Помещението се пълни!
Беше права. Нивото на водата се бе покачило до бедрата и. Внезапно от полузамръзналото езеро изригна воден фонтан.
— Мамка му! — изруга Мат, като разбра какво става.
Руските запалителни гранати се бяха оказали прекалено добри. Бяха разтопили отделни части от леда чак до открития океан долу. Налягането на водата отвън, задържано от дебелия лед, сега се освобождаваше. Изригна втори гейзер. Помещението започна да се пълни с вода.
Джени и адмиралът стояха по средата на горящото езеро. Изведнъж се оказаха до кръста във вода.
— Побързайте — извика му тя.
Разнесе се изстрел. Ковалски бе вдигнал пушката си до бузата. От дулото и излизаше дим.
— Идват! — изсъска той.
Тук поне изненади нямаше.
Мат и Ковалски отстъпиха крачка назад.
Уошбърн и Том бяха успели да отворят люка. Биолозите вече влизаха в подводницата. Тя бе мъртва, повредена. Единствената им надежда за оцеляване бе да се скрият в стария съд и да се надяват, че дебелият му корпус ще ги защити, когато ледът се разтроши от ударната вълна. Шансовете за оцеляване бяха минимални, но у Мат все още бе останала частица от магарешкия му инат.
Щеше да се бори, докато умре.
Металически звън привлече вниманието му към външния коридор. По стъпалата подскачаше граната.
— Мамка му! — изкрещя Ковалски, сграбчи дръжката на люка и го затръшна. — Скачай!
Мат отскочи на едната страна, Ковалски — на другата.
Експлозията откърти вратата от пантите и. Тя полетя нагоре, удари тавана на ледената пещера и със силен плясък потъна във водата.
Мат запълзя настрани от отвора.
Ковалски махна с ръка, като стреляше с другата.
— Всички вътре!
Мат тежко се задвижи през бързо пълнещото се помещение с плуване и оттласкване от дъното. Ковалски се оттегляше след него.
Джени и адмиралът почти бяха стигнали до подводницата. Том и Уошбърн вече бяха измъкнали Бейн и го бяха пуснали вътре.
И тогава изригна нов гейзер точно между Джени и Петков.
Джени падна във водата, без да изпуска детето. Показа се на повърхността, като плюеше. Маки пищеше от ужас.
Адмиралът се мъчеше да стигне до нея.
Между тях изплава нещо бяло. Отначало Мат помисли, че е парче лед. Изведнъж то се завъртя и с плясък изчезна под водата. Всички разбраха какво е и замръзнаха от ужас.
Грендел.
Хищникът по всяка вероятност се бе промъкнал през отворите в леда, за да проучи новата територия.
Джени вдигна Маки още по-високо.
Мат се озърна. Нямаше начин да разберат къде се намираше съществото. Страхуваха се да помръднат, за да не привлекат вниманието му. Но оставането на едно място бе не по-малко смъртоносно.
Мат погледна часовника си. Дванадесет минути.
Отново се озърна наоколо. Надигащата се вода в езерото оставаше тъмна и спокойна. Гренделът можеше да дебне навсякъде.
Не смееха да мръднат.
21:12
„Полярен страж“
Пери изучаваше компютърните данни и карти.
— Сигурен ли сте, че това са координатите на най-близкия усилвател? — попита той мичмана.
— Да, сър.
„По дяволите!“ Повтори наум изчисленията, направени от компютрите. Погледна своя „Ролекс Събмаринър“ — искаше му се поне този път да не е така отвратително точен. Дванадесет минути…
Нямаше да успеят. Дори при най-високата си скорост от петдесет и два възела9 едва щяха да стигнат само една от точките на „Поларис“, в никакъв случай необходимите две. Движеха се толкова бързо, че цялата подводница вибрираше — атомните двигатели произвеждаха пара с налягане десет процента по-голямо от проектираното. Вече нямаше нужда да пазят тишина. Сега всичко се свеждаше до бруталния спринт към финала.
— Трябва ни още мощност — каза той.
— Инженерите казват…
— Зная какво казват инженерите.
Рискуваше цялата подводница. Имаше определени лимити, на които можеха да издържат въглеродно- титаниевите плочи. Освен това не разполагаше с достатъчно време, за да изплава и да получи инструкции от адмирал Рейнълдс. Решението трябваше да бъде изцяло негово.
— Старши, кажи в машинното да увеличат мощността с още десет процента.
— Слушам, сър.
Заповедите му бяха предадени към машинното отделение.
След няколко мига вибрациите станаха толкова силни, че папки и химикалки започнаха да подскачат по масите. Ся-каш се движеха върху релси.
Всички стояха напрегнати по местата си.
Пери се изкачи на стенда на перископа и закрачи по него. Малко по-рано бе разговарял с Аманда. Като експерт по динамиката на леда тя бе потвърдила теорията, на която се основаваше конфигурацията „Поларис“. Това наистина бе глобална заплаха.
— Шестдесет възела10, сър — съобщиха му нарастващата скорост на подводницата.
Хвърли поглед към мичмана при картата. Младият мъж поклати глава.
— Още шестнадесет километра до първите координати. Трябваше още мощност.
— Свържете ме с машинното — нареди Пери.
21:15
Полярна станция „Грендел“
Водата вече стигаше до подмишниците на Мат. Горящите петна осветяваха помещението, но не и тъмните води, в които се криеше гренделът. От време на време пътят му между тях се издаваше от случайни вълнички.
Бяха в капан, а времето течеше.
Десет минути!
Бяха обречени.
Изведнъж откъм задимения коридор се разнесе глас.
— Не мърдай!
— Страхотно! — изръмжа Ковалски. — Направо супер!
— Взети сте на прицел! — извика Крейг. — Едно рязко движение и ще стреляме.
В потвърждение на думите му лъчите на лазерните мерници зашариха задименото помещение и се спираха по гърдите им.
— Не мърдайте — повтори Крейг.
Никой не помръдваше — но не оръжията ги караха да стоят като замръзнали.
