с насочено напред фенерче.
След това изчезна. Отворът я погълна.
Инерцията я отнесе на няколко крачки надолу по канала. Ниският таван, осветяван от фенерчето и, се дръпна нагоре. Намали и успя да се изправи на колене, като леко се въртеше върху леда.
Наклоненият улей водеше към кухо пространство. Таванът бе достатъчно висок, за да стои изправена, ако приведеше глава, но Аманда остана на колене. Лъчът от фенерчето обходи помещението.
Беше без изход… във всеки смисъл на израза.
Навсякъде по хлътналия под лежаха кости — разпукани, натрошени, някои съвсем бели, други вече пожълтели. Проблясваха празни човешки и животински черепи. Бедрени кости, ребра, лопатки.
В главата и зазвъня една единствена дума.
Гнездо…
В дъното видя смачкано тяло, сгърчено и размазано, неподвижно, по което висяха остатъци от спортен костюм на червени, бели и сини ивици. Около тялото имаше замръзнала локва кръв.
Беше намерила Лейси.
10:47
На леда…
Мат се бореше със стражите, които го притискаха от двете страни в снегомобила.
— Трябва да се върнем! — викна той.
Получи жесток удар по носа. Искрите и болката го заслепиха и го отхвърлиха назад в седалката.
— Стой мирен, или ще ти сложим белезници — лейтенант Митчел Гриър се намръщи и разтърка лакътя си.
Другият пазач — здравеняк на име Дъг Пърлсън — бе извадил пистолета си. В момента дулото сочеше към тавана на купето, но заплахата бе повече от красноречива.
— Мат, успокой се — каза Крейг от предната седалка.
— Трябва да изпълняваме заповедите — обади се и шофьорът.
Минута по-рано капитан трети ранг Сюел се бе свързал по радиото с тях и им бе наредил незабавно да продължат към Руската полярна станция. Не бе успял да се свърже с командира, а предупреждението за руската засада трябваше да се предаде на всяка цена.
В този миг връзката се прекъсна от експлозия. Ударът попадна наблизо, усетиха го с петите си. Ледът под веригите се разтресе. Очите на всички се насочиха назад. Накъде в Далечината се чу стрелба.
Но ужасната буря бе подранила и снежната виелица скриваше всичко наоколо. Опитите да се свържат с другия снегомобил се провалиха. Страхът за Джени и баща и беше накарал Мат да се опита да командва, но безуспешно. Все още нямаше нито следа от втората кола.
— Тогава опитай пак да се свържеш с тях! — озъби се Мат и примигна от сълзите, бликнали от ужасната болка в разбития му нос. Усети вкуса на кръв в гърлото си.
Водачът поклати глава и взе предавателя.
— Кат Две, тук Кат Едно. Отговори. Край.
Никакъв отговор.
— Може просто да се намират в някаква локална сянка каза водачът. — Ще опитаме после. Понякога можеш да се свържеш с някого на другия край на света, без да успееш да поговориш с човека в съседния двор.
Сви рамене и леко подскочи — снегомобилът премина през серия ледени хребети.
Мат не повярва. Джени се намираше в беда. Знаеше го до мозъка на костите си. Но вече се бяха отдалечили най-малко на три километра от нейния снегомобил. Дори и да можеше да се освободи, нямаше да успее да се добере до нея и да и помогне.
— Сигурен съм, че тя е добре — каза Крейг, като се опитваше да срещне погледа му.
Мат си спести отговора.
Снегомобилът тежко продължаваше напред през виелицата, отдалечавайки се все повече и повече от жената, която навремето беше обичал. А може би обичаше и досега.
Джени като че ли бе изгубила съзнание. В един миг снегомобилът се преобръщаше около нея, а в следващия ледена та вода я изгаряше през джинсите. Поизправи се и бързо се огледа.
Машината се бе преобърнала с веригите нагоре и в каби-ната имаше тридесетина сантиметра вода. Двигателят про-дължаваше да ръмжи и машината се тресеше. Сигналната лампа на покрива осветяваше водите надолу и хвърляше мрачна светлина върху живата картина. Баща и се изправяше, като се държеше за китката.
— Татко? — тя затътри крака по покрива към него.
— Мммм, добре съм — промърмори той. — Навехнах си ръката.
Погледът му се стрелна към водача, който лежеше с лице във водата. Главата му бе неестествено извита назад.
— Счупил си е врата — каза Джон.
Двамата военни се мъчеха да отворят вратата.
Фернандес стовари рамото си върху дръжката. Тя не поддаде. Налягането отвън действаше по-добре от всяка ключалка.
— Мамка му! — той отскочи назад на един крак. Кръвта от раната оставяше червени струйки във водата около него.
— Измислете как да разбием прозореца — излая той. Бялото на очите му светеше от отблясъците на водата.
Джени се приближи.
— Какво ще кажеш за това?
Пресегна се към гърба на другия войник и измъкна пис-толета му. Обърна се, свали предпазителя и стреля. Предно-то бронирано стъкло на снегомобила се напука и една част се счупи.
— Да — кимна Фернандес. — Това ще свърши работа.
Пазачът си взе пистолета и го прибра в кобура си, като я изгледа намръщено.
— Гледай да не обидиш Ковалски — каза Фернандес и им направи знак да вървят. — Джо не обича да пипат нещата му.
Наведоха се, за да минат под седалките. Ковалски изрита навън остатъците от стъклото. Водата нахлу в кабината, примесена с парчета лед.
— От трън, та на… — промърмори Фернандес.
— Трябва да стигнем до онази цепнатина — Джени показа една част от стената, която като че ли ставаше за катерене.
— Дамите са с предимство — предложи Ковалски.
Водата стигаше до бедрата им. Джени размърда вдървените си крака. Ледена вълна премина през тялото и, когато скочи във водата. С мъка се съпротивляваше на естествения рефлекс на тялото си да се свие на топка от студа. Морската вода замръзваше при 28,6 градуса по Фаренхайт4.
Температурата тук и се струваше с милиони градуси по-ниска — беше толкова студено, че чак изгаряше. Изрита и отстрани с ръка парчетата лед пред себе си. Бавно преплува няколкото метра до ледения склон и се издърпа нагоре, като се мъчеше да се задържи с безчувствените си пръсти.
Измъкна се от водата и погледна назад. Другите я следваха. Ковалски се опита да помогне на Фернандес, но беше избутан.
Работещият на празни обороти снегомобил зад тях вдигна предницата си и потъна в сините дълбини. Светлините му постепенно угаснаха в мрака. За миг Джени видя бялото лице на водача, притиснато в стъклото. След това машината и единственият и пътник изчезнаха.
Джени помогна на баща си да се покатери по напукания участък от стената. Прорезът беше пълен с блокове и остри като бръснач парчета лед, но препятствията предлагаха и естествена стълба, по която да се измъкнат от ямата.
Закатериха се нагоре като екип. Изкачването бе бавно и студено. Мокрите им дрехи се вледениха.
