Макар че върху униформите им нямаше никакви отличителни белези, целият екип на АКБД знаеше кои са. Личното писмо от шефа на ЦРУ Ружиков недвусмислено бе обяснило на следователите от комисията и на командния състав на кораба, че екипът на Спенглър е отговорен за безопасността на операцията, докато „Гибралтар“ е в международни води.
— Къде е Уайнтрауб? — обърна се Дейвид към помощника си лейтенант Кен Ролф.
— В лабораторията. Работи върху втората черна кутия.
— Нещо ново?
— Засега нищо, сър. Пълно мазало.
Дейвид си позволи да се усмихне мрачно. Едвин Уайнтрауб бе главният следовател на АКБД — и главният им проблем. Човекът бе акуратен, с точно око и остър ум. Дейвид бързо бе разбрал, че присъствието му в никакъв случай не е полезно за мисията.
— Някакви подозрения? — запита той по-тихо, като ги приближи.
— Не, сър.
Дейвид кимна удовлетворен. Грегър Хендъл, експертът по електроника в „Омега“, си бе свършил добре работата. Като шеф на охраната Дейвид нямаше проблем да му осигури достъп до черната кутия без знанието на АКБД. Хендъл бе обещал да повреди устройството, без да остави следи. Засега лейтенантът бе доказал, че на дела е също толкова добър, колкото и на думи. След разчитането на записа на разговора в пилотската кабина Дейвид не искаше информацията от втората кутия да разкрие прост дефект в някоя от главните системи на Еър Форс 1. Трудно би било да се обвинят китайците заради обикновена технологична грешка. За целта черната кутия трябваше да бъде повредена.
— Знаете ли защо ме е търсил Уайнтрауб? — попита Дейвид.
— Не, сър. Само че преди около час горе сякаш някой бе хвърлил гнездо стършели.
— Преди около час ли?
Дейвид стисна зъби. Стандартната процедура изискваше да бъде уведомяван незабавно за всяко ново откритие. Продължи нататък. Още от първия ден Уайнтрауб му въртеше номера. Май трябваше да му даде урок.
Дейвид се спусна по дългия тунел към огромния хангар под палубата. Стъпките му отекваха по голия метален под. Хангарът бе огромно помещение с височина две нива и на дължина заемаше почти една трета от дължината на кораба. Половината от самолетите и хеликоптерите бяха пратени в Гуам, за да се освободи място за останките от правителствения самолет.
Дейвид спря на изхода на тунела и се загледа в огромното помещение. Въздухът миришеше на морска вода и бензин. Върху пода в определени квадрати бяха положени различни части от катастрофиралата машина. За всяка част се грижеше отделен специалист. Хората му бяха заели малките кабинети покрай терасата отгоре и така можеха да държат под око останките и персонала.
Проследи как движещата се платформа спуска голямо парче от единия от двигателите.
Доволен, че всичко е под контрол, Дейвид продължи през хангара. Цял цирк можеше да изнесе представление тук. Всъщност следователите, ровичкащи в останките, бяха един вид цирк. Същински клоуни, помисли си Дейвид.
Отскочи настрани, когато един електрокар мина покрай него, натоварен с огънато парче от крило, което за малко не му отнесе главата. През последните три дни следователите денонощно разместваха отделните части, сякаш подреждаха някакъв гигантски пъзел. След като електрокарът отмина, Дейвид продължи нататък към главния щаб на АКБД. От двете му страни се извисяваха по-големите парчета от самолета — разбитият нос, опашката, части от тялото. Стоманени надгробни паметници на екипажа и пътниците.
Дейвид видя лабораторията — покрита с тента част от палубата, оградена от компютри, извиващи се захранващи кабели и работни маси, върху които бяха поставени платки и намотки от Еър Форс 1. Забеляза и червено-оранжевата кутия. Беше отворена и всичките й части бяха извадени навън. Малки цветни етикети обозначаваха съдържанието й. Никой от четиримата специалисти обаче не обръщаше внимание на кутията.
