траулери. Но никоя не е била с такива размери.
Чудовището се отмести от пряката светлина на прожекторите. Едно пипало с дебелината на канализационна тръба запълзя по дъното.
Джак се дръпна на пълна скорост… но не бе достатъчно бърз.
Пипалото се стрелна напред и нанесе жесток удар.
Подводницата се разтресе и носът й се обърна нагоре. Джак удари челото си в акрилния купол и пред очите му затанцуваха звезди. Натисна педалите, но подводницата не реагира.
Отначало се уплаши, че захранването е прекъснало. След това видя, че за купола се е залепило пипало, дебело колкото чиния. Беше хванат в прегръдките на чудовището. Пипалото се обви около подводницата и я понесе към туловището. Връзките на обшивката застенаха от напрежението.
Виждаше ясно съществото пред себе си. Осем мускулести пипала и две по-дълги смукала се извиваха от белезникавото му тяло. Кожата му бе почти прозрачна, а плоската му глава завършваше отстрани с перки. Двете дълги пипала опипваха подводницата и протягаха зъбатите си смукала към титаниевата рамка.
Внезапно подводницата се раздруса. Джак забеляза само на метър от себе си клюноподобната уста на чудовището, която се отваряше и затваряше. Чу триенето на челюстите.
Джак изруга наум, премести едната титаниева ръка и насочи щипците й към по-близкото пипало. Титаниевите челюсти се впиха в плътта. Избухна облак черна кръв.
Преди Джак да успее да се наслади на резултата от атаката си, „Наутилус“ бе пометен настрани и се запремята във всички посоки. Пусна лостовете на манипулаторите, събра кураж и се опита да възстанови равновесието с помощта на педалите, но напразно. „Наутилус“ се удари в дъното и заора в тинята. Джак болезнено удари рамото си. Подводницата легна на една страна.
— Джак! Изгаси светлините!
— Преструването не свърши работа — отговори той и се надигна. Потърси с поглед гигантската сепия, но подводницата бе обвита в облак тиня.
— Чуй ме какво ти казвам! Ще се опитаме да го изгоним.
— Как?
Джак се размърда, докато тинята около него се слягаше. Светлините започнаха да проникват през облака. Гледката не бе окуражителна. Към него се гънеха пипалата. Вместо да сплаши чудовището, атаката само го бе разярила.
Джак намали захранването, но не го изключи. Светлините помръкнаха. Не искаше да се прави на съвсем мъртъв. Нямаше намерение да ослепява още веднъж.
— Какво си намислил?
— Току-що предложих на военните да активират електромагнита на второто въже — каза Робърт. — Силното електрическо поле може да отвлече вниманието и… но само ако ти изчезнеш.
Джак прехапа устни. Намали захранването още повече и изключи двигателите. Светлините съвсем слабо мъждукаха. Едва виждаше извиващата се маса от пипала. Чудовището продължаваше да се придвижва бавно през тинята към него.
— Добре. Пробвайте.
— Вече го направихме. Включихме електромагнита преди минута. Сепията реагира ли?
Главоногото продължаваше да се движи към него.
— Не — с отвращение каза Джак. Не се получи. Трябваше да се бие и да се опита да го прогони. Отново включи на пълна мощност. И тогава му хрумна идея. Сети се за първоначалното предупреждение на Робърт да не бяга. — Робърт, пробвайте да раздвижите въжето! Като въдица!
— Какво? О, схванах. Дръж се!
Джак изключи всички системи с изключение на светлините. Потърси въжето, но светлината бе прекалено слаба, за да стигне толкова далеч.
„Хайде, Робърт… хайде…“ Сепията приближаваше — същинска стена от бледа плът, пипала и смукала с диаметър на блюдо за вечеря. Едно огромно око се завъртя към него и го изгледа подозрително. Джак се молеше чудовището да остане нащрек достатъчно дълго, за да може да се хване на въдицата на Робърт.
— Къде си, Робърт? — промърмори той.
Едно пипало се метна към наполовина заровената в тинята подводница. Джак посегна към лостовете на манипулаторите. Включи акумулатора с палеца си.
Внезапно отляво в мастиления мрак ярко светна нова светлина. И Джак, и сепията замръзнаха. Огромното око на чудовището бавно се завъртя към новия източник на светлина. Джак също погледна натам.
От дъното се издигаше ярко блестящо копие. Беше кристалният обелиск, озарен от някакъв вътрешен огън.
На ярката светлина Джак забеляза стоманеното въже на не повече от метър от колоната. Електромагнитът почти я докосваше.
Челюстта му увисна. „Какво, по дяволите…“ Дъното под подводницата затрепери — отначало леко, после все по-заплашително. По-малките парчета от самолета затанцуваха. Страхотно, помисли си Джак. Първо чудовище, а сега и това!
Здраво стисна облегалките на стола си. Вибрациите го пронизваха чак до мозъка на костите му.
Стоманеното въже се отмести от кристала. С отдалечаването му блясъкът започна да намалява и треперенето стана по-слабо. Докато светлината гаснеше, Джак гледаше как електромагнитът изчезва от погледа му в тъмните води.
Обърна се към врага си.
Гигантската сепия бе останала до подводницата. Същинска купчина пипала. Сякаш се колебаеше, очевидно уплашена от странните светлини и треперенето. След това бавно потегли след изчезващата примамка — по-далеч от „Наутилус“.
— Действа! — ликуващо извика Робърт. Джак запази мълчание. Скоро чудовището изчезна извън обсега на приглушените светлини на подводницата. Не посмя да ги засили и се задоволи със съобщенията на Робърт.
— Теглим въжето нагоре и надалеч. Продължава да го следва…
Джак си позволи дълга дълбока въздишка.
— Вече е достатъчно далеч. Най-добре да се разкарат оттам.
Джак не чака повече — включи на пълна мощност, изхвърли баласта и натисна педалите. Тинята се завихри наоколо, когато „Наутилус“ се отдели от дъното и започна бързо да се издига нагоре.
— Мамка му! — обади се Робърт.
— Какво?
— Изгубихме сепията.
— Паниката сграбчи Джак за гърлото.
— Как така сте я загубили?
— Не се безпокой. Не се насочва към теб. — Гласът на Робърт определено звучеше разочаровано. — Отказа се и се спусна отново надолу. Върнала се е вкъщи. По дяволите, щеше ми се да я разгледам по- отблизо!
— Повярвай ми… преживяването не е така весело, както изглежда на видео.
— О… о, да, извинявай, Джак.
— Пътувам нагоре. Ще изплавам след петнадесет минути.
— Ще те чакаме.
Джак се облегна на седалката. Изтри ръце с кърпата си. Макар че ужасът още го стягаше, се ухили. Беше оцелял.
Въпреки това нещо го глождеше и не му позволяваше да се наслади на облекчението. Спомни си ярката светлина, когато въжето мина покрай кристалния обелиск. Спомни си и предишното си преживяване — странните усещания и дупката във времето. Очевидно долу имаше много повече тайни, отколкото катастрофата на Еър Форс 1.
