— Дълга история — въздъхна Карън. Но все пак описа основните моменти — издигналите се от морското дъно пирамиди, засадата, бягството през подводния тунел.
Докато разказваше, Джак изпита нарастващо уважение към двете жени.
— И иманярите бяха същите, които нахлуха в кабинета на професор Накано?
Карън кимна.
— Но как е възможно да са знаели за кристала в пирамидата?
— Не съм сигурна, че са знаели. Знаели са само, че там има нещо. Нещо, което според тях е прокълнато.
Джак си помисли за катастрофата на Еър Форс 1 и се запита дали в твърденията на онези хора не се крие зрънце истина.
— Определено е странно — промърмори той.
— Стигнахме.
Карън посочи сградата пред тях. Поведе го към нея. Вътре показа пропуска си и човек от охраната ги изпрати до асансьора.
— Асансьорите работят ли вече? — попита тя, когато вратата се отвори.
Пазачът кимна и също влезе в тясната кабина.
Изкачиха се бързо. Когато вратата се отвори, Джак се озова срещу дребна японка, която ги чакаше и нетърпеливо пристъпваше от крак на крак.
Карън ги запозна. Миюки леко се поклони, но не протегна ръка. В отговор на поздрава й Джак също само кимна. Азиатските обичаи рядко включват физически контакт.
— Професор Накано, благодаря за помощта ви.
— Моля ви, наричайте ме Миюки — срамежливо каза тя.
— Да вървим — каза Карън, когато пазачът се върна в асансьора. — Искам да вкарам данните на Джак колкото се може по-скоро.
Тя забърза напред, като им направи знак да я последват. Джак се наведе към Миюки.
— Винаги ли е такава?
Миюки завъртя очи и въздъхна театрално.
— Винаги.
Щом стигнаха до кабинета, Миюки пристъпи напред и отключи. Карън влезе първа.
— Миюки държи компютрите си в специална лаборатория — обясни тя, когато и Джак влезе. Посочи към редицата комбинезони, закачени покрай стената. — Ще трябва да облечеш един от костюмите.
— Не зная дали имам костюм с неговите размери — каза Миюки и се разрови из закачалката. — Този май ще свърши работа — каза тя и му подаде един голям комбинезон.
Джак го взе и остави раницата си на пейката до стената. Карън вече се закопчаваше.
— Джак, може ли да покажа бележника ти на Миюки, докато се обличаш?
Той кимна и бутна раницата към нея, след което се замъчи да напъха едрото си тяло в тесния комбинезон.
— Миюки, ела да видиш това.
Тя измъкна бележника му. Заедно с него от раницата се изхлузи нещо и се затъркаля по пода. Миюки се наведе да го вдигне.
Докато Джак се мъчеше да вкара раменете си в комбинезона, видя Миюки да държи кутийката от Дейвид Спенглър. Хрумна му една идея.
— Отворете я — каза той на Миюки. — Вих искал да чуя мнението ви на експерт.
Тя вдигна капака. Присви очи и се загледа в съдържанието на кутийката.
— Какво е това според вас? — попита Джак. Миюки разгледа чипа още по-отблизо.
— Евтин превключвател — каза накрая тя и затвори кутийката. — Не струва.
Джак се намръщи. Каква беше уловката на Дейвид? Чипът явно съдържаше прикрита обида, но каква точно?
— Просто безполезен китайски чип — Миюки подаде кутийката на Карън.
Думите й сякаш удариха Джак в стомаха. Изведнъж се почувства зле.
— Китайски ли? Сигурна ли сте? Тя кимна.
Джак трескаво се мъчеше да намери някакво обяснение. Първото му подозрение не би могло да е вярно. Но си спомни въпроса на Джордж преди няколко дни — „Ами ако бомбата е била сложена нарочно? Ако е инсценировка?“ Джак обмисли различни предположения, но едно-единствено му звучеше достоверно — експлозията е дело на Спенглър.
— Копеле мръсно! — изруга той.
Малкият „подарък“ беше начин Дейвид да му натрие носа, уверен, че Джак няма да може да направи нищо. От Вашингтон искаха обяснение на трагедията и Дейвид им го бе осигурил. Никой нямаше да се вслуша в друго мнение.
В гърдите му се надигна ярост. „Мръсен смърдящ кучи син!“ И докъде стигаше коварството му? Дали само до инсценировката, или е имал пръст и в самата катастрофа? Джак изруга под нос и стисна юмруци, взел твърдо решение. Щеше да разбере истината за катастрофата. Или да умре, докато се опитва да разбере!
— Какво има? — попита Карън.
Джак най-сетне видя, че двете жени са го зяпнали. Седна. С отшумяването на гнева краката му внезапно омекнаха.
— Май и аз имам дълга история за споделяне.
— За какво? — Карън седна до него.
— За катастрофата на Еър Форс 1.
Дейвид Спенглър се издигаше от дълбините на океана, затворен в търбуха на подводницата, която кръжеше в бавна спирала към повърхността. През изминалите три дни флотският прототип „Персей“ се показа много по-добър, отколкото бяха очаквали дори конструкторите му.
Дейвид лежеше по корем във вътрешната част на подводницата — прозрачна камера с форма на торпедо и с дебели пет сантиметра прозрачни стени от лексан. С изключение на конуса на носа, в който се побираха главата и раменете му, останалата част на камерата бе затворена във външната черупка на подводницата, изработена от свръхсекретен керамичен материал, който бе по-лек и по-здрав от титана. Под нея се намираха всички механични, електрически и двигателни системи. Двойната обвивка бе проектирана от съображения за сигурност. В случай на опасност цялата външна част можеше да бъде отделена и да освободи вътрешната лексанова капсула, която щеше да изплава сама на повърхността.
— „Персей“ — разнесе се глас в ухото му. — Засякохме ви. Ако желаете, можете да минете на автопилот. Ще ви водим до пристана.
— Ще се справя сам — отвърна Дейвид на техника горе.
Това бе шестото му потапяне с „Персей“ и вече се чувстваше достатъчно уверен, за да може да се справи и сам. С върха на палеца си натисна един превключвател и върху конусовидния нос се появи навигационен дисплей. Траекторията му към дока на „Маги Куест“ бе отбелязана с червено. Трябваше просто да се придържа към курса. Също като авиосимулатор.
— Свързах се с навигационния компютър — доложи той. — Ще изплавам след три минути.
— Да, сър. Ще се видим горе.
Дейвид намали скоростта и насочи подводницата нагоре. С приближаването на повърхността тъмните води около него започнаха да просветляват. Докато маневрираше, не можеше Да избяга от усещането за летене. Сякаш беше едно цяло с подводницата. Ръчното управление реагираше едва ли не на мислите му. Телескопичните криле от двете страни бяха като перки на морско създание, които дори се извиваха, за да направляват съда.
Но това не бе морско създание. Под корема му бяха сгънати чифт титаниеви манипулатори, способни да раздробят и гранит, а на гърба, подобно на перка на акула, се подаваше въртяща се платформа с
