Чарли.
— Първо ми разкажи за ракетния удар. За какво става дума?
— По радиото от дъното е стартирана някаква предохранителна процедура. Мислех, че ти може би ще знаеш повече по въпроса.
Джак погледна към Карън.
— Не е било оттук — каза тя. — По това време бях с Ролф.
— В такъв случай трябва да е бил Спенглър — навъсено каза Джак. — Последният му опит да ме затрие от оня свят.
— Трябва наистина да те е мразил много, Джак — обади се Чарли. — За да прати междуконтинентална ракета с бойна глава, върху която са написани имената ни…
Джак се опули. Напълно забрави за премръзналите си крайници.
— Колко време имаме?
— Според изчисленията на Гейбриъл — петдесет и седем минути. Една минута след като ни връхлети слънчевата буря.
— Значи дори и да блокираме този обелиск и да спасим света, ще се изпарим в ядрена експлозия — поклати глава Джак.
— Нещо такова — сви рамене Чарли.
Джак замълча, мрачно обмисли ситуацията и въздъхна.
— Майната му! От героите не се очаква да живеят вечно. Що за нов план си измислил, Чарли?
— Това е изстрел от далечно разстояние, Джак.
— Като имам предвид сегашното състояние на нещата, готов съм да поема всеки проклет риск.
— Щеше ми се да можех да сверя изчисленията си с доктор Кортес.
— Е, ако нямаш масичка за спиритически сеанси някъде около теб, забрави. Така че изплюй камъчето. Що за план си съставил?
Чарли стана мрачен.
— Ти ми даде идеята, Джак. Ще пренатоварим пилона с енергия.
— Да се опитаме да направим късо ли?
— Не точно. Ако го пренатоварим с добре изчислено количество енергия, която пулсира с точно необходимата честота, бихме могли да отчупим кристала без ответна кинетична реакция. Все едно да строшиш кристална чаша, като изсвириш правилната нота.
— И ти знаеш коя е тази нота ли? Чарли кимна.
— Мисля, че да. Трудното беше да намерим начин да изсвирим нотата. Енергията трябва да бъде прецизно насочена и да се подава в продължение на три минути.
— Да не би да си се сетил как?
— Надявам се — въздъхна Чарли. — Точно върху това работихме с Гейбриъл, откакто ти тръгна… и няма да ти хареса, Джак. За подобен тип енергия ще ни трябва лъчево оръжие.
— И как ще се доберем до подобно нещо?
Чарли го изгледа така, сякаш вече би трябвало да знае отговора.
И изведнъж му просветна. Скочи на крака.
— Чакай… да нямаш предвид „Спартак“?
— Гейбриъл се добра до спецификациите му. Би трябвало да свърши работа.
— Какво представлява този „Спартак“? — прекъсна ги Карън.
Джак отново се отпусна на стола.
— Военен сателит. Същия, който извеждах в орбита, когато се повреди „Атлантис“. Оборудван е с експериментално оръжие, изстрелващо лъч елементарни частици. Проектиран е да поразява цели от космоса. Самолети, ракети, кораби, дори и подводници. — Джак се обърна към екрана. — Но той не работи, Чарли.
Чарли поклати глава…
— Не работят само навигационната система и системата за проследяване — което, разбира се, го прави неизползваем за правителството. За да работи, ще им трябва оператор, който да виси там горе и да се прицелва ръчно. — Чарли помълча. — Но за щастие ние разполагаме с такъв оператор.
Джак не разбра, но Карън се сети.
— Гейбриъл!
— Именно. Преди известно време го пратих да се опита да получи достъп до централния процесор на сателита. При сегашната криза и приемането на „Спартак“ за мъртъв той и Миюки успяха да се промъкнат
