всичко, което се движи. Четох за убит черен кайман, в чийто стомах открили два двигателя с вътрешно горене. Глътнал ги целите. Напълно съм съгласен с господин О’Брайън. Няколко точни изстрела…
Челната лодка вече премина покрай мястото, където животното се грееше на слънце. Последва я лодката на Натан. Продължи да плава бавно срещу слабото течение и заобиколи каймана.
— Страшен е — каза Натан, като погледна каймана, намиращ се на десетина метра от него. Бе чудовище, създание от други времена. — Много е красив.
— Самец ли е? — попита Ана Фонг.
— Ако съдим по формата на ноздрите му, вероятно е самец.
— Тихо! — просъска Франк.
— То се раздвижи! — извика уплашено Кели и бързо се отмести на противоположната страна на лодката. Ричърд Дзейн бързо я последва.
Бронираната глава бавно се извърна към лодката им.
— Започна да се пробужда — забеляза Франк.
— То въобще не е било заспало — поправи го Натан. — Просто проявява любопитство към нас, така, както ние към него.
— Самият аз не изпитвам никакво любопитство — сподели Франк, който не криеше удоволствието си, че чудовището е останало зад тях. — Всъщност то може да…
Гигантският кайман с внезапно светкавично движение се изтласка напред и потъна под кафявата повърхност. От третата лодка се бяха приготвили за стрелба по него. Светкавичната му реакция обаче изненада войниците. Крокодилът бе вече изчезнал и куршумите им се забиха в калта.
— Не стреляйте! — изкрещя Натан. — То просто бяга!
Знаеше, че естествената реакция на каймана, когато нямаше какво да защищава, бе просто да се отдалечи от неизвестността. Освен ако го заплашеха или нападнеха.
Един от военните, висок чернокож ефрейтор на име Родни Грейвс, се изправи в лодката и започна да оглежда реката, насочил пушка към нея.
— Не виждам какво…
Всичко се случи много бързо. Последната лодка подскочи на около метър във въздуха. Пред очите на Натан се стрелна дебела люспеста опашка. Войникът, който се бе изправил, падна във водата. Останалите войници стиснаха гумените дръжки на лодката. Тя с плясък се стовари отново върху повърхността.
— Грейвс! — изкрещя капитан Уоксмън, застанал до двигателя.
Ефрейторът внезапно се появи от реката на около десетина метра от лодките. Бе останал без шапка, но все още стискаше пушката си. Започна да рита във водата и да плува към най-близката лодка.
Зад него, подобно на подводница, се подаде главата на каймана. Очите му приличаха на два перископа.
Рейнджърите веднага присегнаха към оръжията си. Преди да успеят да стрелят обаче, кайманът отново изчезна във водата.
Натан си представи как гигантското същество с помощта на мощната си опашка се придвижва през мътните дълбочини към ритащия войник, привлечено от движенията му.
— Дявол да го вземе! — промърмори под нос и изкрещя с все сили: — Ефрейтор Грейвс! Не се движете! Престанете да ритате във водата!
Ефрейторът не го чу. Всички останали го призоваваха да побърза. Той се паникьоса и плясъците му станаха още по-шумни. Капитан Уоксмън даде заден ход, за да се приближи до изнервения плувец.
— Не плувай! — изкрещя отново Натан. После, не толкова от смелост, колкото от яд, че не го бяха чули, остави пушката си и се гмурна във водата. Плуваше безшумно и с широко отворени очи. Водата обаче бе мътна и видимостта не бе по-голяма от метър. Остави течението да го повлече. Чу как отляво покрай него преминава последната лодка.
Изтласка се и главата му се подаде над повърхността. Родни Грейвс бе само на метър от него.
— Ефрейтор Грейвс! Спрете да се движите! Преструвайте се на умрял! — каза Натан и застана неподвижно, наполовина легнал във водата.
