9.
Нощно нападение
Кели се събуди от кошмар и се замята в люлката си. Не можа да си спомни подробностите от съня си, освен че в него имаше много трупове и преследване. Погледна светещия циферблат на ръчния си часовник. Бе малко след полунощ.
Повечето хора около нея бяха заспали. Един войник бе застанал до огъня, а друг бе на пост до вратата на постройката. Кели знаеше, че други двама обикалят около нея. Останалите също си почиваха след дългия ужасен ден.
Не се учуди от това, че сънува кошмари, след като през деня се бе нагледала на трупове и после аутопсира един от тях. Всички членове на експедицията бяха напрегнати. Сякаш това не бе достатъчно, не преставаше да се тревожи за съдбата на семейството си във Вирджиния. Подсъзнанието й бе достатъчно обременено, за да наруши съня и.
Вечерната информация от САЩ не бе по-ободряваща от предишната. В Америка бяха регистрирани още дванайсет случая и три смърти — на две деца и възрастна жена от Палм Бийч. Тук, в долината на Амазонка, болестта и смъртта бяха започнали да се разпространяват със скоростта на пожар в суха прерия. Хората се барикадираха в домовете си или напускаха градовете. По улиците на Манаус изгаряха трупове на улицата.
Майка й съобщи, че засега нямаше пострадали сред членовете на екипа в института. Бе обаче твърде рано да се каже, че са вън от опасност. Според най-новите данни, събрани главно от долината на Амазония, където имаше регистрирани най-много случаи, инкубационният период можеше да има продължителност от три до седем дни. Продължителността зависеше най-вече от началното здравословно състояние на жертвите. По-зле хранените деца, отгоре на това страдащи от паразити, по-лесно се разболяваха.
Що се отнася до самия причинител на заболяването, установи се, че не е бактерия. Продължаваха вирусологичните изследвания. Причинителят обаче не бе установен.
Отгоре на това имаше и по-лоши новини. Майка й бе пребледняла, когато ги съобщаваше:
— Установи се с положителност, че се предава по въздушен път. Не е задължителен физически контакт.
Кели знаеше какво означава това. Разпространението на такива патогени се поставяше под контрол най-трудно. А и при тази смъртност…
— Имаме само една надежда — бе приключила майка й. — Трябва да се открие средство за лечение…
Кели взе манерката си и отпи голяма глътка. Приседна в люлката и си даде сметка, че скоро няма да може да заспи. Безшумно слезе на земята.
Часовоят до огъня забеляза движението й и се обърна към нея. Тя бе все още в дрехите, които носеше вчера: сива тениска и кафяви панталони. Направо се спусна в обувките си. Посочи входа. Даде да се разбере, че иска малко да се пораздвижи, без обаче да смущава другите. Рейнджърът кимна с разбиране.
Кели тихо отиде до изхода на постройката. Излезе навън и установи, че там е на пост редник Карера.
— Искам да изляза за малко на чист въздух — прошепна Кели.
— Не си само ти — каза и рейнджърката и й посочи с оръжието си реката.
Кели забеляза там фигура, застанала на пътеката на няколко метра от реката. По силуета и разбра, че това е Натан Ранд. Бе сам, ако се изключеха двама рейнджъри, заели позиция нагоре по реката. Бяха запалили джобните си фенери и лесно се забелязваха.
— Стой на безопасно разстояние от реката — предупреди я редник Карера. — Нямахме достатъчно сензори, за да се обезопасим и откъм нея.
— Ще внимавам — отвърна Кели. Добре си спомняше случилото се с ефрейтор Де Мартини.
Тръгна по пътеката и се вслуша в жуженето на скакалците, придружено от тихото крякане на безброй жаби. Това бяха мирни звуци. В далечината светулки изписваха изящни светещи фигури над водата.
Усамотилият се биолог чу приближаването на Кели. Натан се обърна. От устните му се подаваше цигара. Връхчето й приличаше на червена искрица.
— Не знаех, че пушиш — заговори го Кели. Спря до него и втренчи поглед в реката.
— Не пуша. — Той изпусна дълга струя дим от устата си. — Поне, не много. Изпросих я от ефрейтор Конджър. Не бях запалвал цигара от четири или пет години. Нуждаех се обаче от някаква причина, за да изляза навън. Не ме свърташе на едно място.
— Напълно те разбирам. И аз излязох уж да подишам чист въздух — обясни тя и протегна ръка.
Той й подаде цигарата.
Тя всмукна дълбоко дим и после го издиша. Това малко я поотпусна.
— Няма нищо по-хубаво от чистия въздух. — Кели му върла цигарата.
Той дръпна от цигарата за последен път, после я хвърли на земята и разтри с крак.
— Цигарите могат да те убият — каза.
И двамата замълчаха, докато реката продължаваше да тече тихо покрай тях. Двойка прилепи прелетя над повърхността и в търсене на риби. Чу се тъжна птича песен.
— Нищо няма да и се случи — каза най-после Натан. Изрече тези думи тихо, почти като шепот.
— Какво?
— Говоря за Джеси. За дъщеря ти. Нищо няма да и се случи.
Изненадана от тези думи, Кели не съобрази веднага как да реагира.
— Извинявай — промърмори Натан. — Май си пъхам носа в чужди работи.
— Ни най-малко… Благодаря ти. Просто не знаех, че страховете ми са така видими.
— Може да си и велика лекарка, но първо си майка. Кели замълча за миг, преди да продължи с тих глас:
— Става дума за нещо повече. Джеси е единственото ми дете. Друго няма да имам.
— Какво искаш да кажеш?
Кели така и не можа да си обясни защо обсъжда всичко това с Натан. После установи, че й става по- леко, когато изразява страховете си гласно.
— Когато раждах Джеси, получиха се усложнения… Наложи се спешна хирургична намеса. Казаха ми, че няма да мога да имам повече деца.
— Извинявай.
В отговор тя се усмихна уморено.
— Всичко това се случи много отдавна. Успях да се примиря с тази мисъл. Сега обаче когато и Джеси е застрашена…
Натан въздъхна и седна върху едно паднало дърво.
— Разбирам те. Ето те тук, в джунглата. Тревожиш се за някого, когото много обичаш и в същото време трябва да продължиш работата си, да бъдеш силна.
— И с теб се е получило така, когато баща ти изчезнал — каза Кели и седна до него.
— Става дума не само за тревога и страх, а и за чувство за вина — добави глухо Натан.
Тя се съгласи. След като Джеси бе в опасност, какво търсеше тя тук, в джунглата? Нормалното бе да се прибере у дома с първия полет.
Двамата отново замълчаха. Мълчанието им обаче започна да става болезнено.
Кели зададе въпрос, който й се искаше да отправи към Натан още при първата им среща.
— А самият ти защо си тук в такъв случай?
— Какво искаш да кажеш?
— Амазонка ти отне и майка ти, и баща ти. Защо се завърна тук? Това завръщане не ти ли причини болка?
Натан прилепи длани една към друга, втренчи поглед към земята и замълча.
