Но независимо от натиска на времето Крейг внимателно изслуша записа от цифровия диктофон. Въведе кода буква по буква. След това по указанията на адмирала въведе същата поредица, но в обратен ред. Пръстите му се движеха бързо и уверено.
В-Г-Р-О-Б-У-Я-Т-Е-Б-Я-В-И-Д-Е-Л. Щом приключи, натисна Enter. Нищо не се случи. Натисна бутона отново. Същия резултат.
— Това нещо правилно ли е свързано? — попита той експерта по експлозивите сержант Конрад.
— Да, сър. Регистрирам, че устройството приема кода, но не отговаря.
— Може и да съм го въвел неправилно — промърмори той.
Ако имаше грешка, най-вероятно щеше да бъде при въвеждането наопаки. Загледа се по-внимателно в буквите. И тогава разбра.
— Мамка му! — изруга Крейг и стисна юмрук.
Бе прочел руските думи „В гробу я тебя видел“.
Това бе известно руско проклятие.
— Всичко изглежда наред — каза Конрад, приведен над устройството.
— Нищо не е наред! — озъби се Крейг и скочи от платформата. — Дал ни е неверен код.
Бързо заслиза надолу по стълбите. Знаеше как да накара копелето да проговори. Момчето.
20:53
Мат слушаше описанието на адмирал Петков за конфигурацията на „Поларис“. Бомбата горе беше само едно от устройствата. Имаше още пет други усилвателя, готови да разпространят вълната на унищожението във всички посоки. Но онова, което го накара да онемее, бе амбициозността на целта — да се унищожи цялата полярна шапка, да се предизвикат катастрофи навсякъде по земното кълбо и евентуално да се постави началото на нова ледникова епоха.
Най-сетне успя да проговори.
— Да не си се побъркал? — Не бе най-дипломатичният отговор, но отдавна вече бе прекрачил прага на каквато и да било дипломатичност.
Петков го погледна бегло.
— След всичко преживяно още ли смятате, че това е светът, който искате да спасите?
— Да, по дяволите! Аз съм част от него — протегна се през решетката и хвана ръката на Джени. — Всичко, което обичам, е част от него. Вярно е, че е шибан, прав сте, но мамка му — не можеш да изхвърлиш проклетото бебе заедно с водата от ваната.
— Няма смисъл да спорим — отвърна Петков. — „Поларис“ не може да бъде спряна. Детонацията ще настъпи след двайсетина минути. Дори да избягаме оттук, вторичните усилватели са разположени в радиус от осемдесет километра около острова. Ще трябва да обезвредите поне два от петте, за да предотвратите ефекта в пълната му сила. Няма да успеете. Всичко е свършено.
Мат не приемаше пораженството на адмирала, но то започна да овладява и него. Какво можеха да направят?
— Чакайте малко — Джени измъкна ръката си от неговата и изгледа двамата пазачи. Стояха на входа на затворническото крило — единият гледаше навън, а другият — навътре.
Подаваха си запалена цигара и не им обръщаха внимание.
Никой от двамата не гледаше към тях и Джени отиде до Маки. Момчето бе почти заспало в ръцете на Уошбърн, изтощено от уплахата и шока. Разгърна дрехата му и измъкна черното уоки-токи. Натика го в собственото си яке и се върна обратно.
— С кого мислиш да се свържеш? — попита я Мат.
— С „Полярен страж“… надявам се.
Уошбърн я чу.
— Нима капитан Пери е тук? — изсъска тя и понечи да стане от леглото.
Джени и направи знак да остане на мястото си.
— Наблюдаваше всичко и търсеше начин да ни спаси — обясни тя. — Може би те могат да направят нещо с „Поларис“.
Мат кимна. Вероятността за успех бе почти нулева, но друга възможност нямаха.
— Опитай да се свържеш.
Уошбърн и помогна да се прикрие, като започна да се разхожда с Маки из клетката и да му припява някаква приспивна песничка.
Мат се доближи до руснака.
— Ако искаме поне да се надяваме на някакъв успех, ще ни трябват точните координати на вторичните усилватели.
Петков поклати глава — не толкова като отрицание, колкото от безнадеждност.
Мат потисна желанието си да го удуши с голи ръце. Заговори бързо, усещайки натиска на времето, падащата към шиите им секира.
— Адмирале, моля ви! Всички ще измрем. Това, което баща ви е искал да скрие, ще бъде унищожено. Победата е ваша.
Изследванията му ще бъдат изгубени завинаги. Но отмъщението, което искате за света… заради жестокостта, с която са се отнесли с баща ви вашето или моето правителство… всичко това е свършило. И двамата разбрахме какво се е случило в действителност. Трагедията тук е била дело на баща ви. Той е съдействал на проучванията и едва накрая е преоткрил своята човечност.
Петков беше уморен. Главата му леко клюмна.
— Маки е спасил баща ви — продължи Мат, сочейки към детето. — А той се е опитал да спаси него, като го е замразил.
Дори е умрял с надежда за бъдещето. И тази надежда в момента лежи ей там. — Мат посочи Маки. — Децата на света.
Нямате право да им го отнемете.
Петков се загледа към момчето. Маки лежеше в прегръдките на Уошбърн, притиснал глава в шията и. Тя тихичко му пееше.
— Чудесно момче — съгласи се Петков. Погледът му се премести към Мат. — Ще ви дам координатите, но подводницата никога няма да стигне навреме дотам.
— Прав е — каза Джени и пристъпи отново до решетката, след като скри предавателя в якето си. — Свързах се с „Полярен страж“. Пери не вярва, че ще успее да стигне и до един от усилвателите, да не говорим за два. Но въпреки това се отдалечава с пълна скорост. Трябват му точните координати.
Мат извъртя очи. Беше готов да даде и дясната си ръка поне за един оптимист в проклетата група. Протегна ръка за радиото.
— Дай го насам.
Джени провря уоки-токито през решетката. Мат натисна копчето и задържа радиото пред устата на Петков. Ръцете на адмирала все още бяха завързани на гърба му.
— Кажете им ги.
Преди да успее да изрече и дума, при входа се чу шумно тупване. Очите на всички се насочиха натам. Единият от пазачите лежеше на пода. От лявото му око стърчеше дръжка на кама. Другият падна по гръб, някой бе скочил отгоре му. Опитът му да извика за помощ бе прекъснат от дълъг нож, прерязал гръкляна му. Кръвта запръска по пода.
Войникът още хриптеше, давейки се в собствената си кръв, когато нападателят му стана. На ръст бе същинска горила.
Джени се втурна към вратата на клетката.
— Ковалски!
Мъжът изтри кръвта от месестите си ръце в якето си.
— Трябва да спрем да се срещаме все по този начин.
— Как… мислех, че… ракетата? Той бързо претърси пазача.
— Взривът ме изхвърли върху купчината сняг. Зарових се в него, когато видях какво става. След това намерих друга вентилационна шахта. На майната си.
