изключение на лейтенанта до Джак, който тихо изстена:
— О, Господи!
Адмиралът вдигна ръка.
— Предполага се, че доктор Уайнтрауб случайно е задействал скритата бомба, докато е изследвал бюста. Вероятно подобни взривни устройства са били поставени в цялата статуя, която е била висока три метра. Смята се, че именно експлозия в товарния отсек е причинила катастрофата на Еър Форс 1. Присъстващите притихнаха.
— Тези разкрития ще бъдат оповестени по време на сутрешните новини в Съединените щати. Те не могат да бъдат държани в тайна от американския народ. Но след разпространяването на вестта напрежението по целия свят ще се засили, особено толкова скоро след Тихоокеанската трагедия. Ето защо току-що ме известиха, че на „Гибралтар“ е наредено да поеме към Филипинско море. По пътя ще оставим персонала на АКБД и останките от Еър Форс 1 на остров Гуам.
През залата отново се понесе мърморене. Адмиралът изчака присъстващите да млъкнат.
— Спасителният и изследователски кораб „Маги Куест“ и Отрядът за дълбочинна работа на Военноморските сили ще извадят последните останки от Еър Форс 1 от океанското дъно. Те също ще бъдат закарани на Гуам. Тази мисия ще бъде проведена под ръководството на сегашния шеф на охраната командир Спенглър.
Адмиралът остана прав с каменно лице известно време, след което бавно продължи:
— Президентът Нейф обеща, че терористите няма да останат безнаказани. Вашингтон вече поиска от Китай да предаде всички виновници на международния съд. — Хюстън сви юмрук. — Позволете ми и аз да обещая нещо. Справедливостта ще възтържествува, независимо дали китайското правителство ще реши да ни съдейства или да откаже. Америка ще отговори на терористичните атаки срещу народа й бързо и безмилостно.
Джак никога не бе виждал адмирал Хюстън толкова ядосан. Жилите на врата му бяха изпъкнали, устните му бяха побелели от гняв.
— Това е всичко. Ако имате допълнителни въпроси, обръщайте се към офицера по протокола. Благодаря ви за съдействието.
Джак вдигна ръка, все още несигурен за своето положение.
— Сър, мога ли да попитам за спасителната…
Адмиралът ядосано го прекъсна.
— Господин Къркланд, отнасяйте всички подобни въпроси към командир Спенглър.
Без да каже нито дума повече, Хюстън се обърна и излезе от залата.
Джак погледна към Дейвид. Едва забележима презрителна усмивка се появи на лицето на Спенглър още преди да се изправи.
— В отговор на въпроса ви, господин Къркланд, бих искал да благодаря за помощта ви. Тъй като въпросът вече се отнася до националната сигурност, няма да имаме нужда от понататъшните ви услуги.
— Но…
— Операцията вече е военна. Участието на цивилни е недопустимо. Ще бъде поставен кордон с радиус от три километра от мястото на катастрофата. Трябва да напуснете зоната до 18.00 часа.
Джак гневно изгледа Дейвид. Много ясно разбираше, че причината за това прогонване е лична.
— Ако дотогава не сте напуснал района или направите опит да се върнете в него, вие и вашият екипаж ще бъдете арестувани, а корабът ви — конфискуван.
Сред присъстващите се чу мърморене.
— Вече наредих да бъдете изпратен от „Гибралтар“. — Дейвид вдигна ръка. Двама от хората му станаха.
Лицето на Джак пламна. Стисна зъби от отчаяние. Не знаеше какво да отговори. Не можеше да отиде при адмирала, тъй като Хюстън очевидно бе претрупан с грижи, за да се занимава с междуличностни разправии. Изгледа гневно Дейвид Спенглър. Беше рискувал живота си, а сега най-безцеремонно го изхвърляха.
— Нямам нужда от изпращачи — студено отвърна той. Дейвид направи знак на хората си.
— Погрижете се господин Къркланд да напусне незабавно. Джак не оказа съпротива, когато го отведоха. А и защо? Щом правителството не желае помощта му, така да бъде.
Само след няколко минути се озова в катера. Пилотът форсира двигателя и се насочи към „Дийп фатъм“ с леко друсане. След отминаването на бурята времето бе останало ветровито, но ясно.
Зад Джак седяха двамата от групата на Спенглър. Не бе разменил нито дума с облечените в сиви униформи мъже. Те също не опитаха да го заговорят.
Джак се облегна в седалката си. По расовата принадлежност на хората от охраната си личеше, че Спенглър не се е променил. Дженифър веднъж му бе признала, че баща и е редови член на Ку Клукс Клан. Често взимал Дейвид на събранията им като момче и го биел, ако се дърпал. Джак хвърли поглед към русите си спътници. Явно уроците от детството бяха усвоени добре.
Пилотът приближи моторницата до кърмата на „Дийп фатъм“ и спря.
— Готово.
Джак стана и отиде до кърмата. Преди да се качи на кораба си, единият от хората на Дейвид го хвана за лакътя.
— Господин Къркланд, командир Спенглър ни помоли да ви предадем това.
Русият мъж държеше малък пакет с размери на кутия за бижу. Беше завързан с панделка. Джак се намръщи.
— Прощален подарък — каза мъжът. — С благодарностите на командир Спенглър.
Джак взе кутийката, мъжът кимна и отстъпи назад. Джак се прехвърли на платформата за лодки и хвана с една ръка стълбата. Моторницата веднага даде заден и се отдалечи с рев. Пръските стигнаха до шпангоута и намокриха обувките му.
Робърт се появи на кърмата отгоре и се надвеси през перилата.
— Как мина? — извика той. — Научи ли нещо?
— Да, извикай всички.
Робърт вдигна палец и изчезна.
Джак погледна към малката кутийка. Беше сигурен, че не е благодарствен подарък. По-скоро някой от гадните номера на Дейвид, последна обида, пратена по типичния му начин. Джак изпита внезапен порив да изхвърли кутийката в морето, но любопитството надделя. Докосна панделката и поклати глава. Денят му и без това бе отвратителен — защо да го вгорчава още повече? Щеше да отвори проклетото нещо по-късно. Пъхна кутийката в джоба на якето си и се заизкачва по стълбата.
Докато се катереше, хвърли поглед към „Гибралтар“, Изпита съжаление. Сякаш отново се уволняваше и късаше с миналото, което бе целият му живот.
Завладян от ненадейната меланхолия, Джак се изкатери на палубата. Елвис побърза да дойде и да го поздрави. Джак коленичи и потупа енергично кучето си, което размаха опашка от удоволствие. Някои неща не се променят.
— Никога не би ме изхвърлил зад борда, нали, приятелю? — сподели огорчението си той.
Останал за момент сам, Лоурънс Нейф се завъртя на стола си, като обмисляше последните събития. Планът му да обвини китайците се развиваше като по часовник. Никълъс Ружиков се показа като лоялен приятел и умел манипулатор на медиите. Бе прегледал проектонотата на държавния секретар до китайския министър-председател. Беше гневна. Нейф разпозна отпечатъците на Ружиков навсякъде: „никакви компромиси… незабавни ответни действия… крути мерки…“ Беше само на крачка от обявяване на война. Нейф обаче подписа проекта с удоволствие. Според него бе дошло времето китайското правителство да изпита с пълна сила мощта на американската дипломация… подкрепена с най-голямата военна машина на света. Кратката нота оповестяваше внезапния край на безгръбначната политика на администрацията на Бишоп. Минаване напряко, така да се каже.