Войникът се обърна към него. Очите му бяха разширени от ужас. Продължаваше да пляска с ръце и крака по водата с все сила.
— Майната му… — извика. Спасителната лодка бе само на три метра от него. Оттам вече се подаваха ръце, които да го изтеглят.
Натан усети движение до себе си. Между него и ефрейтора премина нещо. Нещо голямо и бързо. Боже мой!
— Грейвс! — изкрещя Натан за последен път.
Един от рейнджърите — Натан разпозна в него Томас Грейвс, брат на плуващия — се надвеси над понтонната лодка. Други два войника го крепяха, като го държаха за колана. Том изпъна двете си ръце. Всички мускули на тялото му бяха напрегнати. На лицето му бе изписан страх за съдбата на брат му.
Родни продължи да рита и протегна ръка. Том я улови.
— Хванах го! — изкрещя. Мускулите на собствената му ръка се напрегнаха като стоманени въжета.
Двамата войници издърпаха обратно Том, за когото Родни се бе заловил. Със свободната си ръка Том улови брат си за мокрото яке и после падна на гръб в лодката, като измъкна и брат си.
Родни излетя от водата и падна по корем върху понтона. Засмя се с облекчение.
— Проклет крокодил!
Тъкмо понечи да измъкне и краката си от водата, когато от нея се подадоха две широко разтворени гигантски челюсти и погълнаха и двата му крака чак до бедрата. Челюстите се сключиха върху плячката и се прибраха отново в реката. Войниците не успяха да окажат съпротива на еднотонното бронирано чудовище. Родни бе откъснат от ръцете на брат си и изпищя.
Родни изчезна под водата, но викът му продължи да кънти над повърхността й. Войниците, застанали на колене, насочиха пушките си към реката, но не стреляха. Куршумите Щяха да убият по-скоро колегата им, отколкото каймана. Изражението на лицата им издаваше, че бяха разбрали истината. Ефрейтор Родни Грейвс вече го нямаше. Всички видяха размера на чудовището, видяха и челюстите му.
Натан знаеше, че те са прави.
Кайманът щеше да отнесе жертвата си на дълбоко място и да я държи там, докато тя се удави. Сетне щеше или да я изяде, или да я тикне в корените на Мангровите храсталаци, където тя щеше да изгние и после да бъде погълната по-лесно.
Нямаше как да се спаси човекът.
Натан остана неподвижен във водата, без да помръдва. Кайманът навярно щеше да се задоволи с плячката си, но може би наоколо имаше и други хищници. Можеха и скоро да се появят особено ако усетят вкуса на кръв по течението. Легна на гръб във водата и изчака да го поемат и приберат в лодката.
След малко видя ужасеното лице на Том Грейвс. Бе втренчил поглед в ръцете си, сякаш ги обвиняваше, че не са се оказали достатъчно силни, за да задържат брат му.
— Съжалявам — каза тихо Натан.
Човекът го погледна и Натан видя, че погледът му е разгневен. Яростен от това, че Натан бе оцелял, а брат му бе загинал. Натан се извърна.
Един друг военен обаче не бе така сдържан.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя капитан Уоксмън с лице, изкривено от гняв. — Що за глупост допусна? И ти ли искаше да загинеш?
Натан отмести с ръка мокрия кичур коса върху очите си. През тази седмица скачаше за втори път във водите на Амазонка, за да спаси някого. Не биваше това да му става навик.
— Опитах се да помогна — промърмори. Капитан Уоксмън малко се поуспокои.
— Изпратиха ни, за да те пазим. Не ти да ни пазиш.
Лодката на Натан междувременно се бе доближила до лодката на войниците. Той стъпи върху понтоните и се завърна на мястото си.
След като направи това, капитан Уоксмън даде знак на хората си да продължат. Двигателите бяха форсирани. Натан чу, че Том Грейвс се опита да протестира.
— Капитане… Брат ми… Тялото му…
— Вече го няма, ефрейтор, няма го.
