И три дни след като бе взел решение да тръгне, най-сетне бе в Окинава. Пътуването се проточи толкова дълго, защото най-близкото летище бе на атола Кважелийн — на един ден път от местоположението на „Дийп фатъм“. След като пристигна, трябваше да чака свободно място и изгуби още половин ден. Но пътуването най-сетне бе приключило.
Джак отиде до пропуска. Малката раница — единственият му багаж — бе на гърба му. Пристъпи до японския митничар и му връчи паспорта си. Служителят направи знак да отвори раницата.
Джак се подчини. Човекът прегледа паспорта и каза на английски:
— Добре дошъл в Окинава, господин Къркланд. Ако обичате, минете вдясно.
Джак се обърна и видя втори митничар с металотърсач, а първият обясни, докато ровеше из бельото и тоалетните му принадлежности:
— Допълнителни мерки за сигурност. Заради китайската атака.
Джак кимна. Пилотът на самолета бе съобщил накратко по интеркома за нападението и бързата капитулация на Тайван. Силният винаги изяжда слабия.
Пристъпи към втория митничар, който прокара металотърсача по тялото му. Детекторът иззвъня при китката му. Джак издърпа ръкава и показа часовника си. Служителят продължи да го претърсва. Уредът звънна втори път, когато мина в областта на сърцето му. Служителят отново вдигна поглед.
Джак се намръщи и потупа якето си. Във вътрешния му джоб имаше нещо. Бръкна вътре и си спомни за прощалния подарък на Дейвид Спенглър. Извади завързаната с панделка кутийка. В бъркотията съвсем бе забравил за нея.
— Ще се наложи да го отворите — каза първият митничар.
Джак кимна и отиде отново до масата. Развърза панделката. „Остави нещо на Дейвид и ще си имаш неприятности.“ Отвори кутийката.
Вътре, положен върху виолетова тапицерия, лежеше малък чип. От него стърчаха две сини жички.
— Какво е това? — попита служителят, като въртеше чипа между пръстите си.
Джак нямаше никаква представа, но все пак трябваше да даде обяснение. Мислеше трескаво.
— Това… това е за поправка. Скъп и важен компонент. Аз съм компютърен консултант.
— И сте го опаковал в кутия за бижу? — попита мъжът, като оглеждаше подозрително чипа, търсейки някаква потенциална заплаха.
— Това е шега между… — помъчи се да си спомни името на компютърния специалист, който помагаше на антроположката, — … между мен и професор Накано.
Митническият служител кимна.
— Чувал съм за нея. Компютърният експерт на университета. Умна жена. Лауреат на Нобелова награда. — Той върна чипа на мястото му, затвори кутийката и му я подаде. — Преподава на племенника ми.
Джак прибра кутийката в раницата си.
Зад него към гишето приближаваше шумно португалско семейство. Едрата жена спореше на висок глас със съпруга си. И двамата мъкнеха огромни куфари. Служителят хвърли поглед към тях и раздразнено въздъхна.
— Можете да продължите.
Джак закопча раницата си и влезе в главния терминал. Летището беше претъпкано. Повечето пътници бяха заминаващи. Очевидно китайската атака беше изнервила всички. Тайван бе прекалено близко, за да се чувстват в безопасност малко на юг от островите Рюкю, част от които бе и Окинава.
Погледът му блуждаеше през тълпата. Беше толкова претъпкано, че забеляза махащата жена едва след като извика името му.
— Господин Къркланд!
Джак спря и погледна наляво. Жената бързаше към него. Спря и протегна ръка.
— Карън Грейс. За секунда Джак я погледна тъпо.
— Вие… вие ли сте професорът? — Не очакваше да срещне толкова млада жена.
Тя се усмихна.
— Казахте, че ще се обадите, след като се настаните в хотела, но… е… — Тя се изчерви. — Миюки проникна в мрежата на летището и разбра маршрута ви. Помислих си, че можете да останете в моя апартамент, вместо да ходите в хотел. Така нещата ще бъдат по-лесни. То… тоест… — заекна тя, очевидно усещайки, че май е прекрачила някаква граница, — … ако нямате нищо против.
Джак я измъкна от неудобното положение.
— Благодаря. Приемам предложението ви. И без това мразя хотелите.
— Чудесно… чудесно… Е, да вземем такси.
Тя се обърна и го поведе. Джак я наблюдаваше. В момента, когато се бе хвърлила насреща му, тя му напомни за Дженифър. Не че двете си приличаха. С изключение на русата коса, антроположката с нищо не приличаше на Дженифър. Бе по-висока, прическата й — по-къса, а очите й — зелени. Освен това се държеше по различен начин. Крачеше отсечено и твърдо.
Въпреки това Джак усети познато излъчване. То направо струеше от нея и засенчваше външните разлики.
— Значи вие сте онзи астронавт — каза Карън, когато я настигна. — Спомням си новините. Героят. Господи, понякога така ми се иска и аз да ида там горе!
— Не бих казал, че ми хареса особено. Карън спря.
— О, извинявайте! Катастрофата. Изгубил сте приятелите си. Къде ми е умът?
— Всичко е минало — промърмори той с надежда да сложи край на този разговор.
Тя му се усмихна неловко.
— Съжалявам.
Когато продължиха, Джак смени темата.
— Американка ли сте?
— Всъщност канадка. Гостуващ преподавател. Жилището ми е недалеч от университета… собственост на факултета.
— Звучи добре. Бих желал да взема душ и да пристъпим веднага към работа.
— Разбира се.
Излязоха от терминала и Карън започна да си проправя път през потока. Стигна до отбивката и вдигна ръка. Таксито пристигна веднага. Тя отвори вратата.
— Хайде. Искам да стигнем до банката, преди да е затворила.
Джак се пъхна в малката кола. Карън каза на шофьора нещо на японски и седна до него.
— Щом искате да работите днес, първо трябва да взема нещо от трезора.
— Какво по-точно?
— Кристала.
— Държите го в банката?
Докато таксито се провираше през задръстването, тя го изгледа изпитателно. Джак забеляза в очите й, че нещо я гризе отвътре.
— Нямате татуировки по себе си, нали? — запита най-сетне тя.
— Защо?
Тя продължи да го гледа, очаквайки отговор.
— Е добре, имам. Бил съм тюлен.
— Мога ли да ги видя?
— Само ако искате да предизвикаме пътнотранспортно произшествие.
Тя отново пламна. Джак с мъка потисна усмивката си. Реакцията й започваше да му харесва.
— Хм, няма да е необходимо — промълви тя. — А татуировки на змии? Нещо от този род?
— Не. Защо?
Тя прехапа долната си устна.
— Имахме известни проблеми с едни хора, които се опитваха да ни откраднат кристалния артефакт. Имаха татуировки на змии по ръцете си. Затова настоях да ви посрещна лично. Трябва да сме предпазливи.
Джак дръпна нагоре ръкавите на якето си.
