— Напълно съм уверен в това — убеди го биологът. Уоксмън въздъхна и даде знак на Мани и Окамото да се отдалечат от потока. Когато капитанът се обърна към Натан, зад гърба им се чу експлозия.
Въздухът се изпълни с прах, листа и клони. Някой бе изстрелял граната.
— Настъпват! — изкрещя сержант Костос.
— Тръгвай! — каза Уоксмън на Натан.
Натан се обърна. Професор Коуве извади от раницата си голяма кожена кесия и му я подаде.
— Бъди внимателен!
Натан се отправи на път. В едната си ръка държеше кесията, а в другата, пушката.
— Карера, прикривай го! — нареди Уоксмън, като и посочи Натан.
— Слушам! — отвърна рейнджърката и се спусна по ската с огнехвъргачката, като остави поста си на Окамото. Натан започна да инструктира групата:
— Когато видите риби на повърхността, пресичайте потока веднага. Течението тук е бавно, но нямам представа колко време ще продължи действието на отровата.
— Имаме готовност — отвърна Коуве.
Натан погледна още веднъж групата. Кели срещна погледа му и усети как нещо в гърлото й се сви. Той й се усмихна и се обърна.
Заедно с редник Карера се затичаха нагоре по течението, държейки се на разумно разстояние от водата.
Натан тичаше зад рейнджърката, която не преставаше да разчиства пътя пред тях с огнепръскачката си. Прекосиха димящите храсталаци и се устремиха напред. Натан се обърна. Мястото, където се намираше експедицията, се бе превърнало в малко светещо петно.
— Гадовете трябва да са разбрали, че им гласим нещо — каза Карера с напрегнат глас и посочи потока. Чуха се плясъци. Няколко създания бяха изскочили, за да нападнат двойката.
— Продължавай, малко остана — подкани я Натан. Продължиха да тичат. От време на време чуваха плясъци и звук от малки телца, приземяващи се на брега.
Най-после достигнаха мястото, където основният поток се раздвояваше на север и на юг и обграждаше хълма. Тук течението бе по-бързо. Водата се пенеше в скалите. От нея изскочиха още създания и малките им телца заблестяха на светлината на пламъците.
Натан спря, а Карера описа огнен кръг около тях. Кожата на създанията започна да съска. Някои от тях, с димящи тела, се хвърлиха обратно в рекичката.
— Сега или никога — каза Карера.
Натан застана пред нея с торбичката прах в ръка. Бързо я развърза.
— Изсипи го и толкоз — препоръча рейнджърката.
— Не. Трябва да го разхвърлям грижливо, за да се разтвори равномерно — обясни Натан и направи още една крачка към реката.
— Бъди внимателен! — предупреди Карера и продължи да отблъсква хищниците с пламъци.
Натан застана само на крачка от потока.
Карера приклекна и насочи пламъка непосредствено над повърхността на водата, за да изпепели всичко, което можеше да се подаде оттам.
— Почвай!
Натан кимна и се приведе над потока, като протегна напред ръката с торбичката. Привлечено от движението му, нещо скочи от водата. Натан отдръпна ръката си тъкмо навреме и успя да избегне ухапването. Острите като бръсначи зъби на създанието захапаха ръкава му и то увисна на ръката му.
Той рязко отметна ръка, ризата му се скъса и то отскочи към гората.
— Мамицата ти! — изруга Натан и реши да не се бави повече. Бързо поръси реката с праха от аяея. Все пак погрижи се да го разхвърля равномерно.
Застанала зад него, Карера защищаваше тила им. Чудовищата, излезли от потока, ставаха все по- агресивни.
Натан изсипа остатъка прах от кесията и я пусна в реката. Забеляза, че тя започна бързо да плава надолу по течението и се помоли на Бог планът му да успее.
— Готово.
Карера го погледна. Натан видя, че зад гърба й животните продължават да изскачат от джунглата.
— Имаме проблем — съобщи рейнджърката.
— Какъв?
Тя вдигна огнехвъргачката и избълва огнен поток по посока на джунглата. Пламъкът обаче започна да се смалява и накрая изчезна в накрайника на оръжието. Досущ като водата в маркуч, когато са спрели крана.
— Сместа свърши — уведоми го тя.
Франк О’Брайън бе застанал до сестра си и я пазеше. Понякога му се струваше, че може да чете мислите й. Кели, Коуве и Мани бяха втренчили поглед в реката и очакваха да видят признаци, че планът на Ранд е дал резултати. Франк обаче забеляза, че тя поглежда и към джунглата. Към мястото, където бяха изчезнали етноботаникът и рейнджърката. Видя и блясъка в очите й.
Внезапно се чу експлозия. Още веднъж бяха използвали граната. Стрелбата вече бе почти непрекъсната и се разнасяше отвсякъде. Рейнджърите постепенно се оттегляха към цивилните. Не след дълго щяха да се видят принудени да отстъпят към потока и към всичко, което можеше да се таи в него.
Ана и Дзейн бяха охранявани от Олин Пастернак, който държеше в ръката си деветмилиметров пистолет „Берета“. Бе твърде ненадеждно оръжие срещу малките бързо движещи се мишени, но все пак бе за предпочитане пред нищо.
Зад гърба им внезапно се разнесе ръмжене. Бе ягуарът на Мани.
— Погледни! — посочи към водата Кели.
Франк се обърна. Сестра му осветяваше потока с фенерче. След миг и той забеляза това, което тя бе видяла. От глъбините започнаха да изплават малки лъскави тела, които течението понесе.
— Натан успя! — извика Кели с усмивка на лицето. Професор Коуве се доближи до брега. Една от жабообразните пирани излезе от водата и се насочи към него, но падна по хълбок в калта. Потрепери веднъж-дваж и застина неподвижно. Бе зашеметена. Коуве се обърна към Франк:
— Не бива да пропускаме тази възможност. Трябва да прекосим рекичката веднага.
Франк се обърна и потърси с поглед капитан Уоксмън. После закрещя силно, за да надвие шума от стрелбата:
— Капитан Уоксмън! Планът на Ранд успя! Можем да пресечем реката! Още сега!
Уоксмън с кимване даде знак, че е разбрал, а после гласът му закънтя:
— Войници! Бързо отстъпете към потока!
— Да тръгваме! — Франк подкани Кели, като докосна козирката на шапката, която му носеше късмет.
Покрай тях премина Мани.
— Все пак първи ще минем ние с Тортор. Пръв предложих това — настоя и без да чака повече, заедно с котката навлязоха в потока. Този му ръкав определено бе по-дълбок. Водата достигна до гърдите му, а Тортор започна да плува.
Малко след това биологът се оказа на другия бряг. Обърна се към останалите:
— Побързайте! Сега е безопасно.
— Тръгвайте! — заповяда Уоксмън.
Цивилните прекосиха потока заедно, като се пребориха с течението.
Франк и Кели преодоляха препятствието, като се държаха за ръце. Междувременно повърхността се оказа покрита от телата на стотици отровни твари. Наложи се да ги заобиколят и да ги отблъснат встрани, като се пазеха от острите зъби, бляскащи в неподвижните им уста. Ужасен, Франк затаи дъх и се помоли на Бога съществата да не излязат от вцепенението си.
Достигнаха другия бряг и доста уплашени, се измъкнаха от водата. Последваха ги рейнджърите в пълно бойно снаряжение, като не обръщаха внимание на хищниците, плаващи около тях. Когато всички хора се измъкнаха на брега, от другата страна на потока се появи първото създание, излязло от джунглата.
