причина за падането на Еър Форс 1, докато не проверя всеки детайл. — Уайнтрауб измъкна от джоба си смачкана носна кърпа. — Освен това днес гледах новините по Си Ен Ен. Изглежда Вашингтон има вече готово мнение по въпроса. Говори се за атака или саботаж от страна на китайците.
Дейвид се направи, че не го интересува. Знаеше, че Никълъс Ружиков използва всяко зрънце информация, за да засили подозренията към китайците. Общественото негодувание вече бе канализирано в нужната посока. Дрънченето на оръжие нямаше да закъснее. Дейвид прочисти гърлото си.
— Не ме е грижа какво говорят медиите. Единственото, което има значение, е истината.
Уайнтрауб се изсекна и изтри носа си. Очите му се присвиха към Дейвид.
— Така ли? Успяхте ли да откриете откъде е изтекла информация за записа от пилотската кабина? Изглежда голяма част от така наречените новини го използват, за да потвърждават версията за атака срещу Еър Форс 1.
Дейвид усети как бузите му се затоплят. Гласът му стана по-рязък.
— Не давам и пукната пара за някакви си слухове и сплетни. Наш дълг е да съобщим истината във Вашингтон. Оттам нататък политиците имат грижата.
Уайнтрауб прибра носната си кърпа и отлепи гаечния ключ.
— Значи няма да имате нищо против да проуча този странен феномен — каза той и потупа дланта си с инструмента. — В името на истината.
— Вършете си работата и аз ще си върша моята. Уайнтрауб го изгледа и се обърна.
— В такъв случай най-добре да започвам.
Дейвид гледаше как следователят се отдалечава. После се обърна към парчето от фюзелажа и опря длан върху гладката повърхност. За момент се запита какво ли се е случило в действителност с огромния самолет. Побърза да се отърси от подобни мисли. Нямаше никакво значение. Важно беше как Вашингтон тълкува фактите. Истината нямаше значение.
Обърна се и остави тревогите зад гърба си. Бе добре обучен в това. „Подчинявай се, без да питаш.“ Прекоси отново хангара и пое нагоре по рампата. Отвън вятърът беснееше. Дъждът барабанеше по палубата като автоматичен огън. Дейвид кимна на хората си и забърза към надстройката на кораба. Най-добре бе да съобщи на Ружиков за новото откритие.
Мина през люка, потръпна от студ и затвори вратата зад себе си. Останал на завет, изтръска капките от униформата си и когато се изправи, забеляза насреща му да се движи едра фигура.
— Командир Спенглър — поздрави го адмирал Хюстън и спря пред него. Облечен в пилотско яке, Марк Хюстън запълваше коридора. Дейвид усети, че се свива при превъзходството му.
— Да, сър!
— Чухте ли последните новини? — попита Хюстън. — За намагнитизирането на остатъците от самолета?
Устните на Дейвид се свиха до тънка линия. Нима всички бяха научили преди него? С мъка потисна гнева си.
— Да, сър — стегнато отговори той. — Отидох да проверя лично.
— Едвин успя ли да даде някакво обяснение?
— Не, сър. Продължава изследванията си. Хюстън кимна.
— Иска още части, но наближава втора буря. Днес няма да има потапяния. Изглежда Джак и хората му ще имат почивен ден.
Дейвид присви очи.
— Сър, като стана дума за Къркланд, бих искал да ви обърна внимание върху един въпрос.
— Да?
— Подводницата и водолазите от Отряда за дълбочинна работа ще пристигнат утре. Не виждам причина Къркланд да остава тук и да работи срещу допълнително заплащане. От гледна точка на сигурността…
Хюстън въздъхна и го изгледа сурово.
— Знам, че не можете да се понасяте. Но докато флотската подводница не бъде тествана на подобни дълбочини, Джак и „Дийп фатъм“ остават тук. Джак е умел подводничар и няма да се лишим от експертната му помощ заради личния ви конфликт.
— Слушам, сър — със стиснати зъби отговори Дейвид. Вътрешно кипеше срещу подкрепата на Хюстън за Къркланд.
Адмиралът му направи знак да се отмести.
— Всъщност тъкмо в момента отивам на „Дийп фатъм“. Дейвид го гледаше как излиза и не усети ледения вятър, който нахлу през отворената врата. Тя се затвори, а Дейвид стоеше неподвижно, без да извръща глава от нея. Ръцете и краката му трепереха от гняв.
Преди да успее да помръдне, чу зад себе си стъпки. Насили се да изглежда спокоен. За свое облекчение видя, че към него се приближава един от хората му. Експертът по електроника Грегър Хендъл.
Мъжът спря.
— Сър!
— Какво има, лейтенант? — озъби му се Дейвид.
— Сър, директор Ружиков е на секретната линия. Желае да говори с вас веднага.
Дейвид кимна и продължи по коридора. Сигурно това бе обаждането, което чакаше през последните три дни.
Грегър го следваше на крачка отзад. Дейвид крачеше бързо към каютата си. Остави Хендъл навън и затвори вратата. На бюрото му лежеше отворено малко куфарче. Вътре беше кодираният сателитен телефон. На клавиатурата му примигваше червена лампичка. Дейвид вдигна слушалката.
— Спенглър.
Последва кратка пауза. Гласът се чуваше неясно.
— Обажда се Ружиков. Можете да пристъпите към етап две.
Дейвид усети как сърцето му започна да бие по-бързо.
— Разбрано, сър.
— Знаете какво трябва да направите.
— Да, сър. Никакви свидетели.
— И никакви грешки. Сигурността на държавата зависи от действията ви през следващите двадесет и четири часа.
Дейвид нямаше нужда от подобни агитации. Разбираше важността на мисията. Това бе възможност да се постави последната голяма комунистическа сила на колене пред американската мощ.
— Можете да разчитате на мен.
— Много добре, командир Спенглър. Светът очаква следващото ви обаждане.
Връзката прекъсна. Дейвид остави слушалката. Най-после! Чувстваше се така, сякаш от гърба му е паднал тежък товар. С чакането, мотаенето и поклоните бе свършено. Отиде до вратата и я отвори. Хендъл още чакаше отвън.
— Събери групата — нареди му той.
Хендъл кимна и се завъртя на пети.
Дейвид затвори вратата и отиде до койката си. Наведе се и измъкна изпод нея два големи сандъка. Единият бе пълен с пластични експлозиви, детонатори и електронни таймери. В другия се намираше най- новата му награда, донесена сутринта от специален куриер. Положи длан върху капака.
Далеч отвън проеча гръм. Обещаната буря набираше сили. Дейвид се усмихна. С падането на нощта щеше да започне истинската мисия.
Джордж Клейн се бе погребал жив в корабната библиотека, напълно погълнат от изследванията си, без дори да забелязва бушуващия океан и силното люлеене. Историкът бе прекарал тук последните двадесет и четири часа, ровейки в стари карти и книги в опита си да открие някакви податки за произхода на странните знаци върху кристалния стълб. Макар и да не се увенча с успех, проучването му доведе до смущаващо разкритие, което го държа буден през цялата нощ.
