трябваше да обсъди въпроса.
Джак се опита да смени темата.
— Да оставим този въпрос и да решим какво ще правим оттук нататък.
Джордж се намръщи.
— Слушай, Джак, снощи преди експлозията исках да ти покажа нещо. И все още искам.
Джак си спомни, че историкът бе прекъснал среднощния му разговор с адмирал Хюстън.
— Добре, но това е последното нещо по този въпрос После се захващаме с истинската работа.
— Съгласен.
Джордж се наведе и измъкна навитата на руло карта, която бе сложил на пода до себе си. С едно движение я разгъна върху масата. Картата изобразяваше целия Пасифик. Върху него бе начертан голям червен триъгълник, изпълнен с малки хиксове.
Лиза стана, за да вижда по-добре.
— Какво е това?
— Триъгълникът на Дракона — потупа картата Джордж.
— Какво? — не разбра Лиза.
Джордж проследи с пръст червения триъгълник.
— Среща се и под други имена. Японците го наричат Мано Уми, или Дяволското море. В този район от векове изчезват съдове.
Той седна и започна да сочи хиксовете, описвайки трагедията на всеки изчезнал кораб, подводница или самолет. Лиза подсвирна.
— Та това си е чист Бермудски триъгълник.
— Именно — каза Джордж и продължи лекцията си, завършвайки с историята за японския пилот от Втората световна война и последните му думи, преди самолетът му да изчезне. — „Небето се разтваря“. Това е било последното съобщение, получено по радиото. Намирам забележително съвпадение. Еър Форс 1 пада в центъра на Триъгълника на Дракона и последните думи на капитана са същите като на изчезналия японски пилот отпреди половин век.
— Изумително — съгласи се Лиза.
Робърт зяпна, ококорил момчешките си очи. Чарли се наведе напред и плъзна пръст по географските паралели и меридиани. Челото му се покри с дълбоки бръчки. Джордж погледна към Джак.
— Как ще обясниш това?
— Видях мястото на взрива — каза Джак. — Това не е ника къв странен феномен, а най-обикновено убийство.
Джордж подигравателно изсумтя.
— А собствените ти открития долу? Кристалната колона, непознатите йероглифи, странните излъчвания? И на всичкото отгоре по-голямата част от отломките на президентския самолет са нападали на едно място просто ей така. Ако наистина е имало експлозия във въздуха, парчетата щяха да се пръснат надалеч.
Джак не отговори. В думите на Джордж чуваше собствените си възражения в разговора с адмирала. Той също бе убеден, че там долу има нещо могъщо. Нещо достатъчно силно, за да свали летящ самолет. Огледа картата. Съвпаденията бяха твърде много.
— А бомбата в нефритения бюст, чиповете…
— Ами ако е била сложена нарочно? — попита Джордж. — Ако е инсценировка? Вашингтон беше обвинил Пекин преди експлозията.
Джак се намръщи.
— Не знам, човече — обади се Чарли. Ямайският му акцент се бе засилил. — Мисля, че старият Джордж наистина е надушил нещо.
— Какво искаш да кажеш?
— Аз също съм чувал за Триъгълника на Дракона. Просто не направих връзката до този момент.
— Страхотно, още един новопокръстен — промърмори Кендъл Макмилън от мястото си.
Джак не му обърна внимание.
— Какво знаеш за района? — обърна се той към корабния геолог.
Чарли побутна Робърт.
— Би ли домъкнал глобуса от библиотеката?
— Няма проблем — скочи на крака Робърт. Чарли кимна към картата.
— Някой чувал ли е термина агонични линии? Всички поклатиха глави.
— Става въпрос за една от многото теории за изчезванията. Агоничните линии са определени райони, в които земното магнитно поле е изкривено. Показанията на компасите там са различни. Основната агонична линия в Източното полукълбо минава през центъра на този Триъгълник на Дракона. — Чарли огледа присъстващите. — А знаете ли откъде минава главната линия в Западното полукълбо? Ново поклащане на глави.
— През Бермудския триъгълник — отвърна Чарли и замълча, за да могат останалите да осмислят чутото.
— Но каква е причината за тези магнитни отклонения? — запита Лиза. — За тези агонални линии?
— Агонични — поправи я Чарли. — Никой не може да каже със сигурност. Някои го обясняват с повишената сеизмична активност в същите райони. По време на земетресенията се генерират много силни магнитни потоци. Но като цяло магнетизмът, в това число и земното магнитно поле, е познат много слабо. Свойствата, енергиите и динамиката му тепърва предстои да се изучават. Повечето учени приемат, че земното магнитно поле се получава от движение на разтопена мантия около твърдото никелово-желязно ядро. Но въпреки това остават много неизвестни. Като например флуидността на полето.
— Флуидност ли? — прекъсна го Джордж. — Какво означава това?
Чарли усети, че се е разпалил и е започнал да говори прекалено бързо.
— От гледна точка на геологията — започна по-бавно той — човекът е възникнал само преди миг. За такъв нищожен отрязък от време земното магнитно поле изглежда неизменно. Северният полюс е горе, Южният — долу. Дори и за това кратко време обаче полюсите са се премествали. Действителното местоположение на магнитния север непрекъснато се променя. Но това са само незначителни изменения. През геоложката история на Земята полюсите не само са се измествали, но дори са разменяли местата си на няколко пъти.
— Разменяли? — обади се Лиза. Чарли кимна.
— Северът е ставал юг, а югът — север. Подобни събития все още не могат да се обяснят изцяло.
Джак почеса главата си.
— Какво общо има това с нашия въпрос?
— Убий ме, не знам. Видя ми се интригуващо. Нали каза, че останките от Еър Форс 1 са били намагнитизирани? Този факт не влиза ли в списъка на съвпаденията? А какво ще кажеш за проблемите със собствения ти компас?
Джак поклати глава. Бяха изминали два дни и вече не бе сигурен какво точно бе изпитал там долу.
— Ами онези странни загуби на време? — попита Лиза. — Правих какво ли не, за да разбера защо часовникът на „Наутилус“ винаги се обърква, когато доближи кристалното нещо, но така и не успях да разбера.
Джордж подскочи на мястото си.
— Разбира се! Как не се сетих! — Той започна да рови из бумагите си. — Загуба на време! Ето доклада на пилота Артър Годфрий. През 1962 — ра летял на стар самолет към Гуам. Самолетът му изминал петстотин и четиридесет километра за един час. С триста и двадесет километра повече, отколкото би могъл да премине при обичайната скорост — Джордж заби нос в листата. — Когато кацнал, господин Годфрий не можел да обясни по-ранното си пристигане, нито защо часовникът му показва различно време от часовника на летището.
Лиза погледна към Джак.
— Това ми звучи адски познато.
— Има и още примери — възбудено каза историкът. — Съвременни самолети, които прекосяват Пасифика, но необяснимо защо пристигат часове по-рано от очакваното. Имам и подробности в библиотеката. — Джордж стана. — Ще ида да ги донеса.
