Нейф се облегна назад.
— Значи казвате, че подобно нещо е станало някъде там? — Той кимна към малкия червен кръг.
Фийлдинг бавно кимна в отговор. Ружиков пръв наруши мълчанието.
— Джеб, засега това е всичко. Ще поговорим утре. Фийлдинг понечи да прибере картата.
— Остави я — каза Ружиков.
Човекът неохотно отдръпна ръката си. Събра останалите хартии и стана.
— Благодаря, господин президент.
Нейф вдигна ръка в знак, че е свободен. Докато Фийлдинг вървеше към вратата, Ружиков добави:
— Джеб, ще бъдем благодарни, ако не разгласяваш откритието си. Нека засега си остане между нас.
— Разбира се, сър — отвърна Фийлдинг и излезе.
— Какво мислиш, Ник? — попита Нейф, след като останаха сами.
Ружиков посочи картата.
— Смятам, че това откритие ще бъде най-важното за века. Нещо се случва там. Нещо, което може би е свързано с катастрофата на Еър Форс 1. — Шефът на ЦРУ погледна Нейф право в очите. — Затова исках да го научите още тази вечер, преди официалното обръщение и преди окончателно да тръгнем по плана за обвиняване на китайците.
Нейф поклати глава.
— Няма да променя становището ни. Играта вече е в напреднал стадий. — Той се намръщи към концентричните кръгове. — Всичко това е просто… просто наука. А не политика.
— Съгласен съм — отривисто кимна Ружиков. — Вие сте начело. Върховното решение е ваше. Исках да бъдете напълно информиран.
Нейф усети прилив на гордост от подкрепата на шефа на ЦРУ.
— Добре. А какво ще правим с цялата тази друга информация, Ник? Можем ли да я държим потулена?
— Джеб е мой човек. Няма да си отвори устата, докато не му позволя.
— Добре, в такъв случай утрешното обръщение ще се състои, както е предвидено. — Нейф се облегна на дивана, доволен, че планът не е нарушен. — А какво имаше предвид за това откритие на века?
Известно време Ружиков мълчаливо изучаваше картата.
— Следя всички доклади от мястото на катастрофата. Знаехте ли, че всички отломки от самолета са намагнитизиране — Не, но какво значение има това?
— Главният следовател, покойният Едвин Уайнтрауб, предположил, че частите били изложени на силно магнитно поле малко след като са се озовали на океанското дъно. В някои от докладите прочетох също така, че човекът, който се е спускал с подводницата, е изпитал странни ефекти, докато е бил долу… нещо свързано с откриването на ново кристално образувание.
— Все още не виждам връзката. Ружиков вдигна поглед.
— Каквото и да има там долу, то е достатъчно мощно, за да разтърси цялата Тихоокеанска плоча. Както спомена Джеб, това е сила, равна на трилион мегатона. Ами ако сме в състояние да обуздаем тази сила? Да разкрием тайната й? Ще разполагаме с нов източник на енергия. Представяте ли си подобна огнева мощ в ръцете ни? Тя може да ни освободи от зависимостта от арабските доставки на нефт… да задвижва оръжия и кораби, способни да се справят с всяка друга армия. Възможностите са направо безкрайни.
— Звучи ми доста пресилено. Как можеш да обуздаеш еднократно събитие, случило се на океанското дъно?
— Още не знам, но ако някоя друга държава го направи? Джеб не е единственият учен на света. Съвсем скоро някой друг може да направи подобна карта и да реши да я проучва. Водите там са международни. Не можем да спрем никого.
Нейф преглътна.
— Какво предлагаш?
— В момента имаме чудесна възможност да проучим мястото, без да предизвикваме подозрения или външен интерес. Просто вадим останките от самолета на загиналия си президент. Идеално прикритие. Вече разполагаме с хора и кораби на място. Командир Спенглър е поставил кордон. Така ще можем да пратим долу изследователски екип.
Нейф видя как очите на Ружиков заблестяха.
— Значи вече си го измислил?
— И дори разработих предварителен план — каза той с мрачна усмивка. — Недалеч от Хаваите от десет години тече съвместен проект на Националната научна фондация и канадски частни предприемачи. Те са проектирали и построили самостоятелна дълбоководна изследователска лаборатория… оборудвана със собствена подводница и дистанционно управляеми роботи. Може да бъде закарана на мястото на катастрофата и екипирана за четири дни. Двете мисии — изваждането на оставащите парчета от Еър Форс 1 и тайното проучване — ще се слеят в една. Никой няма да заподозре каквото и да било.
— И каква е първата стъпка?
— Трябва ми само вашето одобрение. Нейф кимна.
— Ако там има нещо, не можем да рискуваме то да попадне в чужди ръце. Действайте!
Ружиков стана и нави картата.
— Незабавно ще се свържа с командир Спенглър и ще започна операцията.
Нейф също се изправи на крака.
— Ник, след като задвижим нещата утре, никой не трябва да разбере за това. Никой.
— Не се безпокойте, господин президент. Командир Спенглър ще държи всичко под контрол. Досега никога не ме е разочаровал.
Нейф заобиколи бюрото и отново се намести в креслото си.
— И по-добре да не го прави.
Джак и екипажът на „Дийп фатъм“ седяха около масата в морската лаборатория на кораба. Тя бе едно от лишените от прозорци помещения и удобно място за срещи — макар и не най-уютното. За сядане имаше само метални столове, а по стените на лавици бяха наредени стотици стъкленици с различни образци на морски живот, препарирани в солен разтвор или формалдехид. Редиците мъртви същества сякаш се взираха надолу към събралия се екипаж.
— Все още не приемам това обяснение — отсече Джордж. — Целия ден следя новините и слушам безумията на така наречените експерти по Си Ен Ен, Си Ен Би Ес и Би Би Си. Не вярвам на нито една тяхна дума.
Джак въздъхна. По-рано бе съобщил на хората си информацията, изнесена на срещата, както и новата заповед — напуснете района. Отне им цял следобед да съберат такелажа, да приберат „Наутилус“ и да вдигнат котва. До вечерта бяха напуснали зоната на катастрофата и сега от всички страни ги заобикаляше пуст океан.
— Катастрофата вече не е наша грижа — раздразнено каза Джак.
Срещата не протичаше по начина, по който бе очаквал. Беше ги събрал, за да ги поздрави за помощта им и да решат какво да правят. След като корабът съкровищница „Кочи Мару“ потъна в подводния вулкан, „Дийп фатъм“ се нуждаеше от нова цел. Двете златни кюлчета, измъкнати от потапянето преди седмица, бяха изпратени на остров Уейк и оттам — в банката на Кендъл Макмилън в Сан Диего. Малкото съкровище едва успя да покрие разходите им за едногодишното търсене на „Кочи Мару“. Сумата, изплатена от Военноморските сили за участието в спасителната операция, щеше да стигне за известно време, но не за дълго. Трябваше отново да искат отсрочване на заема.
Счетоводителят Макмилън седеше на отсрещния край на масата, все още зеленикав от морската болест, сполетяла го по време на вчерашните бури. Независимо от взетите тук решения последна дума имаше банката — дали да финансира следващото им начинание, или да откаже. Макмилън седеше с писалка в ръка и драскаше по краищата на бележника си. Екипажът, още гневен от безцеремонното изритване, тепърва
