Облегна се назад и обгърна с поглед Овалния кабинет. Сега администрацията бе негова, мислеше си Нейф, като се наслаждаваше на новото си положение. Но краткият момент на уединение бе прекъснат от чукане на вратата.
— Влез!
Вратата отвори и влезе личният му помощник — слаб младеж на двадесет и няколко години, чието име Нейф така и не запомни.
— Какво има?
Младежът нервно се приведе в полупоклон.
— Сър, шефовете на ЦРУ и СИС са тук.
Нейф се поизправи в креслото. Нито един от двамата нямаше уговорена среща.
— Да влязат.
Момчето отстъпи назад и пусна посетителите.
Никълъс Ружиков влезе първи и посочи на Джеб Фийлдинг, шефа на Службата за извънредни ситуации, тапицираните с кожа кресла до стената. По-възрастният мъж с вид на архивар, съсухрен и със свити рамене, мъкнеше куп хартии под мишница.
— Господин президент, помислих си, че трябва да видите това. — Ружиков посочи към канапетата и фотьойлите около старата маса за кафе, където Фийлдинг вече се настаняваше. — Ако обичате, заповядайте.
Набитият Нейф стана със стон и заобиколи бюрото си.
— Стана късно, Никълъс. Не може ли да изчака? Утре сутринта ще правя обръщение към нацията и не искам да изглеждам прекалено уморен. Американският народ ще има нужда да види силно лице, след като се излъчат новините за Еър Форс 1.
Ружиков леко наведе глава, спазвайки етикета.
— Разбирам, господин президент, и ви моля за извинение. Но този въпрос може би има връзка с утрешното обръщение.
Нейф се настани на дивана на мястото за неофициални срещи. Ружиков и Фийлдинг седнаха на фотьойлите и шефът на СИС се зае с листата си. Бяха карти, забеляза Нейф.
— Какво е всичко това? — попита той и се наведе напред, когато Фийлдинг разгъна една от картите върху масата.
— Последните новини — отвърна Ружиков. — Хмм?
— Както знаете, СИС изучаваше сериите трусове отпреди осем дни. Заради разрушенията по Западното крайбрежие събирането на подробна информация се забави.
Нейф нетърпеливо кимна. Още миналата седмица бе направил изявление за „националното бедствие“. Това вече не бе негова грижа. Знаеше, че в следващите няколко дни има планирана обиколка, на която ще трябва да се ръкува в най-различни лагери с останалите без дом и да участва в мемориални церемонии. В графика му дори бе включено хвърляне на венец от брега на Аляска в израз на скръб за хилядите загинали при потъването на Алеутските острови. Беше готов за това пътуване. Вече беше избрал костюмите си и бе позирал пред огледалото с метнато на рамо сако „Армани“ и навити до лактите ръкави. Имаше сериозния делови вид на президент, дошъл на място и готов да помогне лично на нуждаещите се.
Ружиков насочи вниманието на Нейф към картата на масата.
— Благодарение на данните от сеизмичните станции по Западното крайбрежие хората на Джеб са събрали цялата достъпна засега информация в опитите си да обяснят причините за катастрофата.
— Знаем ли какви са те? — вдигна очи Нейф.
— Не, не точно, но може би Джеб ще обясни по-добре.
Ружиков кимна на Фийлдинг. Човекът бе видимо притеснен. Избърса потта от челото си с носна кърпа и прочисти гърлото си.
— Благодаря за отделеното време, господин президент. — Да, да… и какво сте научили?
Фийлдинг приглади картата. Изобразяваше Тихия океан — топографска карта на океанското дъно, континенталния шелф и бреговите линии. Върху нея бяха нанесени серия концентрични кръгове. Външният — най-големият — минаваше през Западното крайбрежие на Съединените щати и стигаше до островите на Япония. Вътрешните ставаха все по-малки. Червени кръстчета обозначаваха местата на разрушения по бреговите линии и островите. Фийлдинг прокара ръка по кръговете.
— Успяхме да нанесем на карта посоките на тектоничните сили по време на трусовете.
Нейф повдигна вежда. Мразеше да се чувства невежа, но Ружиков навреме усети смущението му.
— Започни от самото начало — каза той на Фийлдинг.
— Разбира се… извинете… — закима Фийлдинг и нервно облиза устни. — Отначало знаехме, че трусовете в деня на затъмнението са станали по края на Тихоокеанската тектонична плоча — и той посочи най-външния кръг. Изражението на Нейф не се промени.
— Може би е по-добре аз да продължа — намеси се Ружиков. — Както несъмнено ви е известно, господин президент, повърхността на Земята всъщност представлява твърда кора върху разтопена сърцевина — всъщност кората е напукана като черупката на твърдо сварено яйце, ударено в масата. Всяко от парчетата на черупката, или тектонична плоча, се носи върху тази течна сърцевина и постоянно е в движение, търка се в съседната, понякога потъва под нея и образува проломи, или пък се издига отгоре и така се появяват планините. Именно на местата, където плочите се допират, сеизмичната активност е най- висока.
— Зная всичко това — раздразнено каза Нейф и се направи на обиден.
Ружиков посочи картата.
— Под Тихия океан има една голяма плоча. Трусовете и вулканичната активност отпреди осем дни бяха по границите й или по слабите й места — шефът на ЦРУ посочи някои от островите в центъра на картата. — Допълнителните катастрофи по крайбрежията и другите острови са били причинени от приливните вълни, породени от трусовете на океанското дъно.
Нейф се облегна, прекалено уморен, за да се преструва на заинтригуван.
— Чудесно. Разбирам. И за какво е тази среднощна лекция?
— Джеб, защо не довършиш? Фийлдинг кимна.
— През изминалата седмица се опитвахме да открием какво е задействало толкова много точки по ръба на Тихоокеанската плоча в едно и също време, каква е била причината за тази верижна реакция.
— И какво?
Фийлдинг посочи всеки от кръговете върху картата, започвайки от най-външния и продължавайки към центъра.
— Като триангулирахме данните от стотици геоложки станции, успяхме да проследим посоката на интензитета и така да определим същинския епицентър на цялата серия трусове.
— Искате да кажете, че всички трусове са били предизвикани от някакво по-голямо събитие на друго място?
— Именно. Нарича се тектонична хармония. Достатъчна по големина сила, приложена върху плочата, е в състояние да предизвика концентрично разпространяващи се ударни вълни, които да активират краищата на плочата.
— Подобно на камъче, хвърлено в езеро — добави Ружиков. — Образува вълни по брега.
— Знаем ли какво би могло да бъде това „камъче“? — вдигна вежди Нейф.
— Не, но затова пък знаем къде е ударило то. — Шефът на СИС продължи да плъзга пръста си по картата, докато не достигна до мъничкия кръг в центъра, очертан в червено. — Точно тук.
Нейф се наведе и се вгледа в картата. Мястото беше насред океана.
— Какво му е особеното?
— Точно там падна Еър Форс 1 — отговори Ружиков. Нейф рязко пое дъх.
— Да не искаш да кажеш, че катастрофата на Еър Форс 1 е причинила всичко? Че самолетът на Бишоп е бил камъчето, което споменахме?
— Не, разбира се — каза Фийлдинг. — Всичко е започнало часове преди падането на Еър Форс 1. Всъщност именно трусовете на Гуам наложиха евакуирането на президента. Но и да не беше така, самолетната катастрофа не би могла да освободи сила, достатъчна да предизвика хармонична вълна по цялата Тихоокеанска плоча. Тук става дума за мощност, равна на трилион мегатонова експлозия.
