на коня с експлозиви.
— Мисля, че е мъртъв, сър — прекъсна го Ролф, който все още притискаше коленете на Уайнтрауб.
Дейвид погледна надолу и се увери, че Ролф е прав. Отворените очи на Уайнтрауб празно гледаха тавана. Дейвид пусна носа на мъртвеца и с погнуса изтри ръкавицата си в панталона му.
— Махнете му лепенките.
Двамата се заеха да освобождават ръцете и краката, докато Дейвид махна лепенката на устата. Устните на Уайнтрауб бяха станали пурпурни. След това взе нефритения бюст, нагласи го върху гърдите му и постави ръцете му върху него. Докато го влачеше към контейнера, му дойде друга идея. Бръкна в джоба си, изрови един китайски чип, постави го в дланта на мъртвеца и я затвори. Малко допълнителна застраховка.
Изправи се и огледа произведението си, след което отсечено кимна.
— Да вървим. Приключих.
Грегър събра багажа. — Какво ще правим с останалите експлозиви и детонаторите?
Дейвид се усмихна.
— Не се безпокой. Имам специална мисия за теб. Утре ще бъде доста оживено. Хаосът ще прикрие една друга операция.
— Сър?
— Познавам някой, който ще оцени тези експлозиви. — Дейвид си представи Джак Къркланд със самодоволна усмивка, прегърнал сестра му през рамото. — Прощален подарък за един стар приятел.
Джак и адмирал Хюстън седнаха на малка маса в камбуза. През тесния прозорец се видя как една назъбена светкавица разсича покритото с черни облаци небе. Заради ужасното време адмиралът бе решил да остане на борда на „Дийп фатъм“, но Джак подозираше, че причината не е само в бурята.
Докато корабът се мяташе върху вълните, адмиралът дъвчеше края на дебелата си пура и пускаше облачета дим. Старият морски вълк опасно бързо унищожаваше запасите от кубински пури на Джак.
— Трябваше да ни разкажеш по-рано — каза Хюстън. Джак наведе глава. Преди си играеше на конспиратор с тайните записи на кристалния обелиск и странните йероглифи. Но след инцидента с гигантската сепия не можеше да мълчи за откритията си.
— Знам, но отначало реших, че това не е важно за разследването.
— И си намерил начин да покажеш среден пръст на флотата.
Джак го погледна кисело. Нищо не можеше да убегне на стареца.
— Откритието ти може да обясни намагнитизирането на останките — продължи адмиралът. — Ако кристалът излъчва някакво поле, то вероятно въздействало върху тях. Уайнтрауб би се радвал да научи нещо повече.
Джак кимна. Вестта за намагнитизираните метални части на самолета го бе изненадала.
— Има ли още нещо, което криеш? — попита Хюстън.
— Не, всъщност не.
— Всъщност не? — изгледа го изпитателно Хюстън. — Само няколко мисли… нищо конкретно.
— Какви по-точно?
— Не е важно.
Стоманеният поглед на Хюстън се заби в Джак. Дори след дванадесет години Джак се сви под него.
— Нека аз да реша кое е важно и кое — не.
Джак усети, че е притиснат в ъгъла.
— Не знам. Не е ли странно, че по-голямата част от останките са нападали в близост до колоната?
— Странно? Несъмнено. Но кой знае колко подобни колони има долу? Изследвана е съвсем малка част от океанското дъно.
— Може би — Джак изобщо не изглеждаше убеден.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от далечния грохот на бурята. Накрая Хюстън се размърда и изгаси пурата.
— Е, ако това е всичко… става късно. По-добре да лягам, преди да съм унищожил напълно кубинските ти запаси. Благодаря, че ми отстъпи каютата си.
Джак пое дълбоко дъх. Целия следобед бе мислил върху идеята, но се страхуваше да я каже на глас.
— Марк…
Адмиралът го погледна и учудено вдигна вежди. За първи път Джак се обръщаше по подобен начин към него.
— Какво има?
— Знам, че звучи безумно, но ако… ако кристалният обелиск има нещо общо с катастрофата на Еър Форс 1?
— Стига, Джак, наистина стигаш до крайности.
— Да не мислиш, че не го знам? Но аз бях единственият там долу.
Джак си спомни момента, в който титаниевата ръка на подводницата докосна кристалната повърхност. Усещането за свободно падане, прекъсванията.
— Какво искаш да кажеш?
Джак заговори разпалено, като се мъчеше да облече в думи онова, което чувстваше.
— Веднъж плавах на атомна подводница. Койката ми се намираше недалеч от реактора. Въпреки че беше екраниран, аз някакси усещах огромната мощ зад стените му. Сякаш усещах с костите си нещо, което никоя машина не би могла да регистрира. Почувствах същото тук долу. Огромна сила, притаена, бездействаща.
Известно време Хюстън само го гледаше, после бавно каза:
— Вярвам на преценката ти, Джак. Не се съмнявам, че си усетил нещо. Ако обелискът е бил в състояние да намагнитизира отломките, значи излъчването му е адски силно. Но да се свали самолет от височина десет хиляди и шестстотин метра… — Гласът на адмирала заглъхна.
— Знам… знам как звучи. Само исках да ти кажа какво открих, какво усетих долу. Единственото, за което моля, е да останеш непредубеден.
Хюстън кимна.
— Оценявам искреността ти, Джак. Но аз винаги бягам от предубеждения. — Старецът уморено поклати глава. — Ще ми се и Вашингтон да постъпва така. Нали разбираш, не си единственият, който има теории за катастрофата. Новата администрация май вече си е съставила мнение по въпроса.
— Какво е то?
— Саботаж. Направен от китайците, Джак сбърчи вежди. През последните няколко дни бе прекалено зает, за да следи новините.
— Но това е нелепо! Президентът Бишоп беше един от най-ревностните защитници за установяване на дълготрайни връзки с Китай. Каква им е ползата да го убиват?
— Всичко опира до политиката — навъсено каза адмиралът. — До позите. Но в отговор китайците вече отзоваха посланиците си от Щатите и изгониха нашите от страната си. Тази сутрин чух, че китайският флот е започнал маневри. Поза и от тяхна страна, но… Вашингтон започна опасна игра.
Джак внезапно се почувства пълен глупак, загдето бе изказал лудите си предположения. Адмиралът си имаше достатъчно грижи.
— В такъв случай предполагам, че трябва да открием истинската причина колкото се може по- скоро.
— Несъмнено. За щастие утре на помощ ще пристигне и флотска подводница. Така ще можем да ускорим работата.
Джак кимна. Подводницата беше най-новият прототип в Отряда за дълбочинна работа, можеше да се спуска на дълбочина до четири хиляди и петстотин метра и да развива скорост до четиридесет възела.
— Четох за „Персей“. Същинско ферари.
— При това зъбато ферари. Наскоро го оборудваха с мини-торпеда.
Очите на Джак се разшириха.
