Бързо прекоси централния коридор на импровизирания склад. Никой не произнесе нито дума. Дейвид осветяваше с фенера номерата. Най-накрая откри квадрат 22. Спря и се огледа. Нямаше признаци за ничие чуждо присъствие, но гръмотевиците и дъждът заглушаваха и собствените им стъпки. Това накара Дейвид да настръхне. В работата си зависеше изцяло от сетивата си.
Продължи да се оглежда още минута, след което изгаси фенера. Стоеше до единия двигател на самолета, производство на „Дженеръл Електрик“. Беше останал невредим, ако не се смята огъването на обшивката при удара. Знаеше къде се намира и поведе групата си. Не след дълго отпред се появи целта му — контейнер с надпис 1 — А върху едната от страните си. В него беше първата отломка, изтеглена от дъното.
Кимна на хората си.
Двамата си сложиха хирургически ръкавици, за да не оставят отпечатъци. Работеха ефективно, без излишни движения. Ролф измъкна малки клещи от торбата си и разхлаби пироните. Грегър Хендъл клекна и свърза електронния таймер с четири блокчета С-4 — достатъчно, за да вдигне във въздуха останките в радиус няколко метра.
Дейвид също коленичи, положи кутията на пода и освободи закопчалките.
— Готов съм, сър — доложи Грегър.
Дейвид кимна и отвори кутията. Това беше истинската награда на мисията. В облицования с филц сандък лежеше нефритена скулптура — бюстът на китайския воин.
Дори през очилата за нощно виждане можеше да оцени прецизната работа на създателя й. Усмихна се гордо. Тази част от плана бе направо съвършена. Беше наредил изработването на бюста в деня на първото потапяне. Той бе точно копие на бюста, намерен от Джак Къркланд на дъното на океана. Прекрасният предмет бе част от подаръка на китайския министър-председател — нефритено копие на древен воин на кон. Когато го видя за първи път, Дейвид бързо промени първоначалния си план. Помисли си, че би трябвало да благодари на Къркланд за щастливото стечение на обстоятелствата.
Отвинти ухото на бюста и откри тайника в главата. Подаде статуята на експерта по електроника. Грегър сръчно постави бомбата на мястото й и провери всички жици и проводници.
В това време Ролф извади оригиналния бюст от контейнера и го постави в кутията на Дейвид.
Дейвид погледна часовника си. Беше изминала само една минута.
— Трябва ми истинска светлина — изсъска Грегър и вдигна очилата си за нощно виждане. — Тези чипове са пълен боклук. Трябва да проверя връзките.
Дейвид кимна на Ролф. Той коленичи и насочи тънък лъч към нефритената глава. Дейвид също вдигна очилата си.
Грегър бе наклонил глава и трескаво работеше върху бомбата. Таймерите и детонаторите бяха откраднати миналата седмица от китайски търговец на черно — идеална улика по фалшивата следа.
Грегър въздъхна облекчено и подаде бюста на Дейвид.
— Всичко е в ред.
Дейвид завинти нефритеното ухо на мястото му. — Да вървим — каза той и се изправи. Направи една крачка към контейнера, когато от тъмното се разнесе глас:
— Кой е там?
Тримата замръзнаха. Ролф изключи фенерчето. Сложиха си отново очилата за нощно виждане. Навътре под навеса се появи светло петно. Недалеч от лабораторията.
— Покажи се или ще извикам охраната!
Дейвид мислеше бързо. Вече бе разпознал гласа. Това бе Едвин Уайнтрауб, главният следовател на АКБД. Изруга. Хангарът трябваше да е празен. Дейвид се наведе към Ролф.
— Запуши му устата. Минимални поражения.
Ролф кимна, бързо отстъпи назад и изчезна в тъмното.
Дейвид бързо пренастрои плана си. Именно това го бе направило толкова успешен командир. В истинския свят нещата рядко вървяха така, както са били замислени. За успеха на една мисия планът трябваше да е гъвкав, способен да се променя при нужда. Като например сега…
Дейвид пристъпи напред.
