юг от него, преди огнената експлозия да изпепели горния каньон.
— След това военните ще се устремят тук като мухи на лайно — предупреди спътниците си. — Трябва да сме изчезнали оттук много преди да се появят.
Кели неволно бе подслушала разговор на наемниците, проведен на смес от развален португалски и испански. Фавр бе уредил по радиото в река, намираща се само на ден път оттук, да ги чакат моторни лодки. Когато я достигнеха, щяха бързо да се изтеглят.
Първо обаче трябваше да стигнат до мястото на срещата, без да бъдат заловени. Следователно трябваше да бързат. Фавр бе решил да не проявява мекушавост към никого от изоставащите, включително и към Кели. Чудовището бе обсебило камшика на Мани и периодично го размахваше във въздуха, досущ като робовладелец, надзираващ робите си. Кели вече усети допира на този камшик. Падна на колене, когато проходът се взриви зад гърба им. Бе така отчаяна, че не намери сили да помръдне. Тогава нещо огнено я докосна по рамото. Камшикът разкъса ризата й и кожата и. След това престана да изостава.
— Кели… — обади се Франк от носилката.
— Ще се измъкнем от това — каза той с отпаднал глас. Въпреки неговите възражения тя му бе инжектирала демерол, преди да напуснат лечебницата на яга. Направи го, за да намали болките му. — Ще се справим.
Кели кимна и изпита отново съжаление от това, че ръцете й бяха вързани зад гърба. Крайниците на Франк също бяха завързани за носилката. Той продължи несръчния си опит да я успокои.
— Натан и другите… ще намерят начин да се измъкнат… Избавлението… — не довърши мисълта си и изпадна отново в морфинова дрямка.
Кели се обърна. По-голямата част от небосвода бе закрита от короните на дърветата, но пушекът, предизвикан от експлозията, която отдели горната долина от долната, все още бе видим. Тя не бе казала на брат си за запалителните устройства, оставени в древната гора. Нямаше как да очакват помощ от другарите си, останали в долината.
Продължи напред и видя гърба на Фавр. Цялото й същество бе изпълнено с мисълта за отмъщение. Бе решила да изпълни обещанието, което даде на Натан. Щеше да убие Луи Фавр. Или да изгуби живота си, докато се опитва да направи това.
Натан не можеше да откъсне поглед от гигантския черен ягуар, появил се на ливадата. Това бе хитрата самка, водачът на глутницата. Очевидно бе успяла да се спаси от отровата на Луи и инстинктивно се бе прибрала в долината, където се бе родила.
— Денят става все по-обещаващ — изръмжа сержант Костос.
Едрият звяр огледа вързаните пленници. Бяха храна, готова за консумация. Без черния прах, използван като репелент, дори и индианците бан-али бяха застрашени. Голямата черна котешка богиня, създадена от яга, за да ги защищава, се бе превърнала в страшен звяр. Животното се приближи до тях. Прилепи се към земята и размаха опашка.
Внезапно зад мускулестите й рамене сякаш изригна пламък. Това бе Тортор, който също се измъкна от джунглата. Без да показва с каквото и да е, че се бои от голямата котка, профуча покрай нея и се озова при Натан и другарите му.
Любвеобилната котка събори Натан от радост. След като неговият стопанин бе мъртъв, Тортор очевидно бе решил да потърси спокойствие и утеха при неговите приятели.
При падането примката стегна врата на Натан и затрудни говора му.
— Добра котка… Тортор е добра котка…
Големият черен ягуар не помръдна от мястото си и с любопитство започна да следи това, което ставаше пред очите му.
Тортор се отри о Натан. Очевидно искаше да бъде погален или почесан, да получи някакво уверение, че всичко е наред. Натан бе вързан и не можа да удовлетвори това му очакване, но съобрази нещо. Извърна се, при което примката го стегна още по-силно, и обърна въжетата към ягуара. Тортор ги подуши.
