Войниците Варчак и Грейвс му се притекоха на помощ. Той се измъкна от водата, като плюеше вода и кашляше. Достигна брега.
— Майка й да еба на тази джунгла — изпсува и тези думи бяха последвани от други, още по-цветисти псувни. Успя да се измъкне от потока.
— Спокойно, Джоунс, спокойно — каза му Варчак и освети с фенерчето си мокрия от глава до пети войник. — За такъв слалом в джунглата бих ти писал шестица.
— Шестицата си я натикай в задника — отвърна Джоунс и се наведе, за да махне лепкаво водорасло от крачола си.
— Уф!
Ефрейтор Грейвс бе първият, който го забеляза. Забеляза нещо, което се движеше върху раницата на Джоунс.
— Джоунс…
— Какво има? — попита все още полунаведеният войник. Съществото скочи и захапа меката тъкан под челюстта на Джоунс.
— Какво, по дяволите…
Джоунс откъсна съществото от шията си, от която започна да шурти кръв.
Малкият поток внезапно се разбуни и от него изскочиха още дузина подобни създания. Нахвърлиха се върху войника и го захапаха по краката. Той падна на гръб с лице, изкривено от болка. Стовари се в потока с шумен плясък.
— Джоунс! — извика Варчак и се доближи до падналия, Още едно създание изскочи от водата и тупна в мократа кал до краката на ефрейтора. Разтворените му хриле трептяха. Варчак отстъпи крачка. Грейвс направи същото.
Джоунс продължи да се гърчи в плиткия поток. Мяташе се като човек, попаднал във вряла вода. Тялото му бе обхванато от спазми.
— Връщайте се! — изкомандва Уоксмън. — Върнете се веднага!
Варчак и Грейвс вече тичаха. От потока изскочиха още създания и започнаха да ги преследват.
Групата забрави предпазливостта и се устреми нагоре по склона. Някои се подхлъзнаха и продължиха да напредват на четири крака. Кели се спъна и калната й ръка се изхлузи от ръката на Франк. Започна бавно да се плъзга към потока.
— Кели! — изкрещя Франк.
Натан обаче бе на два метра зад нея. Успя да я хване с едната ръка през кръста, при което се стовари върху нея. В другата държеше пушката си. Мани им се притече на помощ и успя да повдигне и двамата. Тортор неспокойно се разхождаше около тях.
— Размърдай си косматия задник — ядоса се бразилецът на ягуара.
Тримата се бяха оказали в края на групата. Няколко ярда нагоре ги очакваше Франк.
Единствено редник Карера бе решила да ги изчака. Огнепръскачката и изхвърли дълъг пламък зад тях.
— Да побързаме! Трябва да настигнем другите! — подкани ги притеснено.
— Благодаря. — Кели се обърна към цялата група.
— Втори път не прави това — каза Франк и хвана сестра си за ръката.
— Нямам такива намерения.
Натан продължи да ги наблюдава. Срещна погледа на Карера и забеляза страх в очите й. Всичко стана за миг. Изпод един от ниските храсталаци се появи едно същество и се нахвърли върху рейнджърката. Бе успяло да се спаси от пламъците.
Карера падна на гръб и пламъкът на оръжието й се насочи към небето. Съществото бе захапало пояса й, а сега се опитваше да се прехвърли към по-сочна плът.
Преди останалите да успеят да реагират, чу се силен пукот. Съществото излетя встрани. Или по-точно, двете му половини. Карера и Натан се обърнаха и видяха как Мани приготвя камшика си за втори удар.
— Какво чакаш? Още едно ли да дойде? — извика Мани.
Карера се изправи с помощта на Натан и всички с ускорен ход се отправиха нагоре. Най-после стигнаха върха. Натан се надяваше, че са на достатъчно разстояние от земноводните създания.
На върха завариха останалите членове на експедицията.
— Трябва да продължим — настоя Натан. — Да се отдалечим колкото се може повече от тях.
— Като теория това звучи добре — обади се Коуве. — Да се приложи на практика обаче няма да бъде съвсем лесно — добави шаманът и посочи другия скат на хълма.
Огряна от лунната светлина, под тях блестеше като сребро водна повърхност. Натан изстена и разбра, че това бе потокът, който досега се бяха опитали да избегнат. Бяха направили фатална грешка.
Малкият поток, който бяха преодолели преди няколко минути, не бе приток на големия, а част от него.
— Намираме се на остров — произнесе Кели с отпаднал глас.
Натан се озърна и видя, че потокът се разделяше и заобикаляше хълма от двете страни. В другия край на хълма двата потока отново се сливаха. Наистина се намираха на остров, обградени отвсякъде от изпълнени със смърт води. На Натан му прилоша.
— Попаднахме в капан.
Лангли, щата Вирджиния Дорийн О’Брайън бе седнала над малка маса в общия кабинет, надвесена над чаша кафе. В този късен час се ширеше сама в помещението. Всички останали членове на МЕДЕА, поставени под карантина, в този час или спяха в импровизираните спални, или се намираха в лабораториите.
Дори и Маршал се бе прибрал в тяхната стая заедно с Джеси преди няколко часа. Рано сутринта бе разговарял по телефона с двама началник-отдели и с директора на ЦРУ. Красноречиво бе характеризирал тези си събеседвания като „застраховка, преди лайната да попаднат в политическия вентилатор“. Такъв бе стилът на работа на правителството. Вместо да предприемат агресивна съвместна атака срещу проблема, администраторите все още търсеха виновници сред другите и укритие за себе си. Маршал имаше намерение да изкара всичко наяве. Бе наложително да се приеме план за решителни действия. Засега имаше петнайсет зони, засегнати от епидемията, в които се действаше по петнайсет различни начина. Въобще бе настъпил пълен хаос.
Лорийн въздъхна и погледна купчините документи, разхвърляни върху масата. Екипът й все още не успяваше да открие отговора на един прост въпрос: кой бе причинителят ца болестта?
Тестове и изследвания се правеха в лабораториите в цялата страна — от Атланта до Сан Диего. Научен център на цялата тази дейност обаче бе институтът „Инстар“.
Лорийн отмести встрани доклад на някой си доктор Шелби относно използването на клетки от бъбреците на маймуна като хранителна среда. Не бе успял да открие нищо. Отрицателна реакция. До този момент причинителят на болестта бе преминал безпрепятствено през всички тестове за идентифициране, проведени с аеробни и анаеробни култури, с тъкани от гъби, с електронни микроскопи, с точкова хибридизация и с полимерна верижна реакция. Досега не бе постигнат никакъв напредък. Всички тестове завършваха с почти еднакви заключения: отрицателна реакция, нулев растеж, безрезултатен анализ — все различни начини да се каже, че е налице провал.
Пейджърът, оставен до чашата с вече изстинало кафе, започна да писука и да се придвижва по пластмасовата повърхност на масата. Тя успя да го хване, преди да падне от нея.
— Кой, по дяволите, може да ме търси в този час? — промърмори, като погледна дисплея. Там пишеше, че я търсят от „Лардж скейл байолоджикал лаб“. Това нищо не и говореше, но от номера се виждаше, че се намираше някъде в Северна Калифорния. Вероятно някой тамошен техник щеше да поиска номера на техния факс. Все пак…
Лорийн се изправи, прибра пейджъра в джоба си и тръгна към телефонния апарат, монтиран на стената. Тъкмо свали слушалката, когато чу как зад нея вратата се отваря. Изненада се, когато видя Джеси по
