набра диви сливи и орехи савари от близката гора, а Мани, след като изпрати Тортор в джунглата да ловува, с помощта на прът и мрежа улови няколко пъстърви.
През следващия час джунглата се изпълни с рева на хеликоптери. Уплашените горски птици и маймуни се разкрещяха и разбягаха. Хеликоптерите спуснаха във водата три големи сандъка, които бяха изтеглени на брега с помощта на въжета. В сандъците имаше самонадуващи се понтонни лодки с малки двигатели, плавателни средства, които рейнджърите наричаха „гумени щурмоваци“. Още преди залез слънце трите черни лодки бяха завързани за крайбрежните дървета.
Докато войниците работеха, Натан опъна люлката си и започна да простира върху нея мрежата против комари. Забеляза, че Кели се занимава със същото, но среща известни затруднения. Реши да й помогне.
— Мрежата трябва да се постави така, че въобще да не докосва люлката. Инак комарите ще ви ухапят направо през тъканта.
— Ще се справя — увери го Кели, но личеше, че това занимание й е непривично.
— Позволете да ви помогна — каза Натан. После с помощта на камъчета и парчета дърво закрепи мрежата против комари както трябва. Оформи я като копринена палатка около леглото на Кели. В близост до тях Франк се мъчеше със своята мрежа.
— Не мога да разбера защо не можем да използваме спални чували. Навсякъде, където съм нощувал на открито, съм ползвал спален чувал.
— Това е джунгла — каза Натан. — Ако спите върху земята, на сутринта можете да се събудите с всякакви твари в леглото си: змии, гущери, скорпиони, паяци.
Франк промърмори недоволно, но продължи да си приготвя леглото.
— Добре, добре. Няма как, ще спя в тази проклета люлка. Защо обаче трябва да слагам мрежа против комари? Нали и без това цял ден ни хапаха?
— Защото през нощта стават хиляда пъти по-свирепи. И ако те не ти изсмучат кръвта, ще я изсмучат прилепите вампири.
— Вампири? — възкликна Кели.
— Тук е пълно с такива прилепи. През нощта човек трябва да се пази от тях даже когато излиза по нужда. Нападат всички топлокръвни същества. Очите на Кели се разшириха.
— Вие нали сте ваксинирана против бяс? Кимна утвърдително.
— В такъв случай всичко е наред.
Тя погледна леглото, което той бе приготвил. Натан се изправи и лицето му се оказа само на няколко сантиметра от нейното.
— Благодаря ви.
Натан отново бе изненадан от цвета на очите й. Изумруденозелени със златисти жилки.
— Няма защо. — После се обърна към огъня и забеляза, че групата се събира за вечеря. — Да видим какво са приготвили за ядене.
Натан отиде до огъня и забеляза, че Мани и Дзейн водеха разгорещен спор.
— Как можете да възразявате срещу ограниченията върху изсичането на дървета? — попита Мани, като си взе парче риба от тигана. — Изсичането на горите с търговска цел е най-големият враг на тропическите джунгли в целия свят. Тук, в Амазония, всяка секунда губим по един акър горска площ.
Дзейн бе седнал върху един пън. Бе свалил якето си и навил ръкавите на ризата си, сякаш се гласеше да се бие с някого.
— Статистическите данни, които ми съобщавате, са неточни. Изопачени са от защитниците на околната среда. Не са научно издържани и целят повече да уплашат, отколкото да просветят хората. Спътниковите фотографии показват, че деветдесет процента от бразилската джунгла са все още непокътнати.
— Дори и данните за обезлесяването да са пресилени, както вие твърдите, това, което губим, остава загубено за вечни времена. С всеки изминат ден губим сто различни вида растения и животни. Губим ги завинаги.
— Това са ваши твърдения — отвърна спокойно Дзейн. — Твърдението, че една изсечена тропическа джунгла не може да се възстанови, е невярно. В индонезийските джунгли след осемгодишна промишлена сеч темповете на възстановяване на флората и фауната надминаха всякакви очаквания. Същото важи и за вашите гори. През 1982 година с цел да се разработят едни мини бяха изсечени значителни горски площи в Западна Бразилия. Петнайсет години по-късно учените установиха, че възстановената гора не може да се отличи от околната. Следователно непрекъснатият дърводобив е възможен и човекът и природата могат да съжителстват и в джунглата.
Натан се запита дали този човек не бе слабоумен. Как можеше да защищава унищожаването на тропическите джунгли?
— А какво ще кажете за селяните, които изгарят джунглата, за да си освободят място за пасбища и ниви? Предполагам, че подкрепяте и това.
— Естествено. За горите в западната част на Америка е здравословно в определени интервали да изгарят. Така околната среда донякъде се обновява. Защо тук трябва да е различно? Когато господстващите видове бъдат отстранени чрез сеч или изгаряне, получава шансове за развитие това, което наричаме „потиснати видове“, по-малките дървета и храсталаци. А в действителност именно те са най-ценни от медицинска гледна точка. С какво ще им навредят малко изгаряне и малко сеч? Те са полезни за всички ни.
Намеси се Кели.
— Вие обаче пренебрегвате глобалните последици от тези действия. Парниковия ефект например. Не сте ли съгласен, че тропическите гори са пословичните „бели дробове на планетата“, източник на кислород?
— Боя се, че тук е уместна само думата „пословични“ — отвърна тъжно Дзейн. — Най-новите изследвания, извършени с помощта на метеорологични спътници, показват, че приносът на горите към световните запаси на кислород е съвсем малък, да не кажа нулев. Тук имаме затворена система. Короните на високите дървета наистина произвеждат големи количества кислород, които обаче се усвояват изцяло от приземния слой на гората с нейните разложителни процеси. Така че в случая кислородното салдо е нулево. Единствените райони, които действително обогатяват атмосферата с кислород, са районите, където растат млади вторични гори. Районите, в които новите млади дървета произвеждат изобилен кислород. Накратко, именно контролираното обезлесяване е здравословно за земната атмосфера.
Натан изпитваше смесени чувства. Бе разгневен и едновременно не вярваше на ушите си.
— А какво ще кажете за хората, които живеят в гората? През последните петстотин години броят на индианците, обитаващи джунглата, е спаднал от над десет милиона на по-малко от двеста хиляди. Предполагам, че ще одобрите и това.
Дзейн поклати глава.
— Разбира се, че не. Това е истинска трагедия. Когато един местен лечител умре, без да е предал някому познанията си, светът губи незаменима информация. Именно това е една от причините да настоявам да ви отпускат средствата за финансиране на вашата работа с изчезващите племена. Това е неоценима дейност.
— Гората и обитателите й обаче са едно цяло. Дори това, което казвате, да е вярно, обезлесяването унищожава някои видове. Не можете да отречете това.
— Вярно е, обаче движенията на зелените раздуват числата им.
— И все пак дори един-единствен вид може да се окаже много важен. Като мадагаскарския зимзелен например.
Лицето на Дзейн почервеня.
— Е, в случая става дума за едно изключение. Такива растения не се срещат всеки ден.
— Какво представлява мадагаскарският зимзелен? — попита заинтригувано Кели.
— Розовият зимзелен на остров Мадагаскар е източник на две силни лекарства против рака: винбластин и винкристин.
— Сещам се — отвърна Кели. — Използват се за лечението на болестта на Ходжкин, на лимфоми и на много видове рак по децата.
— Така е — потвърди Натан. — Тези лекарства всяка година спасяват хиляди деца. Растението, от което
