обстановката.
Натан видя, че един от хеликоптерите напуска строя и се устремява напред, докато техният хеликоптер намали скорост. Хеликоптерът направи кръг и Натан успя да забележи как в близост до хоризонта от зеленината се издигаше висок стълб дим, достигащ небесната синева. Другите пътници също започнаха да надничат през прозорците.
Кели О’Брайън надникна през рамото му, втренчила поглед в дима. Устните й се движеха, но поради силния шум той не можа да разбере думите й. Тя се отдръпна и забеляза, че той я наблюдава.
Веднага отмести поглед и поруменя.
После се обади пилотът:
— Господа, капитанът даде разрешение да се приземим. Площадката за кацане е разположена в посока, обратна на вятъра. Моля, подгответе се за приземяване.
Всички се отпуснаха в креслата и закопчаха коланите си. След малко хеликоптерите започнаха да кръжат около селото. Пилотите внимаваха въздушните вълни, предизвикани от витлата на машините им, да не разпалят повече огъня. Източникът на пожара все още не можеше да се забележи. Докато хеликоптерът се приготвяше за кацане, Натан забеляза верига от хора, подаващи си кофи вода от реката.
При спускането си забелязаха дървена църква с белосана камбанария. Източникът на огъня се намираше откъм другия й край. На покрива на църквата бе стъпил човек, който я поливаше с вода.
След малко шасито на хеликоптера докосна земята и Франк им даде знак да слизат.
Натан свали наушниците си и усети как шумът на роторите премина в рев. Разкопча колана си и слезе от хеликоптера. Когато се отдалечи от витлата, огледа района. Последният товарен хеликоптер се приземяваше в далечния край на площадката. Обработената почва и запазилите се лехи го наведоха на мисълта, че площадката, за кацане преди това е била градина.
Рейнджърите вече се бяха заели с работа. Неколцина от тях започнаха да разтоварват припасите и снаряжението, докато други се запътиха към църквата, за да помагат в гасенето.
Шумът на хеликоптерите постепенно стихна и стана възможно да се различават човешки гласове. Чуха се заповеди и крясъци, както и говорът на войниците, пренасящи снаряжението.
Кели и Франк отидоха до Натан.
— Трябва да проверим дали е тук свещеникът, който е видял агента Кларк — каза Франк. — Добре е да поговорим с него, преди да се отправим на път.
Кимна и заедно с Кели тръгнаха към задния вход на църквата.
Някой потупа Натан по рамото. Бе професор Коуве.
— Хайде да помогнем — каза професорът и посочи дима. Натан го последва и двамата заобиколиха църквата. Това, което видяха от другата и страна, представляваше пълен хаос. Хората търчаха насам-натам с кофи и лопати, а отвсякъде се разнасяха пламъци и дим.
— Боже мой! — възкликна Натан.
Между църквата и реката бяха разположени стотина малки къщи. Около три четвърти от тях горяха.
Двамата забързано тръгнаха напред, за да се включат в огнеборската бригада. В гасенето се бяха включили индианци със смугла кожа, бели мисионери и униформени рейнджъри. След около едночасови усилия всички бяха покрити със сажди и кашляха от дима.
Натан с кофи в ръце непрекъснато заливаше пламъците. Усилията бяха насочени към изолирането на огнището на пожара от останалите къщи. В самото огнище пламъците продължаваха да унищожават къщите от палмови листа, като ги превръщаха във факли за броени секунди. Най-после успяха да спрат огъня. Пламъците бързо угаснаха, след като унищожиха всички постройки, оказали се в техния обсег. На тяхно място останаха само димящи главни.
По време на гасенето Натан се бе отдалечил от професора и сега се оказа седнал до висок широкоплещест бразилец. Човекът едва сдържаше сълзите си. Промълви на португалски нещо, което прозвуча като молитва. Натан реши, че е мисионер.
— Извинявайте, има ли жертви? — запита Натан на португалски, след като отмести парчето тъкан, с което закриваше носа и устата.
