Космите замръзваха за кожата. Крайниците трепереха слабо в неуспешни опити да се стоплят.
Един по един се измъкнаха и се изтеглиха на леда. Сковаваше ги не умората, а студът. Беше ги стегнал като менгеме. Измъкване от него нямаше.
Задуха вятър. Около тях се вдигна вихрушка от сняг и лед.
Баща и успя да припълзи до нея и я прегърна като бебе. Сякаш бяха минали векове, откакто я бяха държали така за последен път. Бе само на шестнадесет, когато загуби майка си. През следващите две години живя при леля си и чичо си, които я приютиха, докато баща и лежеше в затвора и изтърпя пробния период. След това двамата почти не разговаряха. Но животът на инуитите беше тясно свързан със събиранията — рождени дни, кръщенета, сватби и погребения Наложи и се да сключи нежелан мир с баща си, но това далеч не ги бе сближило.
Особено колкото сега.
Сълзите потекоха и замръзваха по бузите й. Нещо у нея най-сетне се пречупи. — Татко… съжалявам. Той я прегърна още по-силно.
— Шшш, пази си силите.
— За какво? — промърмори тя, но не бе сигурна дали го е изрекла на глас.
Ловец / убиец
9 април, 11:12
„Полярен страж“
8. — Небесна светлина отпред! — извика старшият вахтен. — Четиридесет градуса ляво на борд!
— Слава Богу! — прошепна Пери, без да отделя очиот перископа.
Обърна уреда на указаните градуси. Изгубиха пет минути в търсене на изкуствената полиня в близост до ледения остров. Бурният вятър в района бе изместил повърхностни лед с няколко градуса. Нищо не е постоянно тук, помисли си той. „Нищо, освен опасността.“
През перископа покривът на света се виждаше като черен лед, но наляво, както бе посочил вахтеният, се забелязваш отвор с неестествено правоъгълни очертания. Сияеше в ярьк аквамарин и осветяваше водите в светлосиньо, подобно н морето на Бахамските острови. Погледна целта си с напрегната усмивка.
— Това е полинята! Ляво на борд една трета, дясната перка на пълна мощност. Закарай ни под небесната светлина!
Този термин се използваше от подводничарите, откакто за първи път навлязоха под полярната шапка. Отвор в леда място, където можеш да излезеш на повърхността. Нямаше по-хубава гледка от тази, особено когато времето те пришпорва.
Заповедите му бяха предадени и плочите на мостика леко завибрираха, когато подводницата се завъртя и се насочи към целта.
— Право напред, бавно.
Приближиха отвора.
— Старши, колко е ледът отгоре? — попита Пери, без да откъсва очи от перископа.
— Всичко изглежда нормално. Замръзването е съвсем малко — старшият вахтен се вгледа във видеомонитора на локатора.
— По цялото протежение дебелината е между седем и петнадесет сантиметра.
Пери въздъхна с облекчение. Можеха да изплават без проблеми през него. Огледа тъмните ледени стени около аквамариненото езеро — неравни и заплашителни като зъбите на акула.
— Под небесната светлина сме — доложи Брат от пулта за управление.
— Стоп машини. Право нагоре — Докато изпълняваха заповедта му, той завъртя перископа в кръг, за да се увери, че има достатъчно свободно място между подводницата и назъбените стени на каньона. Остана доволен, изправи се и прибра ръкохватките. Стоманената тръба започна да се спуска надолу.
— Готови за изплаване. Давай нагоре бавно — обърна се към Брат.
Когато водният баласт от резервоарите беше освободен, се чу тиха въздишка. Подводницата започна бавно да се издига.
— Руснаците със сигурност ще ни чуят — обърна се Брат към него.
— Нямаме друг избор. — Пери слезе от стенда на перископа. — Готова ли е групата за евакуация?
— Да, сър. Всички са в пълна готовност. Ще опразним мястото за по-малко от десет минути.
— Погрижете се да доведете всички — мислите на Пери за стотен път се върнаха към Аманда.
Брат се взря напрегнато в него, сякаш беше прочел мислите му.
— Няма да пропуснем никого, сър. Бъдете сигурен. Пери кимна.
— Готови за леда! — викна старшият вахтен.
Подсилената горна обшивка се сблъска с ледената кора и подводницата се разтресе. Всички наоколо отваряха или затваряха клапи и проверяваха показания на уреди. Отвсякъде се разнасяха доклади за състоянието.
— Отворете люковете! — извика Брат. — Евакуационният екип в готовност!
Резетата се вдигнаха и определените за излизане на леда хора се събраха, облечени в канадки и с пушки на рамо. Единият от тях носеше канадка и я подаде на Брат.
— Веднага се връщаме.
Пери погледна часовника си. Руснаците вече със сигурност пътуваха след тях.
— Петнадесет минути. Не повече.
— Повече от достатъчно. — Брат поведе хората си навън.
Пери гледаше как се изкачват. Отгоре нахлу студен въздух, свеж и влажен. След като излезе и последният човек, люкът се затвори. Пери отиде до перископа. Искаше му се да бъде навън с Брат, но знаеше, че мястото му е тук.
Накрая не издържа.
— Старши, поеми командването. Отивам да наблюдавам от „Циклоп“. Прехвърляй всички съобщения от брега през интеркома.
— Слушам, сър.
Пери напусна мостика и тръгна към носа на подводницата. Покатери се през люковете и мина покрай празните изследователски отделения. Отвори последния люк и влезе в естествено осветената камера.
Пристъпи под лексановия купол. Водата, заливаща стъклото, се разпръскваше на назъбени ледени струйки, които бързо замръзваха в сложни конфигурации върху повърхността. Видимостта навън беше лоша. От въглеродно-стоманената обшивка на подводницата се вдигаше пара, а откъм ледените хребети се носеха внезапни снежни вихрушки.
Пери се загледа в улея надолу към руската станция. Различи смътни човешки силуети, които бавно се придвижваха, приведени срещу вятъра. Екипът на Брат не след дълго изчезна в пастта на тунела.
Интеркомът избръмча.
— Капитане, тук е мостикът — обади се слаб глас. Той отиде до стената и натисна копчето.
— Какво има, старши?
— Дежурният радист съобщи, че нямаме връзка с НАВСАТ — Отново има магнитна буря и сме откъснати от света за момента.
Цери тихо изруга. Сателитите не работеха, а той трябва ше да съобщи новините на външния свят. Натисна бутона на интеркома.
— Имаш ли представа колко ще трае?
— Не съвсем. Радистът очаква краткотрайни пробиви, но не знае кога. Най-вероятно слънчевата буря ще утихне след залеза. — Последва дълга пауза. — Смята да се опита да отрази УКВ сигнал от йоносферата, но няма никаква гаранция, че някой ще го прихване при тези климатични условия. С малко късмет може и да успее да стигне до Прудоу Бей.
— Разбрано, мостик. Нека се опитва, докато сме на повърхността. Но искам също така конфигуриран и скрит в леда ПЕТ. Настройте го да излъчва след залеза.
ПЕТ, или подводничарски еднопосочен трансмитер, бе комуникационен маяк, който можеше да се остави
