— Това е абсурдно — каза Джак, но му бе трудно да вложи убедителност в думите си. Спомни си за собственото си изчезване за четиридесет минути.
— Може и да не е толкова странно — каза Чарли, докато историкът минаваше покрай него. — Според една теория достатъчно силните електромагнитни полета биха могли да повлияят върху времето, подобно на гравитацията на черните дупки.
На излизане от стаята историкът едва не се сблъска с Робърт. Морският биолог направи път на възрастния професор, след което влезе вътре. Държеше глобус с размерите на плажна топка.
— А! — възкликна Чарли. — Сега да ви покажа наистина шантавата част. Нещо, за което бях чел в университета.
Робърт му подаде синия глобус. Чарли го взе и заби пръст в Тихия океан.
— Тук е центърът на Триъгълника на Дракона. Ако прекарате линия от него през центъра на Земята и към другата страна, знаете ли къде ще се окажете?
Никой не отговори. Чарли обърна глобуса и отново заби пръст в него.
— В центъра на Бермудския триъгълник. Лиза ахна.
— Сякаш двата диаметрално противоположни триъгълника маркират друга ос на Земята — продължи Чарли. — Полюси, които никога не са били известни и изучавани.
Джак стана, взе глобуса от Чарли и го постави на масата.
— Стига. Всичко това е много интересно, момчета, но няма да ни оправи финансите.
— Съгласен съм с господин Къркланд — кисело каза Макмилън. — Ако знаех, че тази среща ще се превърне в епизод на „Тайни и загадки“, щях да си легна по-рано.
Джак постави ръка върху глобуса.
— Мисля, че трябва да прехвърлим темата към нещо по-важно от теории и древни митове. Засега да оставим догадките настрана. Става въпрос за бизнеса.
В същия миг влезе Джордж. Беше силно пребледнял и носеше в ръка един-единствен лист.
— Получих този имейл току-що — протегна листа той. — От професор по антропология в Окинава. Тя твърди, че е открила други подобни йероглифни надписи… гравирани върху стените на тайна камера в някакви наскоро открити развалини.
Джак изстена. Очевидно нямаше начин да измени темата на разговора.
— Но не това е най-интересното. — Джордж огледа присъстващите. — Тя също е открила кристал. И той е у нея!
Чарли веднага изгуби интерес към картата.
— Кристал ли? Какво казва за него?
— Не много и двусмислено, но намеква за някои негови странни свойства. Отказва да даде повече информация… докато не се срещнем лично.
Джак усети, че всички погледи са насочени към него.
— Никой от вас не иска да се откаже, нали? Странни кристали, древни писмености, магнитни потоци… чуйте се само!
С изключение на банковия чиновник, Джак видя стена от решителност. Той вдигна безпомощно ръце и се отпусна на стола си.
— Чудесно… значи независимо дали флотата иска нашата помощ или не, независимо дали ще навлезем в забранена територия или не, всички вие искате да продължим да проучваме какво има на дъното?
— Звучи ми приемливо — обади се Чарли.
— Ъхъ — добави Лиза.
— Как бихме могли да правим нещо друго? — попита Робърт.
— Съгласен съм — обади се Джордж. Единствено Кендъл Макмилън поклати глава.
— На банката това няма да и хареса.
Джак изгледа продължително екипажа си и въздъхна.
— Добре, Джордж, кога можеш да ми запазиш самолетен билет до Окинава?
12.
Линия в пясъка
Дейвид Спенглър стоеше на носа на спасителния кораб на Военноморските сили „Маги Куест“, загърнат в кожено пилотско яке. Корабът бе грозен, боядисан в яркочервено и покрит с безброй антени, радари и сателитни чинии. Най-обик ловено шестдесетметрово корито, помисли си Дейвид. С тридесетчленния си екипаж спасителният кораб бе временен дом на Отряда за дълбочинна работа на Военноморските сили и най-новата му придобивка — „Персей“. Голямата подводница все още бе на сух док на кърмата и очакваше първото си спускане на вода по-късно през деня.
Застанал сам на носа, Дейвид дръпна дълбоко от цигарата си. До утрото оставаха часове, но той знаеше, че не би могъл да мигне тази нощ. Преди два часа бе вдигнат заради обаждането на шефа му Никълъс Ружиков. Бяха разговаряли надълго и нашироко за новата задача на Дейвид.
Първоначалната цел да хвърли вината за падането на Еър Форс 1 върху китайците бе изпълнена. Страната все още се възстановяваше след катастрофата по Западното крайбрежие, параноята бе обхванала всички и общественото мнение бе готово да приеме всякакво обяснение. Задачата бе лесна. Дейвид бе получил поздравленията и на благодарния президент. Всъщност Лоурънс Нейф щеше да направи официално изявление само след няколко часа, открито да обвини Китай и да начертае линия в пясъка между двете страни.
Но сега Дейвид имаше нова задача — да ръководи таен проект за изследването на неизвестен енергиен източник. Нещо, свързано с трусовете отпреди девет дни.
Не разбра и половината от подробностите, с които го бе засипал Ружиков, но те и без това не бяха важни. Основното бе да държи района затворен. За останалия свят присъствието им тук трябваше да прилича на спасителна работа.
Загледан в черните води, Дейвид бавно издиша дима на колелца. Преди половин ден „Гибралтар“ бе напуснал района по залез слънце, за да поеме към Филипинско море. Без огромния кораб наоколо бе пусто. Освен „Маги Куест“ в района имаше само три други кораба — разрушители с достатъчна огнева мощ, за да ги пазят.
Металната врата зад Дейвид се затвори.
— Сър.
Дейвид погледна през рамо.
— Какво има, господин Ролф?
— Сър, исках само да ви съобщя, че изследователският център на Хаваите е затворен. В момента подготвят лабораторията за пренасяне. — Някакви проблеми?
— Не, сър. Ръководителят на проекта е бил информиран и е подписал декларация за пазене на тайна. Единственото му настояване е да му бъде позволено да наблюдава работата на място. Офицерът за свръзка в Лос Аламос гарантира за него. И директорът на ЦРУ одобри.
Дейвид кимна и се усмихна мрачно. Очевидно Ружиков също бодърстваше.
— Кога ще тръгнат?
— След по-малко от два дни.
„Два дни. Ружиков действа бързо. Добре.“ Дейвид отново се загледа в морето.
Смяташе по-късно да се спусне с подводницата и да я изпита. Беше гледал видеозаписите на спусканията на Къркланд, но искаше да види мястото на катастрофата с очите си. Със започването на мисията „Омега“ трябваше да поеме наблюдението горе, а той щеше да остане долу в лабораторията.
— Сър, а… ъъъ… другата задача… Ще продължим ли?
Дейвид дръпна от цигарата си.
— Да. Няма да има никакви промени. Ако не друго, вече имаме повече пълномощия. Никой външен човек не трябва да знае какво лежи отдолу. Такива са заповедите.
— Да, сър.
