На бюрото си бе разпънал голяма карта на Тихия океан. Върху нея бяха набодени малки червени флагчета с надраскани дати. Те означаваха кораби, самолети и подводници, изчезнали в района през последното столетие: „През 1957 г. Еър Форс КВ — 50 изчезва недалеч от остров Уейк“; „През 1974 г. съветска подводница клас «Голф II» изчезва западно от Япония“; „През 1983 г. британският «Гломър Джава Сий» се изгубва недалеч от остров Хайнан.“ Прекалено много. Стотици и стотици кораби. Джордж разполагаше със стар доклад на Японската агенция по корабоплаване за безследно изчезналите лодки и по- големи съдове.
1968 — 521 съда
1970 — 435 съда
1972 — 471 съда
Джордж се изправи и отстъпи назад, загледан в набедените карфици. Беше плавал в тези води от години, изучавайки останки от различни корабокрушения, и бе чувал за „Триъгълника на Дракона“. Простираше се от Япония на север до остров Яйп на юг и продължаваше до източния край на Микронезия — триъгълник на катастрофирали и изчезвали кораби, подобен на Бермудския триъгълник в Атлантическия океан. Досега никога не бе обръщал особено внимание на подобни разкази. Беше приписвал инцидентите на най-обикновени причини — пиратство, лошо време, подводни земетресения.
Но сега не бе толкова сигурен. Взе стария доклад на японския командир на ескадрила от Втората световна война Широ Кавамото. Той разказваше любопитната история за изчезването на хидроплана „Каваниши“ недалеч от бреговете на Айво Джима. Кавамото цитираше последните думи на обречения пилот по радиото: „Нещо става с небето… небето се разтваря!“ Остави папката върху купчината. Предната вечер Джак му бе преразказал записа от Еър Форс 1, след като стана ясно, че към медиите изтича информация. Именно записът бе събудил спомените му и го бе накарал да се затвори в библиотеката. Отне му цял час, докато намери доклада на Кавамото. Сходството беше поразително. През остатъка от нощта се занимаваше с построяването на модела върху масата.
Джордж се върна при картата. Взе червен молив и линия и начерта върху нея Триъгълника на Дракона. Работеше умело. Когато свърши, се изправи отново. Всички карфици се оказаха вътре в прочутия триъгълник.
Старият историк седна. Не знаеше колко значително е откритието му, но усети как гърдите му се изпълват с ужас. През цялата дълга нощ бе чел разкази и свидетелства за изчезнали кораби. Истории, продължаващи далеч в миналото, чак до записите от старата Японска империя. Неизброими векове.
Но не те бяха главната причина за безпокойството му. Не те го бяха накарали да работи цяла нощ. Сред многобройните червени флагчета в абсолютния център на триъгълника имаше едно-единствено синьо.
То отбелязваше лобното място на Еър Форс 1.
Седнала пред компютрите, Карън работеше рамо до рамо с Миюки. На малък екран наблюдаваше преминаването през различни интернет връзки. Най-накрая на активния прозорец се появи емблемата на университета в Торонто.
— Успя!
— Гейбриъл успя — отвърна Миюки.
— Не ми пука кой е, важното е, че сме вътре.
През изминалия ден се мъчеха да се свържат с външния свят. Заглушавания, прекъсвания на телефонните връзки и сривове в напрежението непрекъснато проваляха опитите им да се доберат до мрежите в другия край на Пасифика въпреки уменията на Гейбриъл. Но накрая той бе успял. Сега проучването им върху откритията в Чатан можеше да продължи.
— Сега може би дори ще успеем да стигнем донякъде — каза Карън и заработи с мишката.
След като бе научила за странните свойства на кристалния артефакт, тя убеди Миюки да запази тайна, докато не успее да намери повече подробности за непознатия език. Миюки не възрази. И двете бяха прекалено зашеметени — и уплашени — от откритието си. Скриха находката в сейфа в кабинета на Миюки.
Карън се свърза с факултета по антропология, потърси по ключова дума ронго-ронго и откри шест сайта. Работеше бързо, защото се страхуваше връзката да не прекъсне отново. Щракна с мишката върху адрес, наречен „Жезълът от Сантяго“. От проучванията си знаеше, че това е един от двадесет и петте известни автентични артефакти от древното минало на Рапа Нуи.
На екрана се появи изображение на дървена пръчка. Върху нея бяха издълбани редове дребни знаци. Под снимката имаше детайлна разгъвка на надписа. Карън я маркира. Някои от символите изглеждаха подобни на онези, които бяха намерили в пирамидата.
— Трябва да ги сравним с нашите снимки.
— Готово — обади се безплътният глас на Гейбриъл. Екранът на съседния монитор се раздели на две. Отляво запълзяха знаците от жезъла от Сантяго. В дясната половина се появи надписът от пирамидата. На пръв поглед нямаше никакви съвпадения — имаше сходства, но не пълни. Изведнъж знаците спряха да пълзят по екрана. Два символа, маркирани в червено, заеха централната част на монитора.
— Изглеждат почти еднакво! — ахна Миюки. Карън се намръщи. Все още не бе напълно убедена.
— Може и да е съвпадение. Колко различни начина има да нарисуваш морска звезда? — Тя заговори по-високо: — Гейбриъл, можеш ли да откриеш други съвпадения?
— Вече го направих.
Двата звездни символа станаха по-малки. Върху двете половини на екрана се появиха по тридесет знака, всеки от които имаше своето огледално отражение от другата страна. Човешки фигури, странни същества, геометрични форми — но всички те съвпадаха!
— Мисля, че е нещо повече от съвпадение — меко каза Миюки.
— Няма майтап — обади се Карън.
— Допълвам базата данни — каза Гейбриъл. — Очаквам писмеността да се състои от сто и двадесет основни знака, комбиниращи се в хиляда и двеста до две хиляди съставни знака. При наличието на още данни ще бъда в състояние да започна разчитането.
Очите на Карън се разшириха още повече.
— Не мога да повярвам! Ако Гейбриъл е прав, звездната камера ще се окаже същински Розетски камък за писмеността, ключ към отговор, търсен повече от век! Гейбриъл, ще ти прехвърля и другите образци на ронго-ронго.
Тя се зае отново с компютъра и започна да отваря страниците с другите артефакти от Великденския остров — табличната от Мамари, Голямата и Малката табличка от Вашингтон, Веслото, Арука Куренга, табличката от Сантяго и Малката табличка от Санкт-Петербург.
Най-сетне приключи и се обърна към Миюки.
— В сайта на Торонто са само тези находки. Може ли Гейбриъл да потърси сам в другите университети? Ако успеем да въведем и знаците от останалите шестнадесет…
— Вероятността да разчетем писмеността ще бъде по-висока. — Миюки също повиши глас: — Гейбриъл, би ли поразровил в мрежата?
— Разбира се, професор Накано. Започвам веднага. Карън хвана китката на Миюки.
— Даваш ли си сметка какво може да означава това? — И развълнувана си отговори: — Повече от век учените се опитват да разчетат писмеността ронго-ронго. Колко стара е тя? Откъде се е появила? Кой я е предал на островитяните? Историята на тази част от света ще бъде най-сетне разкрита!
— Не се навивай толкова много, Карън.
— Не се навивам — излъга тя. — Но и да не стане така, откриването на нови примери на ронго-ронго в другия край на Пасифика е само по себе си достатъчен повод за безброй статии. Находката ще принуди историците да преразгледат становищата си за района. А и какво ли друго има в Чатан? Та ние зърнахме една нищожна част от повърхността. Трябва…
