— Няма змии. Никъде, честна дума.
Тя му се усмихна и се отпусна на мястото си.
— Вярвам ви.
Не след дълго излязоха от магистралата. Табелите към университета бяха написани на японски и на английски. Карън се наведе напред и заговори на шофьора, който кимна. Тя му посочи следващия ъгъл до голяма сграда с емблемата на Токийската банка. Таксито спря.
— Веднага се връщам — каза Карън и изскочи навън. Джак остана в горещата кола. Със спирането на таксито въздухът замря, въпреки че прозорците бяха отворени. Мислите му отново се завъртяха около антроположката. От нея се носеше ухание на жасмин. Миризмата бе останала в купето. Не можа да се сдържи да не се усмихне. Може би пътуването не бе чак толкова лоша идея.
Карън се появи отново.
— Взех го. Ето — и му подаде малка кожена торба. Той я взе и едва не я изпусна. Тежестта го изненада.
— Доста е тежък, нали?
— Това ли е кристалът?
— Вижте сам.
Джак развърза кожените връзки и отвори торбата. На дъното й лежеше кристална звезда, по-малка от разтворената му длан. Дори на приглушената светлина в купето съвършената й изработка не можеше да не му направи впечатление. Не пропусна да забележи и друго — полупрозрачният кристал бе изпъстрен с лазурни и рубинени жилки.
— Същият е.
— Моля?
Той бръкна в торбата и извади находката.
— Готов съм да се закълна, че това е същият вид кристал като онзи, който открих на мястото на катастрофата.
— Кристалният обелиск с надписите ли?
— Именно.
Джак вдигна кристала и го изложи на пряка слънчева светлина. Страните му грейнаха във всички цветове на дъгата.
— Не забелязвате ли нещо странно в него?
— Какво имате предвид?
— Държите го с една ръка.
— Да, така е.
Карън извади черна носна кърпичка и покри с нея кристала. Ръката на Джак се отпусна надолу. Кърпичката сякаш тежеше пет килограма.
— Какво става?
— Теглото на кристала зависи от количеството светлина, на което е изложен. Колкото по-силна е светлината, толкова е по-лек.
Джак махна парчето плат. Наистина стана по-лек.
— Господи!
Карън взе кристала и го прибра обратно в торбата.
— Моят геолог би си продал душата, за да може да види това.
— Вече уредихме да го проучат. Всъщност в понеделник ще се върне геоложкият екип. Ще пратя резултатите на приятеля ви.
Джак знаеше, че това едва ли би задоволило Чарли. Прииска му се да беше успял да вземе проба от кристала на дъното.
— Сега е ваш ред — каза Карън. — Казахте, че ще донесете копие на надписа върху обелиска.
— Нося го — той потупа раницата си.
— Мога ли да го видя?
Джак сви рамене, наведе се и затърси бележника си. Най-накрая го откри и й го подаде.
Карън го отвори. Първата страница бе покрита с малки йероглифи. Тя тихо ахна.
— Ронго-ронго.
— Моля?
Карън бързо прелисти бележника. Четиридесет страници от него бяха запълнени със знаци.
— Никога досега не е правено подобно откритие — промърмори тя. Бележникът трепереше в ръцете й.
— Какво откритие?
Тя затвори бележника и му изнесе кратка лекция за надписите, открити на Великденския остров.
— В продължение на векове — завърши Карън — никой не е успял да ги преведе. Може би тук се намира ключът.
— Надявам се да ви е от полза — неуверено каза Джак, а мислите му препускаха.
Ако езикът е от Великденския остров, какво търси тогава върху кристална колона на шестстотин метра под водата? Мъчеше се да обедини различните късове информация. Възможно ли бе това да има някаква връзка с катастрофата на Еър Форс 1?
Преди да тръгне, не бе съобщил на Карън собствения си интерес от срещата — да намери връзка между странния кристал и Еър Форс 1. Изглеждаше му прекалено неестествено да сподели подобно нещо с непознат.
— Мислите ли, че ще успеете да разчетете написаното върху обелиска?
Карън стисна бележника. Загледа се през прозореца, потънала в мислите си.
— Не знам.
Десет минути по-късно бяха стигнали до жилището й — двуетажна къща с две спални, чиста и приятно прохладна. Карън се извини за неугледните мебели — в бежово и кафяво.
— Дадоха ми го обзаведен.
Джак обаче забеляза малките лични отпечатъци. Върху полицата имаше колекция от каменни статуетки и фетиши от Микронезия. В ъгъла бяха подредени четири грижливо поддържани саксии с бонсай. А върху вратата хладилника имаше снимки — семейство, приятели, ваканционни спомени, — закрепени с разноцветни магнити.
Джак последва Карън към банята. Когато тя мина покрай хладилника, всички магнити внезапно изпопадаха на пода и снимките се разпиляха из кухнята.
Карън стреснато отскочи настрани. Джак погледна хладилника, а после към нея. Стоеше, притиснала торбата към гърдите си.
— Мисля, че е от кристала. Показваше странни магнитни ефекти и по-рано.
За доказателство и направи знак да отстъпи. След като тя се отдалечи няколко крачки, взе един от магнитите и го доближи до вратата на хладилника. Той отново се залепи.
— Ама че шантаво! — каза Карън. — Нищо чудно че грабителите смятаха кристала за прокълнат.
— Прокълнат ли? — намръщи се Джак.
Тя също се намръщи и кимна към магнита.
— Май и двамата сме премълчали нещо. Настанете се и да вървим в лабораторията. Имаме много неща за обсъждане.
Джак бавно кимна.
Взе душ, избръсна се и облече широки панталони в цвят каки и лека риза с къси ръкави. Остави в раницата си само фотоапарата, бележниците, химикалки и клетъчния си телефон. Когато излязоха от къщата, светът му се стори по-приветлив. Университетът се намираше съвсем наблизо.
— Вече се обадих на Миюки — каза Карън. — Чака ни в лабораторията си.
Джак намести раницата на рамото си.
— Имате предвид професор Накано ли? Карън кимна.
— Тя има програма, която може да разчете писмеността. Докато вървяха, настъпи неловко мълчание. Джак го наруши.
— Е, разкажете ми как намерихте кристала.
