— Видяха ли те?
— Не знам.
Вече чуваха резки гласове. Нападателите им се катереха по пирамидата. Карън нямаше време да пропълзи обратно и да им устрои засада. Огледа помещението в търсене на друг изход. Бяха се озовали в капан. Единственото, което можеха да използват за своя защита, бяха осемте патрона в пистолета й.
Миюки се отдръпна от входа на тунела.
— Какво ще правим сега?
Тя отиде до олтара със змията и клекна до него.
Шумът от стъпки върху камък наближи и гласовете зазвучаха по-високо. Иманярите не говореха японски. Звучеше като диалект на островитяни от Южния Пасифик. Карън се помъчи да разбере думите, но езикът не й бе познат.
В другия край на тунела се виждаха нечии крака.
Карън изтръпна, изгаси фенерчето и помещението потъна в мрак. Вдигна пистолета, като го държеше с двете си ръце. Слънцето в другия край на тунела блестеше ярко. Имаше чудесна позиция за стрелба. Трима души, осем патрона. Ако стреляше точно, може би имаха шанс. Но ръцете й трепереха. Беше великолепен стрелец, но никога досега не и се бе налагало да се цели в човек.
Човекът коленичи до отвора и опря длан в камъка. Карън забеляза бледа татуировка по тъмната му ръка — извиваща се змия. Мъжът се извърна и изкряска някаква заповед на другите. При движението на ръката му Карън забеляза перата около главата на змията. Червените й очи гледаха право към нея.
Карън потисна възхищението си. Изображението бе същото като релефа върху олтара! Появи се лицето на мъжа. Държеше фенер. В другата му ръка бе нейното яке. Изкрещя нещо към тях. Макар и да не разбираше езика, Карън се досети, че им заповядва да се покажат.
Отдръпна се в мига, когато лъчът на фенера се насочи към нея. Притисна пистолета към гърдите си. Щеше да стреля само в краен случай. Може би щяха да си помислят, че двете с Миюки са избягали.
Лъчът изчезна и камерата отново потъна в тъмнина. Карън се облегна на влажната каменна стена. Докато пазят тишина, ще са в безопасност, помисли си тя. Ако някой от мъжете се опиташе да се промъкне навътре, лесно щеше да го елиминира с един-единствен изстрел.
Най-добрата защита в момента бе изчакването.
Мъжете отвън замлъкнаха. Карън чуваше как влачат и бутат нещо, но не можеше да разбере какво точно правят. Като се стараеше да се движи колкото се може по-безшумно, тя отиде отново до тунела и надникна към отвора.
На ярката слънчева светлина видя ръждясала метална туба, обърната на една страна. Съдържанието й се изливаше в тунела. Миризмата на течността и моменталното осъзнаване на ситуацията смразиха сърцето й.
Нафта!
Карън гледаше как струйката запалителна течност напредва по наклонения тунел към тях. Прикри устата си пред надигащите се пари.
Мъжете възнамеряваха да ги изгорят живи или да ги убият. Отдалечи се от тунела. Знаеше, че няма да посмее да стреля, при положение че някоя искра може да възпламени горивото.
Блъсна се в Миюки, която отново бе извадила компютъра си и трескаво пишеше по малкия светещ екран.
— Опитвам се да се свържа с Гейбриъл — напрегнато обясни тя. — Исках да извика помощ, но тук има силни смущения.
Карън се изненада от находчивостта й.
— Ами ако отидеш до входа?
Миюки погледна към тунела.
— Може и да стане.
Карън отново забеляза на слабата светлина на компютърния екран змията с рубинените очи върху олтара. Приличаше на изображението върху ръката на мъжа отвън. Дали съществуваше някаква връзка? Но как би могло? Пирамидата е била под водата в продължение на векове.
Миюки се премести по-близко до входа. Карън не се отделяше от нея. Струйката вече бе стигнала до помещението. Карън погледна в тунела и отново видя тубата. Нападателите не се виждаха, въпреки че можеше да ги чуе. Наклони глава и се заслуша. Пееха песен… или може би заклинание.
Потрепери и се обърна към Миюки.
— Побързай.
Приятелката и коленичи в потока леснозапалима течност. Ръцете й трепереха. Легна по корем и протегна компютъра навътре в тунела с надежда да намери връзка.
— Едва виждам екрана.
— Просто опитай. Трябва да…
— Добър ден, професор Накано. — Гласът на Гейбриъл звучеше гръмогласно. Миюки замръзна.
— Гейбриъл?
— Продължавам да събирам и сверявам данните. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
Припяването от другата страна на тунела продължи без прекъсване. Не бяха ги чули.
— Можеш ли да засечеш местоположението ни? — Разбира се, сателитната ми навигационна система работи перфектно, професор Накано.
— Тогава се свържи, моля те, с властите в Чатан. Кажи им къде се намираме и че сме нападнати от иманяри.
Преди Гейбриъл да потвърди, припяването отвън внезапно спря. Карън стисна ръката на Миюки да запази тишина. Миюки прибра компютъра и двете се дръпнаха настрани. Карън отново забеляза лицето на същия мъж да се появява в отсрещния край. Този път държеше в ръката си не фенер, а кибритена клечка.
Времето им бе изтекло.
Мъжът драсна клечката в камъка. Появи се малко пламъче. Като държеше високо клечката, човекът отново извика към тях. В думите му прозвучаха нокти на съжаление. След това хвърли клечката в тунела.
— Въздухът ти е на привършване, Джак — предупреди го Лиза.
Гласът й си оставаше нервен след прекъсването на връзката и възстановяването й. Обаждаше му се почти всяка минута.
— Зная — рязко отговори той. — И аз имам датчици.
Джак работеше с педалите на подводницата и същевременно управляваше механичните ръце. Повлече голямо парче от обшивката. От дъното се вдигна тиня и скри всичко наоколо. Беше сред отломъците вече около час, като пълзеше по сигналите на черните кутии. Пусна парчето изкривен метал и обърна подводницата, за да разчисти облака тиня с помощта на дюзите. Нямаше време да чака да се утаи на дъното.
„Наутилус“ се движеше заднешком, но Джак виждаше как водата пред него се избистря. Остана доволен от резултата, намали скоростта и отново се върна на мястото, където работеше. Наклони подводницата и огледа песъчливото дъно. Дебела морска краставица се търкаляше през разчистения район, понесена от раздвижената вода.
„Хайде, гадино, къде си?“ В същия миг я забеляза — правоъгълен предмет, наполовина заровен в пясъка. Фокусира лъчите върху него и облекчено въздъхна. „Слава Богу!“ Изтри потта от очите си. В тясната подводница бе станало влажно от непрекъснатите му движения.
— Намерих я! — дрезгаво извика той в микрофона.
— Повтори!
— Намерих втората черна кутия.
Подкара подводницата напред и я спусна върху дъното. Пред носа й лежеше характерната оранжево- червена кутия.
