— Продължаваме ли да държим под око „Дийп фатъм“?
— Разбира се, сър. Но кога смятате да продължим с…
— Ще ви уведомя. Не бива да действаме прибързано. Искам да се отдалечи достатъчно. — Дейвид хвърли фаса си в морето, раздразнен от нарушаването на покоя му.
Беше чакал повече от десетилетие и можеше да си позволи още малко търпение. Три дни, реши Дейвид. Не повече.
13.
Размяна на тайни
Малко след полунощ почукване по вратата прекъсна срещата на Лоурънс Нейф с трима сенатори от Демократическата партия — и тримата упорити противници на неговия законопроект за преодоляване на последиците от катастрофата по Западното крайбрежие. Законопроектът трябваше да се гласува сутринта и целият екип остана да работи през нощта, за да осигури необходимите гласове за приемането му. Вратата на Овалния кабинет се отвори и влезе личният му помощник.
— Какво има, Маркъс? — Нейф най-накрая бе запомнил името на младока.
— Сър, господин Уелингтън е тук, за да…
Шефът на екипа избута младежа настрани и влезе.
— Извинете за прекъсването, господин президент, но трябва да ви съобщя спешна новина.
Нейф улови напрежение по очите и устните му. Уилиам Уелингтън, потомък на богата фамилия от Джорджия, обикновено излъчваше обаяние и се държеше учтиво. Нещо не беше наред. Нейф стана.
— Благодаря ви, господа. Това е всичко.
Сенаторът от Аризона понечи да възрази, но погледът на Нейф го накара да си затвори устата. Ако Джейкъбсън държеше на подкрепата му за мястото си на изборите догодина, беше по-добре да преосмисли позицията си. При този законопроект нямаше да допусне опозиция в редовете на собствената му партия. Мъжът премълча. Другите двама промърмориха благодарности и излязоха.
Нейф се обърна към шефа на екипа.
— Какво има, Бил?
Уелингтън продължи все така официално:
— Господин президент, трябва да отидете в Оперативни център.
— Какво се е случило?
— Китайците, сър. Въздушните и военноморските им сили са нанесли удар срещу Тайван.
Нейф едва не се свлече в креслото си.
— Какво? Кога? Та сега е посред нощ, по дяволите!
— Сега в Далечния изток е средата на деня. Ударили са малко след дванадесет на обяд тайванско време.
Нейф беше потресен. Изобщо не си бе представял, че китайците ще проявят подобна дързост. Никълъс Ружиков го убеждаваше, че министър-председателят им ще склони глава пред американските обвинения и ще даде възможност за нови концесии. Нейф искаше отговори за тази грешка.
— Къде е Никълъс Ружиков?
— В Оперативния център. Съветът по национална сигурност и кабинетът вече се събират там — Уилиам Уелингтън отстъпи към вратата. — Сър, трябва да тръгвате. Необходим е незабавен отговор.
Нейф кимна и тръгна към вратата. Съветът би трябвало да разполага с план за непредвидени ситуации. Следван от шефа на екипа и ограден от хората на тайните служби, той прекоси Западното крило. След минута гневно влезе в светая светих на Белия дом.
Разправиите и шумът стихнаха, когато пристъпи в Оперативния център. Униформените мъже и жени покрай дългата маса станаха прави. Тук бяха началникът на Генералния щаб, секретарят на флота, началникът на щаба на сухопътните сили, командващият Корпуса на морските пехотинци и други военни шефове. Членовете на кабинета на Нейф също се бяха събрали.
В другия край на помещението мониторът, заемащ цялата стена, показваше карта на Филипинско море. Различните военни сили бяха обозначени със синьо, червено и жълто.
Навъсен, Нейф закрачи към председателското място. Щеше да се погрижи Щатите да отговорят на китайската агресия. Никаква дипломация. Ако се наложеше, щеше да ликвидира китайския флот.
Седна. Онези, които разполагаха със столове, също заеха местата си. Другите останаха на крака.
— И сега какво? — попита Нейф.
Никой не проговори. Всички избягваха погледа му.
— Искам отговори и план за отвръщане на удара с удар — гневно каза Нейф.
Никълъс Ружиков се изправи.
— Господин президент, вече е прекалено късно.
— Какво искате да кажете?
— Сраженията спряха. Тайван капитулира.
Нейф не можа да го разбере.
— Как е възможно? Да не искате да кажете, че за времето, през което изминах разстоянието от Овалния кабинет дотук, китайците са окупирали Тайван?
Ружиков сведе глава.
— Островът силно е пострадал от земетресенията и тайванците не са били в състояние да окажат никаква съпротива. Преди да реагираме, правителството им се е съгласило да анулира независимостта и да приеме китайската хегемония в замяна на помощ и прекратяване на враждебните действия. Китайските сили вече са там. Тайван отново е китайска провинция.
Нейф беше прекалено потресен, за да говори. Всичко ставаше толкова бързо.
— Не можем просто да приемем положението — обади се министърът на отбраната. — На острова… в района му имаме наши сили.
— Не можем да действаме без искане от тайванското правителство — каза шефът на военноморските операции. — А такова искане няма да има. Свързахме се с тяхното посолство. Не желаят да се озоват между две враждебни страни и се страхуват, че сегашното положение би довело до унищожаването на острова им. Всъщност току-що получихме вестта, че правителството им е настояло нашите сили да напуснат териториалните води на Тайван.
Нейф усети как топлината пълзи по лицето му. Беше влязъл в Овалния кабинет преди по-малко от две седмици и вече губеше Тайван. Стисна юмруци.
— Не мога да приема това. Няма да допусна разпространяване на комунизъм, докато съм начело на държавата.
— Сър… — започна Ружиков. Нейф стовари юмрук върху масата.
— Време е да престанем да глезим Китай. На това ще бъде сложен край. Още сега.
— Сър, какво предлагате?
— Предвид коварното убийство на президента Бишоп и сегашната агресия не виждам друг избор. — Нейф впери поглед към командващите американските военни сили. — Ще поискам Конгресът да обяви състояние на война.
Убеден, че мрази пътуването със самолет — застоял въздух, тесни неудобни седалки, ревящи деца, — Джак изпита радост, когато гумите най-сетне докоснаха пистата и той можеше да излезе от търбуха на звяра. Всъщност раздразнението му не бе причинено толкова от обичайните неудобства на полета, колкото от спомените му за катастрофата на Еър Форс 1. Пътуваше със същата машина — „Боинг 747“. През по- голямата част от пътя гледаше напрегнато през прозореца и се вслушваше и в най-малката промяна на шума на двигателите, във всяко потрепване на крило, подрусване и поклащане.