— Успокойте се, Уайнтрауб! — извика той.
— Аз съм!
— Командир Спенглър? — паниката в гласа на мъжа започна да изчезва.
— Правя последна обиколка, преди да си легна. Какво търсите тук?
— Просто дремех на койката си отзад. Компютърът ми сверява данните. Чакам го да приключи.
— Не трябва да излизате в тази буря. — Всичко е изолирано. Няма никаква опасност.
„Така си мислиш.“ Дейвид знаеше, че Ролф вече е заел позиция. Заговори по-високо, за да задържи вниманието на Уайнтрауб върху себе си.
— Добре. Щом всичко е под контрол, аз тръгвам. Охраната отвън ще остане цялата нощ, ако случайно възникнат проблеми.
— Благодаря! Но всичко ще бъде… Хей, кой си…
Чу се силен удар. Дейвид се намръщи. Ролф се бе проявявал и по-добре. Мърлява работа.
— Всичко е наред! — обади се Ролф.
— Пращам Хендъл да ти помогне. Докарайте този чувал с лайна тук.
Докато чакаше, Дейвид постави бюста на пода и събра инструментите. Пропускът можеше да се обърне в тяхна полза. Първоначалният му план бе да взриви бомбата утре по време на работния ден. Неколцина сигурно щяха да умрат, но цената не бе много висока. Сега обаче плановете се промениха.
Чу шума от стъпки въпреки бурята. Обърна се навреме, за да види как двамата му подчинени влизат в квадрат 22, помъкнали отпуснатото тяло на Уайнтрауб. Китките и глезените му бяха омотани с лейкопласт, както и устата му. Едрият мъж стенеше и правеше немощни опити да се съпротивлява, очевидно все още зашеметен от нападението.
— Донесете го тук и го оставете.
Двамата положиха пленника си на пода.
— Съжалявам, сър — извини се Ролф. — Подхлъзнах се в някаква локва грес. Видя ме, преди да му запуша устата.
— Навсякъде издънки! — рязко каза Дейвид. — Уайнтрауб изобщо не трябваше да е тук.
— Койката му бе скрита зад останките. Мониторът беше изключен. В тъмното…
— Не искам да чувам никакви извинения.
Дейвид се обърна към завързания следовател. Уайнтрауб вече бе дошъл в съзнание. Зад лявото му ухо имаше голяма цицина. Струйка кръв бележеше мястото, където го бе ударил Ролф. Уайнтрауб се взираше в Дейвид с очи, пълни с омраза и гняв.
— Какво ще го правим? — попита Грегър. — Да го метнем зад борда? Излязъл по време на буря и…
Дейвид продължи да изучава плячката си. Пред очите му гневът се смени със страх.
— Не. Нямаме полза да го удавим.
Искрица надежда проблесна в очите на жертвата… смесена с подозрение.
Дейвид се протегна и запуши носа на Уайнтрауб.
— Дръжте го.
Ролф прикова краката му към пода, а Грегър натисна раменете му. Устата му бе залепена с лейкопласт и не можеше да диша. Уайнтрауб се замята. Задушаваше се. Дейвид стискаше здраво носа му, докато говореше на хората си.
— Ще използваме тялото му. Слабото звено в плана ни беше в опита да се обясни спонтанната експлозия утре. Защо? Какво я е предизвикало? Това можеше да събуди подозрения.
Кимна към задушаващия се мъж. Беше започнал да става моравочервен, очите му почти изскачаха от орбитите си при осъзнаването на приближаващата смърт. Дейвид не обърна внимание на паниката му.
— И ето я изкупителната жертва. Нещастното копеле е бърникало в контейнера и без да иска, го е взривило.
— Значи ще гръмнем през нощта? — попита Грегър.
— Малко след полунощ. След това ще се погрижим следователите да намерят китайската електроника. Това ще бъде достатъчно доказателство за Вашингтон. Ще повярват, че китайците са напълнили и задника