— Прегризи ги. — Натан размаха вързаните си китки. — Прегризи ги и тогава ще мога да те погаля, приятелю.
Тортор облиза ръката на Натан и след това отри муцуна в рамото му.
Натан изстена от отчаяние и погледна през рамо. Голямата черна котка бе тръгнала към тях. Тя отмести Тортор и тихо изръмжа.
Натан застина.
Чудовището подуши ръката, облизана от Тортор, и погледна Натан с проницателните си черни очи. Той бе сигурен, че животното надушва страха в тялото на човека, търкалящ се в краката му. Не бе забравил как то с едно-единствено движение на челюстите си бе отгризало краката на Франк.
Ягуарът наведе глава и я доближи към крайниците на Натан. Разнесе се глухо ръмжене. Той усети как огромна сила го повдигна от земята. Примката насмалко не го удуши. За миг успя да си зададе въпроса дали щеше да умре от задушаване, преди да бъде изяден. Помоли се на Бог за първото.
Вместо това бе спуснат отново на земята. Размърда се леко и осъзна, че ръцете му са свободни. Използва това положение и се изтърколи встрани. Приседна и погледна разкъсаните въжета, висящи от китките му. Котката го бе освободила.
Натан присегна към примката.
Големият черен ягуар продължи да го наблюдава. Тортор дружелюбно се отри в хълбока на гигантската котка и след това отиде при Натан.
След като се освободи от примката, Натан я захвърли встрани. Глезените му все още бяха вързани, но преди да ги развърже, бе редно да благодари на своя приятел. Тортор отри косматата си глава в гърдите на Натан. Той го почеса зад ушите и се чу доволно мъркане.
— Добър котарак… Чудесно се справи…
Котката тихо изплака. Натан обхвана главата и с ръце и погледна златистите й очи.
— И аз обичах Мани — прошепна.
Тортор започна да отрива глава в лицето му и да го души. Натан изтърпя това, като продължаваше да успокоява котката. Когато ягуарът се отдръпна на крачка от него, започна да развързва глезените си.
Гигантският черен ягуар приседна. Тортор навярно се бе срещнал със самката след смъртта на Мани. Може би именно той я бе докарал тук. Мани очевидно се бе оказал прав и между двете котки се бе развила някаква привързаност. Тази близост бе подсилена като че ли от обхваналата ги мъка. Тортор се бе лишил от своя господар, а самката, от своята глутница.
Натан стана и развърза Коуве. След това двамата започнаха да освобождават останалите. Натан се зае с въжетата, пристегнали крайниците на Дакий. Той бе индианският следотърсач, участвал в изпращането на пираните и скакалците срещу групата им. Натан вече не му се сърдеше за това. Човекът просто бе защищавал племето си. Както впоследствие се оказа, съвсем основателно. Натан му помогна да се изправи и погледна димящите развалини на селището. Кои всъщност бяха истинските чудовища?
Дакий силно го притисна в прегръдките си.
— Не бързай да ми благодариш — спря го Натан. Другарите му развързваха останалите индианци. Той извърна поглед към минираното дърво, по чийто ствол бяха окачени деветте напалмови бомби.
Сержант Костос разтри изтръпналите си ръце.
— Ще проверя дали ще ми е по силите да разминирам дървото. Карера ще потърси оръжието, което скри.
Натан кимна. Освободените бан-али се събраха около двата ягуара. Двете котки се бяха разположили на сянка, сякаш забравили за съществуването им. Натан обаче забеляза, че голямата самка продължаваше да наблюдава всичко през Притворените си клепачи. Котката нямаше намерение да отслабва бдителността си.
При Натан дойдоха Ана и Коуве.
— Вече сме свободни. Какво ще правим сега? — попита професорът.
Натан повдигна рамене. Ана кръстоса ръце. Натан забеляза, че е намръщена.
— Какво те дразни? — попита я съчувствено.