— Пет. Все деца — отвърна мъжът с треперещ глас. — На много други обаче им прилоша от дима.
— Какво точно се случи?
Мисионерът извади носна кърпа и започна да изтрива саждите от лицето си.
— Аз съм виновен. Трябваше да съобразя. — Хвърли поглед през рамо към църквата. Бе опушена от дима и саждите, но иначе нищо й нямаше. Свещеникът закри очи с ръце и раменете му започнаха да треперят. — Именно аз взех решение да изпратя тялото на човека в Манаус.
Натан изведнъж съобрази с кого разговаря.
— Отец Батиста?
Бе ръководителят на мисията, човекът, който бе срещнал Джерълд Кларк. Високият бразилец кимна утвърдително.
— Дано Бог ми прости.
Натан хвана свещеника за ръката и го отведе далеч от пепелището, към недокосната от пламъците ливада, а после, към църквата. Представи му се и пътьом каза на един от рейнджърите, покрит със сажди и пот, да извика двамата О’Брайън в църквата.
Рейнджърът с кимане потвърди, че е разбрал, и тръгна да изпълнява нареждането му.
Натан придружи свещеника и двамата изкачиха дървените стъпала, и прекосиха двойната врата. Вътрешността на църквата бе тъмна и хладна. В нея имаше лакирани дървени скамейки за молещите се, а в дъното — гигантско махагоново разпятие. Помещението бе почти напълно празно. Няколко индианци със страдалчески вид бяха легнали по пода и скамейките. Натан последва свещеника до първия ред и двамата седнаха.
— Аз съм виновен за всичко — повтори свещеникът, сведе глава и повдигна ръце за молитва.
Натан реши да не пречи на своя спътник да остане насаме със себе си и замълча, Вратата на църквата се отвори и оттам се появиха Франк, Кели и професор Коуве. И тримата бяха покрити от глава до пети със сажди. Той им даде знак да се приближат.
Появяването на групата откъсна отец Батиста от молитвите му. Натан представи спътниците си и отново седна до отеца.
— Кажете ни какво се случи? Как започна пожарът? Гарсия погледна новодошлите, после въздъхна тежко и заби поглед в пръстите на краката си.
— Всичко се случи заради собственото ми късогледство.
— Какво искате да кажете? — попита тихо Кели. След кратко мълчание отецът заговори:
— През нощта, когато клетникът излезе от гората, един шаман от племето яномамо ме упрекна, задето съм го допуснал в мисията. Предупреди ме, че тялото на човека трябва да бъде изгорено. Как можех да допусна това? Та той вероятно има роднини. Възможно е и да е бил християнин.
— Точно така е — потвърди Натан.
— Не биваше обаче да пренебрегвам с лека ръка суеверията на индианците. Бях се предоверил твърде много на тяхното привличане в лоното на католическата вяра. Та те дори бяха покръстени!
Натан го разбра.
— Вината за случилото се не е ваша. Някои суеверия са твърде силни, за да могат да бъдат преодолени само със светото кръщение.
— В началото всичко изглеждаше наред. Шаманът се бе ядосал, задето не изгорих тялото, но се задоволи с това, че го изнесох от селото. Това сякаш го успокои.
— Какво се случи после? — попита Кели.
— Седмица след това две деца от селото заболяха от треска. Тази болест тук е нещо обичайно. Шаманът обаче реши, че това е резултат от проклятие на мъртвеца.
Натан кимна с разбиране. Той самият бе ставал свидетел на подобни неща. Повечето индиански племена смятаха, че болестите можеха да се дължат и на проклятия, отправени от друг шаман. Заради такива обвинения бяха избухвали междуселски войни.
— Нямаше как да го разубедя. След няколко дни се разболяха още три деца. Едно от тях бе от племето яномамо. Цялото село настръхна. Семействата прибраха вещите си и си тръгнаха. През нощта се чуваха
