В ухото му се разнесе смях.
— Адиос, задник!
Джак разбра, че няма да успее да достигне каньона. Бързо се огледа и забеляза голяма скала на върха на хълма. Натисна рязко левия педал и се гмурна стръмно надолу към него.
— Самоубиваш ли се, Джак? Поне умри мъжки!
Погледът му се стрелкаше между торпедото и приближаващата скала. Прехапа устни. В последния миг изхвърли баласта и рязко изви дюзите. Подводницата удари с носа си тинестото дъно пред скалата — и отскочи.
Рязко изгубил тегло, малкият съд прелетя над скалата като гимнастик, полетял от трамплин.
Торпедото не можеше да направи това.
Огромната скала избухна под „Наутилус“. Взривът подхвана кърмата на подводницата и посипа осколки върху долната й част. Замаян, Джак се премяташе в кабината, докато пълнеше резервоарите с вода за баласт. Ударната вълна го отхвърли право към ръба на каньона.
Подобно на оловна тежест „Наутилус“ потъна в цепнатината.
Когато наближи дъното, Джак вдигна носа и задра скалната основа. Обхваналото го смесено чувство на облекчение и радостна възбуда не продължи дълго. Тъмните води отгоре просветляваха. Дейвид се втурна след него с по-бързата си подводница.
Джак погледна данните от хидролокатора. Някаква странна сянка се бе появила далеч напред. Неизвестността го накара да остави светлините включени. Трябваше му скривалище — при това бързо!
Плъзна се по плавната крива на каньона и забеляза аномалията. През каньона се протягаше скална арка — висок и тесен каменен мост.
Мина под него. Беше прекалено тесен, за да го скрие, но му хрумна идея. Намали скоростта и се спусна върху тинестото дъно.
Време беше да изравни неизвестните.
Лоурънс Нейф стоеше пред компютърната карта, заемаща срещуположната на входа стена на залата. Зад него се бяха събрали целият Съвет на началник-щабовете на Въоръжените сили, правителството и шефовете на тайните служби. Малкият остров Окинава гореше в червено. Унищожен. Стотици хиляди убити за част от секундата.
— Трябва да изберем цел, господин президент — обади се зад гърба му министърът на отбраната. — Бързо и сурово отмъщение.
Нейф отстъпи назад и се обърна.
— Пекин.
Мъжете около масата го гледаха безмълвно.
— Изпепелете го до основи.
Легнал по корем в продълговатата капсула, Дейвид се носеше по кривата. Потта се стичаше по лицето му и влизаше в носа и устата. Не си направи труда да я избърше. Не смееше да пусне управлението нито за миг. Навигационният дисплей блестеше върху конусообразния полиакрилен нос. Данните от хидролокатора се наслагваха върху реалната картина на терена.
Дейвид излезе от завоя и забеляза жертвата си. Усмихна се. Все пак копелето не се бе отървало от взрива невредимо.
Под извисяващата се каменна арка помръкналата подводница на Джак се разтърсваше и олюляваше. Очевидно беше повредена. Дейвид гледаше как отчаяният й пилот се мъчи да я подкара и вдига облаци тиня и пясък, но без успех. Подводницата продължаваше да затъва. „Като наперено пиле с пречупено крило.“ — Проблеми ли имаш? — обади се по радиото той.
— Върви да си го начукаш!
Дейвид се ухили. Насочи „Персей“ надолу и нагласи светлините си така, че да освети купола на другата подводница. Гледаше как Джак трескаво се мъчи да потегли.
Въодушевен, Дейвид се вдигна малко нагоре и застана над врага си. Плъзна се под арката и нагласи светлините, за да вижда падналия в капан противник. Мисълта да види как Джак се мъчи като обезумял да спаси живота си го изпълваше с трепет и възбуда. Докато бавно минаваше над него, двамата противници се спогледаха.
Джак вдигна очи нагоре, а Дейвид му се ухили надолу.
От това малко разстояние видя в очите на Джак не страх, а задоволство. Той вдигна ръка, махна… и „Наутилус“ се изстреля нагоре.
Хванат неподготвен, Дейвид не успя да се измъкне навреме. Двата съда се сблъскаха. Брадичката на Дейвид се удари в пода. Прехапа върха на езика си. Пред очите му затанцуваха искри и устата му се напълни с кръв.
За миг куполът на Джак се изравни с носа на „Персей“. Двамата бяха на една ръка разстояние, но недосегаеми един за друг.
Джак му се ухили.
— Време е да изравним играта, копеле.
Дейвид погледна навигационния дисплей. Изведнъж разбра капана. Но вече бе късно.
Гърбът на „Персей“ се удари в каменната арка. От устата на Дейвид се изсипаха проклятия. Със зловещо скърцане на метал торпедната установка се заби в скалата. Едно от торпедата се активира, полетя през каньона и се взриви далеч в стената му. Установката се счупи и потъна надолу.
След като капанът хлопна, подводницата на Джак рязко потъна надолу.
— Както сам каза… адиос! — „Наутилус“ се стрелна напред към облака тиня, вдигнат от избухналото торпедо. Като плюеше кръв, Дейвид завъртя един ключ. — Не си познал, смотаняко!
Усмивката на Джак се изпари, когато „Наутилус“ внезапно се разтресе под него и рязко спря.
Обърна се и видя зад себе си „Персей“, склещил здраво рамката на подводницата му с единия си манипулатор. Дейвид не му позволяваше да избяга. Титаниевата ръка рязко дръпна. Заскърца метал.
Върху компютърния екран на Джак се появиха предупредителни червени светлини. Беше се озовал в капан. Не можеше да използва собствените си манипулатори, за да отговори на нападението.
Титанът продължи да протестира шумно, докато щипците на подводницата на Дейвид трошаха и разкъсваха. Компютърният екран замига. Филтрите за въглероден двуокис замлъкнаха. Дейвид се опитваше да прекъсне главния захранващ кабел. Това вече бе лошо.
Като мислеше трескаво, Джак се насочи към дъното, като потъваше единствено благодарение на баласта си и мъкнеше флотската подводница след себе си. Започна да кръжи, докато се спускаше. Запали прожектора и се насочи към откъснатата торпедна установка, която лежеше на дъното. Светлината помръкна, когато захранващият кабел бе прищипан. Не обърна внимание и продължи да преследва целта си.
Когато се доближи достатъчно, Джак хвана лостовете на манипулаторите. Протегна дясната ръка и сграбчи едно от изпопадалите торпеда.
Дейвид вече беше разбрал опасността. „Наутилус“ яростно се затресе.
Джак изпусна торпедото, но успя веднага да го хване с левия манипулатор. Преди да го изпусне отново, той изви ръката назад и рязко изстреля торпедото в основата на каменната арка.
Взривът се оказа достатъчно силен. Арката се пречупи и към тях започнаха да падат камъни.
Както и предполагаше, Дейвид нямаше намерение да рискува собствената си кожа. Освободи „Наутилус“