Тримата се бяха скупчили около едрия си шеф, който седеше пред един компютър и трескаво тракаше по клавиатурата.
— Какво става? — пристъпи към тях Дейвид. Уайнтрауб махна с ръка зад него.
— Мисля, че открих как са били унищожени записите. Сърцето на Дейвид подскочи. Хвърли поглед към отворената кутия. Нима са открили, че Грегър е бърникал вътре?
— Какво искате да кажете? Уайнтрауб се надигна от мястото си. — Елате. Ще ви покажа.
Дръпна панталоните си и небрежно загащи ризата си. Дейвид не можа да прикрие отвращението си. Кожата на мъжа беше мазна, черната му коса стърчеше във всички посоки, а зад дебелите стъкла на очилата очите му сякаш плуваха. Дейвид не можеше да си представи по-гадна гледка. Видът на Уайнтрауб бе първото, което му идваше наум при израза „обикновен цивилен“.
— Направихме много интересно откритие. Нещо, което може би ще обясни повредата на кутията.
Следователят отиде до квадрант, в който лежаха части от тялото на самолета. Парчетата бяха подредени приблизително според конструкцията.
Дейвид го последва.
— Още не сте обяснил за какво говорите. И не желая да съм последният, който научава. Информирах ви…
Уайнтрауб вдигна поглед.
— Докладвам когато има какво да се докладва, господин Спенглър — прекъсна го той. — Трябваше първо да отхвърля някои по-приемливи обяснения.
— Обяснения за какво?
— За това. — Уайнтрауб отиде до част от фюзелажа и стовари гаечен ключ върху нея. Отдръпна ръката си, но ключът продължи да виси на мястото си.
Дейвид се ококори.
— Намагнитизиране е — потупа металната обшивка Уайнтрауб и посочи с късата си ръка. — Всички останки са намагнитизиране до най-малкото парченце, в една или друга степен. Това би могло да е причина за повредата на черната кутия. Излагане на силно магнитно поле.
— Възможно ли е ефектът да се дължи на електромагнита, с който се вдигат останките на повърхността? Къркланд се кълнеше, че не е опасно.
Дейвид се запъна при произнасянето на фамилията на Джак. През изминалите три дни двамата стояха на разстояние един от друг. По време на обсъждането в края на деня Дейвид правеше всичко възможно да се намира в противоположния край на помещението.
— Не. Господин Къркланд беше напълно прав. Причината не е в електромагнита. Всъщност не мога да обясня това явление.
— Да не би да е някакво оръжие?
Дейвид си поигра с мисълта дали пък китайците не са виновни наистина.
— Много е рано да се каже. Но не ми се вярва. По-скоро намагнитизирането се е случило след катастрофата. Измерих поляритета на части, които са били една до друга. Различен е.
— Какво означава това?
Уайнтрауб въздъхна, очевидно изгубил търпение. Дейвид сви юмрук. Едва се удържаше да не размаже снизходителната физиономия на следователя.
— Това означава, командир Спенглър, че намагнитизирането на частите на самолета е станало, след като той се е разпаднал на парчета. Не вярвам това да има отношение към катастрофата, но може да се е отразило върху черната кутия. — Той побутна очилата си нагоре. — Онова, което не разбирам, е защо кутията в пилотската кабина е останала незасегната. Щом едната кутия е пострадала, същото би трябвало да сполети и другата.
Дейвид се помъчи да отклони разговора в друга посока. Намръщи се към гаечния ключ.
— Щом намагнитизирането се е случило след катастрофата, защо изобщо се занимавате с него? Общата ни цел е разследването да приключи колкото се може по-скоро. И отговорите да се предоставят на Вашингтон и на целия свят.
— Зная своите задължения, командир Спенглър. Както вече казах, засега всичко е в рамките на предположенията. Не мога да отхвърля тезата, че не електромагнитен лъч или някаква друга външна сила е
