Сърцето на Джени се сви.
— Навън! — задавено извика тя и посегна към дръжката на вратата… но вече бе твърде късно.
Като отчупващо се от бряг парче, ледът под тях пропадна. Снегомобилът го последва под звуците на попмузиката и рухна в ледения океан.
10:38
„Полярен страж“
Пери стоеше на мостика. Целият екипаж бе затаил дъх. Погледите на всички бяха вперени в мониторите и уредите. Самият той също се бе навел над един от тях с дигитално изображение на заснетото от външните камери. На осемстотин метра се виждаше сянката на „Дракон“, очертана от стълба светлина, проникващ откъм отворената полиня. Вражеската подводница не даваше признаци, че е доловила присъствието им.
— Капитане — прошепна командир Брат от огневата станция. Беше си сложил слушалки. — Хидрофоните регистрират стрелба.
— По дяволите! — тихо изръмжа Пери и стисна юмрук. Погледите им се срещнаха.
— Заповеди?
Веднага щом я бе засякъл на локатора, „Полярен страж“ последва руската подводница клас „Акула“, която безшумно и бързо се движеше към „Омега“. Нямаше никакъв начин да се защитят или да нападнат по-големия и добре въоръжен противник. А и не можеха да предупредят дрейфащата станция, без да излязат на повърхността. Не им оставаше нищо друго, освен да следват другата подводница като призрак.
— Засичам изстрелване на ракета! — изсъска дежурният на локатора.
На екрана част от ледения покрив внезапно се понесе надолу с ярък проблясък, сякаш насреща им се носеше метеор. Не се нуждаеха от хидрофоните, за да чуят ехото от взрива.
Последва мъчителна тишина.
— Мисля, че беше бараката със сателитната връзка — прошепна Брат. Показалецът му беше върху векторната карта на „Омега“.
Изолират станцията, досети се Пери. Сателитните предаватели и приемници бяха единствената и връзка с останалия свят — с изключение на „Полярен страж“.
— Какво ще правим? — попита Брат.
— Трябва да се измъкнем над водата — отвърна Пери а по-висок глас. — Командир, поемете курс обратно към руската полярна станция. Ще съобщим за ситуацията оттам, а междувременно ще евакуираме цивилните. Несъмнено тя ще бъде следващата цел на руснаците.
— Слушам, сър.
Брат започна да издава приглушени заповеди на механиците. Кормчията и лоцманът обърнаха подводницата в нужната посока. Започнаха безшумно да се отдалечават.
Експлозиите продължаваха да отекват и да кънтят през леда. Шумът помогна да се оттеглят незабелязани. Всъшност щяха да се измъкнат дори ако наоколо цареше мъртвешка тишина. Оборудвана с най-новите безшумни дюзи по-дебела антилокаторна облицовка, „Полярен страж“ бе напълно невидима за повечето средства за засичане. Отдалечи ха се, без „Дракон“ да даде и най-малък признак, че ги забелязала.
Пери продължаваше да наблюдава видеоекраните. Колоната от светлина избледняваше зад тях, докато наоколо не се възцари пълен мрак.
— Предполагаемо време на пристигане в руската база след тридесет и две минути — съобщи Брат от пулта за управление.
Пери кимна и огледа мостика. Всички лица бяха мрачни и гневни. Бягаха от битката, но това бе битка, която не можеха да спечелят. „Полярен страж“ бе единствената възмож ност за евакуиране на станцията.
Изведнъж още по-силен страх сви вътрешностите му в ледена буца.
Аманда…
Беше тръгнала вчера към полярната станция да разреши някакъв спор между биолозите и геолозите и по график би трябвало да тръгне към „Омега“ днес сутринта. Дали вече се бе върнала? Или все още се намирали в станцията?
Брат пристъпи към него.
— На руснаците няма да им е нужно много време да се справят с „Омега“, особено като се има предвид липсата на каквато и да било защита. След това ще си замъкнат задниците към своята база.
Заместникът му бе прав. Нямаше да разполагат с много време, за да евакуират цивилните.
— Командир, формирайте екип за бързо реагиране — нареди Пери. — Под ваше командване. Да бъдат в пълна готовност да слязат на сушата веднага щом излезем на повърхността. Трябва да изпратим хора там колкото се може по-бързо.
— Слушам, капитане. С колко време разполагаме за евакуацията?
Пери се замисли, преценявайки скоростта на другата поводница и нищожната защита на „Омега“. Трябваше му кол-кото се може повече време, но не искаше да рискува да заловят подводницата му на повърхността.
— С петнадесет минути — отвърна той. — Ще се потопим отново точно петнадесет минути по- късно.
— Няма да е достатъчно.
— Не ми пука дали ще ви се налага да ги измъквате голи изпод душовете. Домъкнете им задниците, без да се занимавате с оборудване, с провизии, с каквото и да било. Просто всички да се качат на борда.
— Слушам — още докато се обръщаше кръгом, Брат закрещя заповедите си.
Пери се загледа след него. Всички на мостика се заеха с работата си. Останал насаме с мислите си, тревогата му за Аманда се засили.
10:44
Полярна станция „Грендел“
Дълбоко в Лабиринта Аманда следваше широкия гръб на Конър Макферън. След като нареди репортерът и останалите да бъдат транспортирани тук, я бе обхванала нервна енергичност. Знаеше, че допускането на неканените гости нарушава опита на Военноморските сили да наложат забрана върху изтичането на информация, макар да нямаше официална заповед. Новината за намереното на Ниво 4 не трябваше да стигне до останалия свят, но това не означаваше, че няма право да я съобщи на онези, които вече и без това са тук. На шерифа, на репортера и на другите… Докато се намираха в станцията, те попадаха под чадъра на информационната завеса, а не извън него.
Въпреки това Аманда съзнаваше, че се движи по много тънък лед. Капитан Пери нямаше да е особено радостен от това. Подобно на баща и, той бе истински моряк. Свободното тълкуване на правилата беше нещо, на което не гледаха с добро око. Но Аманда искаше да бъде искрена пред самата себе си. Фактите трябваше да получат известност чрез независим наблюдател, който да опише всичко. Като този репортер например.
След като взе решението си, тя бе твърде изнервена, за да може просто да седи и да изчака двата часа до пристигането на гостите, затова слезе обратно в Лабиринта да види дали има новини за Лейси Девлин.
Така извади късмет.
Бе попаднала на Конър Макферън тъкмо когато слагаше котки на ботушите си. Отдолу бяха осеяни с шипове, подобно на маратонки за голф, и целта им бе да позволят да се запази равновесие на хлъзгави повърхности. Очевидно Конър се канеше да тръгне да търси сам, пренебрегвайки нареждането да вземе със себе си още хора.
— Всички са заети — оплака се той и потупа джоба си. Освен това съм взел едно уоки-токи.
Естествено, Аманда отказа да го пусне самичък и тъй като все още бе облечена в термичния си костюм,
