Обърна се към компютъра и извика сонарния модел на дъното в този район. Подробностите бяха малко. Сканирането бе открило само някакви неясни очертания. Дори и сканирането с кос лъч не бе довело до по- добри резултати. Дъното бе прекалено неравно и пресечено с хълмове, стръмни склонове, подводни планини и други неравности. Отдавна се бяха отказали от всякаква надежда да открият очертанията на потъналия самолет. Той сам трябваше да го стори.
…пинг………….…пинг…
Джак започна да подава на компютърния модел данните от своя хидролокатор. Постепенно неясните очертания започнаха да се фокусират. Появиха се детайли.
— Получавате ли това? — докосна микрофона си той.
— Долу е пълна бъркотия — отвърна Лиза. — Внимавай.
С избистрянето на образа започна да различава по дъното лабиринта от гигантски подводни възвишения и хълмове с плоски върхове. Между тях се извиваха дълбоки каньони и падини. Напомняше му на Бедлендс в американския запад — лабиринт от пресичащи се каньони и речни корита през местност с обрулени от вятъра скалисти плата и червени скали. Веднъж бе пътешествал на кон из онази дива пустош. Човек лесно можеше да се изгуби, дори да имаше карта. Подозираше, че същото важи и за това място.
Радиото изсъска за миг, след което се разнесе гласът на Чарли:
— Не ми харесва това, което виждам, Джак.
— Какво искаш да кажеш?
— Подводните възвишения са продукт на вулканична активност. А това гъсто струпване ми изглежда много подозрително.
— Какво показват сеизмичните датчици? Последва дълга пауза.
— Хм, нищо… всичко е спокойно, но въпреки това не ми харесва.
— Наглеждай ме, Чарли.
Джак си спомни какво се случи последния път, когато пренебрегна съвета на геолога. Вулканът се бе отворил точно под него. Не му се искаше да го преживее отново.
Продължи надолу на все по-широки кръгове, като забавяше спускането. Наблюдаваше как стрелката на дълбокомера пълзи от четиристотин към петстотин метра. Слаби проблясъпи от външната страна на купола отклониха вниманието му от уредите. Отначало си помисли, че му се е привидяло, но в следващия миг се озова сред облак сини светлинки, които се вихреха около подводницата, сякаш бе попаднала в снежна виелица. Биолуминесцентни организми, прекалено малки и прозрачни, за да могат да се видят ясно.
— Тук долу има живот — каза Джак, натисна бутона за видеотрансмисия и завъртя подводницата, за да заснеме бурята, която изфуча и изчезна в тъмнината. — Как е новата видеосистема?
— Малко трепери и образът е накъсан… но детайлите са добри.
Светещият облак изчезна така бързо, както се бе появил. Отново се възцари мрак. Джак се намести на седалката си. Експерименталната видеосистема им бе осигурена от флота и бе инсталирана бързо, за да могат и другите да наблюдават действията му. Хвърли поглед към дълбокомера. Приближаваше шестстотин метра.
…пинг…пинг…
Отразеният сигнал се връщаше все по-бързо и по-бързо. Наближаваше дъното. Намали още скоростта на потапянето и премина от спирала в полегато спускане. Плъзгаше се бавно надолу със запалени светлини.
— Джак!
— Ох, мамка му! — забеляза го в същия миг.
Натисна левия педал, наклони подводницата и рязко зави наляво. За малко щеше да се блъсне във висок чепат стълб, който само преди миг бе изплувал от тъмнината. Стабилизира подводницата, заобиколи стълба и се озова в същинска гора от подобни огънати и стърчащи колони. Някои бяха издължени, широки само колкото една длан, но високи десет метра. Други бяха дебели като секвои и не по-ниски. За малко да кацне принудително в истинска каменна гора.
— Снимай колкото можеш повече. — Гласът на Чарли бе пълен с благоговение.
Джак не бе виждал подобно нещо досега. Издигна се малко, за да избегне най-гъстите области, но въпреки това му се налагаше непрекъснато да лавира между по-големите стълбове.
— Какво е това?
— Стълбове от лава! Чупливи базалтови колони, образували се при изтичането на лава през малки процепи в мантията, която е изстинала бързо в ледените води.
Джак наклони подводницата, за да заснеме гората, и видя огромен октопод, който се катереше нагоре. Ято риби избяга от лъчите на прожекторите.
— Все още знаем много малко за тях — продължи Чарли. — Открити са съвсем наскоро.
Джак се промъкна покрай една чудовищна колона, дебела най-малко три метра и чезнеща нагоре в мрака над главата му.
— Само внимавай, Джак. Както ти казах, това струпване на стълбове от лава означава, че районът е нестабилен. Не е най-приятното място за размотаване. Но можеш да бъдеш спокоен, прикривам ти гърба. При най-малките признаци за сеизмична активност ще надуя алармата.
— Бъди така добър. — Джак прочисти гърлото си. — Лиза, чуваш ли ме?
— Да, Джак.
— Какво е положението ми съобразно предполагаемите координати на черната кутия на Еър Форс 1?
Последва кратка пауза.
— Прехвърлям в компютъра ти последните данни. Намираш се почти над нея. Около сто и двадесет метра на север.
Джак погледна компаса. Стрелката скачаше с половин кръг напред-назад. Почука стъклото. Само преди десетина минути уредът работеше безупречно.
— Лиза, май ще се наложи ти да ме водиш. Компасът нещо върти номера. Не мога да определя ясно посоката.
— Няма проблем. Обърни носа на около тридесет градуса и карай направо.
Джак бавно завъртя подводницата, като използваше една от колоните за ориентир.
— Така добре ли е?
— Идеално. Сега бавно карай напред.
Натисна педалите и леко се понесе напред, като осветява ше пътя си.
— Добре, вървиш право към целта.
Джак се намръщи. Стрелката на компаса полудя. Спомни си за същия проблем по време на изригването на вулкана.
— База… нещо не е наред с…
Внезапно лъчите на прожекторите се отразиха обратно към Джак и го ослепиха за миг.
— Да му…
— … се не види! — довърши Лиза.
Огромен триъгълник от лъскав метал се издигаше от джунглата стълбове точно пред него. Заблестя ярко на светлината. В центъра му ясно изпъкваше огромният американски флаг, под който се четеше „Боинг 28000“. Опашката на Еър Форс 1.
— Открихме Орела — прошепна Джак.
Намали скоростта и се издигна над гигантската опашка, максимално разшири обхвата на лъчите и освети пейзажа под себе си. Появи се и останалата част от самолета. Отломките се бяха разпръснали в голям кръг. Сред тях лежаха повалени стотици колони. Далеч напред се издигаха хълмове.
Джак бавно обиколи района. Дъното бе осеяно с парчета разкъсан метал от крилете и корпуса. Мина над разбития нос на самолета. Стъклото се бе раздробило, но успя да види панелите с уредите за управление.
Извърна очи от гледката, уплашен от онова, което би могъл да открие. Долу бе същинско гробище. Спомените за катастрофата на совалката нахлуха в главата му. Още едно падане от небето. Нима всичко, което бе останало от „Атлантис“, бе само парчета, разпръснати по дъното на морето? Джак изтръпна.
Желанието на адмирала да научи за участта на президент Бишоп бе удовлетворено. Всичко останало
