— Вярвам, че няма да ми се разсърдите, задето не проливам сълзи за „Телукс“.
— Ако бяхме загубили битката, хиляди семейства щяха да останат без работа. Понякога се налага да се взимат трудни решения и не смятам да се извинявам за това.
Натан и Дзейн продължиха да се гледат враждебно. Професор Коуве се опита да ги помири.
— Нека повече не говорим за миналото. За да успеем в сегашното си начинание, ще трябва да работим съвместно. Предлагам примирие.
След кратко забавяне Дзейн подаде ръката си. Натан не я пое и се обърна.
— Да вървим.
Дзейн поклати глава и отдръпна ръката си. Срещна погледа на професора.
— Благодаря ви за опита.
Коуве проследи отдалечаващия се Натан.
— Дайте му повече време. Болката му все още не е преминала, въпреки че се опитва да прикрие това.
Кели също се взря в гърба на Натан. Бе оклюмал и вървежът му стана скован. Опита се да си представи, че губи майка си или баща си, но не успя. Вероятно това щеше да бъде една бездна от болка, от която човек трудно може да се измъкне. Особено ако е сам. Погледна към брат си и изпита радост, че са заедно.
Отпред се раздаде гласът на един от рейнджърите.
— Достигнахме реката!
Докато вървяха покрай реката, Натан изостана. От дясната му страна през гъстата растителност проблясваха кафявите води на малкия приток. Движеха се покрай него близо четири часа. Натан прецени, че са извървели малко под двайсет километра. Напредваха бавно. Ефрейтор Нолан Варчак, опитен следотърсач, имаше грижата да не се отклонят от пътя си.
Ако водачът им бе индианец, щяха да напредват много по-уверено и по-бързо. Но след като достигнаха реката, дребничкият индианец яномамо от Ваувай отказа да ги придружава. Посочи им ясно очертаните стъпки в пръстта, идващи от джунглата.
— Вие вървете по-нататък — промърмори на развален португалски. — Аз ще се върна при отец Батиста.
И така продължиха, решени да извървят колкото се може по-голямо разстояние преди падането на нощта. Ефрейтор Варчак обаче бе предпазлив следотърсач, така че се движеха със скоростта на охлюв. Благодарение на това на Натан му остана достатъчно време, за да може да размисли върху неотдавнашното си скарване с Дзейн. Замисли се върху думите му. Нищо чудно самият Натан да бе проявил тесногръдие и да не се бе замислял върху всички фактори, замесени в случая.
Откъм лявата му страна се чу пукотът на настъпена клонка. Мани и Тортор се държаха на известно разстояние от останалата част от групата. Рейнджърите ставаха малко нервни, когато голямата котка минаваше покрай тях, и доближаваха моментално пръстите си до спусъците на техните карабини М — 16. Единственият войник, който прояви интерес към ягуара, бе ефрейтор Денис Йоргенсен. Разговаряше с Мани и му задаваше въпроси за любимеца му.
— И колко казваш, че изяжда на ден? — Високият ефрейтор свали шапката си и избърса потта от веждите си. Косата му бе почти бяла, а очите му — бледосини. Очевидно бе от скандинавски произход.
Мани потупа котката по главата.
— Около пет кила месо на ден, но при мен живее заседнал живот. В джунглата това количество ще трябва да се удвои.
— Как смяташ да го изхраниш?
— Ще трябва сам да се изхранва. Да ловува. Заради това го взех с нас — обясни Мани и погледна Натан, който се бе присъединил към тях.
— А ако не успее?
— Ако не успее, ще намери други източници на месо — каза Мани и кимна към войниците зад тях.
Йоргенсен леко пребледня, но после съобрази, че Мани се шегува, и леко го сръга с лакът.
— Голям майтапчия си, няма що — каза. После се присъедини към останалите войници. Мани насочи вниманието си към Натан.
— Как се чувстваш? Разбрах, че си се сдърпал с Дзейн.
— Добре съм — отвърна Натан след дълга въздишка. Тортор докосна крака му с косматата муцуна и Натан почеса ягуара зад ухото. — Имам обаче усещането, че постъпих глупаво.
— Нямаш причини да мислиш така. Самият аз не изпитвам никакво доверие към този човек. Видя ли как се е облякъл като конте? Този човек въобще влизал ли е в джунгла?
Натан се усмихна.
— А я виж доктор Фонг, на нея дрехите й отиват — продължи Мани. — Нея не бих я изгонил от люлката си. А Кели О’Брайън…
Разговорът им бе прекъснат от внезапна глъчка. Групата бе спряла до една от извивките на реката. Мани и Натан побързаха да се присъединят към останалите.
Видяха, че Ана Фонг и професор Коуве се бяха навели над кану, издърпано на брега на реката и неумело прикрито с палмови листа.
— Бил е тук — съобщи им Кели.
Натан я погледна. Лицето на Докторката, цялото обляно в пот, почти сияеше. Бе дръпнала косата си назад и я бе обвила със зелена кърпа.
Професор Коуве държеше едно от палмовите листа в ръка.
— Това е откъснато от палма мвапу. Откъснато, а не отрязано. — Професорът посочи на останалите неравните краища на листа.
— Агентът Кларк не е имал нож в себе си, когато са го открили — каза Кели.
Професор Коуве прокара пръст по сухия и вече пожълтял ръб на откъснатото място.
— Ако съдя по степента на разложение, този лист е бил откъснат преди около две седмици.
— Значи по времето, когато Джерълд Кларк се е появил в селото — каза Франк.
— Точно така.
— С други думи няма съмнение, че е използвал тази лодка, за да стигне дотук — каза възбудено Кели.
Натан погледна малката река. И двата й бряга бяха обрасли с гъста растителност: лиани, храсталаци, мъхове и папрати. Самата река бе широка около десетина метра и кафява на цвят. Непосредствено до брега водата бе достатъчно бистра, за да се види калното дъно. Само на метър от него обаче вече нямаше видимост.
Под повърхността на реката можеше да се крие какво ли не: змии, каймани, пирани. Можеше да има и скатове. Някои от тях бяха толкова големи, че отхапваха краката на непредпазливите плувци.
Капитан Уоксмън се доближи до тях.
— Оттук накъде ще продължим? Мога да поискам да ни изпратят лодки с хеликоптер. После обаче накъде ще вървим?
— Струва ми се, че мога да ви отговоря — каза Ана Фонг и разчисти кануто от закрилите го палмови листа. Малките й пръстчета опипаха вътрешността на лодката. — Начинът, по който е издълбано това кану, както и червените ивици по краищата му говорят, че е дело на племето яномамо. Само те правят такива канута.
Натан коленичи до нея и също прокара ръка по вътрешността на лодката.
— Тя е права. Кларк е получил или може би откраднал това кану от племето яномамо. Ако тръгнем нагоре, срещу течението, ще можем да разпитаме индианците яномамо дали са виждали наскоро бял човек, или дали не им липсва някое кану — каза Натан и се обърна към Франк и Кели: — Тогава отново ще мислим накъде да продължим.
Франк кимна в знак на съгласие и се обърна към капитан Уоксмън:
— Казахте, че могат да ни снабдят с лодки?
— Да. Ще съобщя нашата позиция по радиото и хеликоптерите ще ги донесат. Това обаче ще ни отнеме останалата част от деня, така че ще е добре да си приготвим бивак.
Всички се заеха с устройването на временен лагер в близост до брега на реката. Накладоха огън. Коуве
