Водата беше все така тъмна и спокойна.
— Сякаш съм се затичал! — измърмори Ковалски. В задимения коридор се раздвижиха фигури.
— Искам адмирала веднага! — извика Крейг.
На три метра от Мат водата се раздвижи. Той погледна Джени и мълчаливо я замоли да не мърда. Това бе равносилно на смърт.
Отново погледна часовника си. Девет минути…
Изборът не бе кой знае колко разнообразен — пушки, грендели или атомна бомба.
Отново погледна към Джени. Имаше само един шанс за останалите. Съжалявам! — прииска му се да каже… Обърна се и тръгна към изхода.
21:16
Виктор знаеше какво се опитва да направи американецът. Саможертва. Искаше да привлече грендела към себе си, за да могат останалите да избягат в подводницата. Очите му се спряха върху момчето в ръцете на жената.
Баща му го бе приел като свой син и накрая бе пожертвал всичко, за да го запази. Изпълни го гняв — донякъде егоистичен, израз на ревност от любовта, дадена на това дете и отказана на него самия. Но много по-силно бе чувството за връзка с баща чу чрез момчето. Където може, човек създава семейство. Баща му бе изгубил толкова много тук, но накрая бе открил човечността си.
Адмиралът се обърна. Той бе причината за този ужас.
Подобно на баща си, Виктор също знаеше какво да стори.
— Идвам! — извика към изхода той, спирайки американеца на половин крачка.
— Какво… — започна той.
— Вземи — прекъсна го Виктор и му подхвърли предавателя.
Пайк го улови лесно.
— Грижи се за детето — извика Петков и тръгна през вода та към изхода. — Излизам! — викна отново той и вдигна ръце над главата си. — Не стреляйте.
— Адмирале! — предупредително извика Пайк.
Погледът му се стрелна към американеца.
— Една минута — тихо каза той и почука монитора на китката си. — Имате една минута.
21:17
„Една минута?“ — намръщи се Мат и погледна собствената си китка. Според часовника оставаха осем минути, преди бомбата да…
И изведнъж се сети.
Забеляза дирята във водата. Започна с едно мързеливо 8, след което се изправи и се насочи право към газещия през водата адмирал.
Погледът на Мат отново се стрелна към монитора на китката на Петков. Щом сърцето му спреше да бие, таймерът на бомбата незабавно щеше да започне да отброява последната минута.
Дирята бързо приближаваше към шумно плискащия във водата руснак.
Той щеше да се жертва вместо Мат — но с това щеше и да съкрати времето, което им оставаше.
Мат се обърна към Джени. Погледът и бе объркан, изпълнен с ужас.
— Пригответе се да тичате — предупреди той нея и Ковалски.
На входа се появи Крейг, придружен от двама войници.
Бяха все още на плитко — водата едва стигаше до коленете им. Пушките бяха насочени към адмирала. Вниманието на всички бе приковано към Петков.
Намираше се само на четири метра от Крейг, когато гренделът нападна. Изскочи от водата, разтворил широко паст, и му се нахвърли отзад.
Главата на адмирала рязко отлетя назад от удара, а тялото залитна напред. Изтласкан от грендела, Петков се издигна над водата. Звярът се завъртя и склещи плячката в челюстите си. Петков се стовари обратно във водата.
Крейг и хората му паднаха ужасени назад.
— Бягайте! — изкрещя Мат.
Джени бе най-близко, но и в най-дълбоката част — водата стигаше до шията и. Заплува, като риташе с крака, без да пуска Маки. Щом се озова достатъчно близо до кулата на подводницата, Том се протегна и грабна детето.
С освободени ръце Джени се хвана за външните скоби и се закатери нагоре.
Мат се оттегляше заедно с Ковалски.
Водата при изхода кипеше. Гренделът блъскаше жертвата си, премяташе я във всички посоки. Около бялото му туловище се бе образувало кърваво петно. Едната ръка на адмирала слабо се движеше.
Крейг и хората му побягнаха назад от жестоката атака, забравяйки за момент за останалите.
Ковалски пръв стигна до подводницата. Мат му направи знак да се качва и матросът се покатери бързо по стълбата. Озърна се и едва не падна. Рязко посочи с ръка.
— Зад теб!
Мат се обърна във водата. На повърхността изплува втора бяла сянка. След това още една. Кръвта привличаше другите от стадото.
Мат прецени възможностите си. Предпочете скоростта пред паниката. Зарита с крака и загреба, мъчейки се да стигне до подводницата.
Ковалски се изкачи до върха на кулата, обърна се и започна да стреля във водата, осигурявайки му някаква защита.
Мат най-сетне се добра до подводницата и сграбчи долната скоба. Изтегли се нагоре. Пръстите му се пързаляха, безчувствени от студа и хлъзгави от водата.
Ковалски го сграбчи и го задърпа нагоре по стълбата.
Последва силен удар по кулата. Мат изгуби опора и полетя надолу по мократа стълба. Но Ковалски все още го държеше за качулката и това го спаси да не падне обратно във водата.
Един грендел с широко отворени челюсти се хвърли нагоре към него.
Като изрева от усилието, Ковалски изтегли Мат. Челюстите изщракаха отдолу и измъкнаха обувката от крака му. Чудовището изчезна във водата с наградата си.
Мат сграбчи стълбата и се изкатери по последните скоби.
— Проклето копеле!
— Какво? — Ковалски вече бе влязъл в люка.
Мат погледна към водата. Беше разпознал грендела по незарасналите дупки от куршуми. Беше същият, който ги бе преследвал с Аманда в Лабиринта и му бе отмъкнал панталоните.
— Сега алчното копеле ми отмъкна и проклетата обувка!
Ковалски поклати глава и скочи вътре.
Мат тъкмо се обръщаше да го последва, когато няколко куршума рикошираха от обшивката точно до главата му. Присви се и заднешком запълзя към люка.
На изхода стоеше Крейг. Беше насочил пушката си към Мат. Между двамата плуваше малко стадо грендел и.
От тялото на адмирала нямаше и следа.
„Колко остава до…“
Отговорът дойде миг по-късно. Внезапно гренделите като че ли полудяха. Водата кипна, когато чудовищата започнаха да се мятат, превъртат и скачат във въздуха.
Мат разбра какво ги бе влудило. Той също го усети. От главата до пръстите на краката си. Цялата станция завибрира като гигантски камертон, ударен от ковашки чук.
Звуков импулс.
Мат знаеше какво означава това.
„Поларис“ бе активирана.
